Решение № 12119 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), срещу Решение 17195 от 20.05.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело 3414/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу Решение ЛС-04-133 от 06.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма "Правосъдие" на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г., с което на ГДИН е определена финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по Договор 3067 от 25.03.2020 г. с изпълнител Т. Т. Д., за нередност за нарушение на чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател - Главна дирекция Изпълнение на наказанията, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото, приетото от административния орган и първоинстанционния съд и сочи, че от страна на съда, в нарушение на съдопроизводствените правила, са направени лаконични и до голяма степен бланкетни съждения, като напълно формално, без анализ на доводите на ГДИН, без наличие на солидни и безспорни собствени аргументи по естеството на спора, първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на ПО на Програмата за наличие на соченото в акта нарушение. Твърди, че от съда единствено са пресъздадени фактите приети от административния орган и са потвърдени неговите констатации за наличие на посоченото в акта нарушение, но по никакъв начин не са коментирани и анализирани посочените в първоинстанционната жалба доводи и възражения на ГДИН. Обосновава подробни доводи и сочи, че от страна на ГДИН не е осъществено незаконосъобразно директно възлагане на процесната обществена поръчка, тъй като през 2023 г. от бенефициера е установена специфика при формулирането на клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договор 3067 от 25.03.2020 г., определяща пределния размер на възнаграждението по същия, в следствие на която договорът с експерта е бил прекратен по взаимно съгласие и от страна на ГДИН са били предприети мерки за възстановяване от лицето на сума, в размер от 4 695, 64 лв., платена от изпълнителя в противоречие със законовите разпоредби на чл. 20, ал. 3 и 4 ЗОП. Счита, че с оглед на предприетите действия по саниране на констатираното евентуално несъответствие между клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, а именно прекратяване на същия и възстановяване на сумите над 29 999, 99 лв. без ДДС, платени по него и нормата на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, в случая бенефициерът не е допуснал посоченото от административния орган нарушение, за което е определена финансовата корекция. Поддържа доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, релевирани пред първоинстанционния съд, като възразява срещу констатациите на ПО, че начинът на възлагане на договора е в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, с което са нарушени принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП, доколкото касаторът потвърждава, че между ГДИН и Т. Д. е сключен Договор 3067/25.03.2020 г. в хода на изпълнение на който, от страна на бенефициера, е установена неоптималност в клаузата, определяща тавана на възнаграждението по договора, като последният е бил прекратен по взаимно съгласие на страните. Към момента на неговото прекратяване, платената сума по договора е в размер на 34 695, 63 лв. без ДДС. Предвид посоченото счита, че изразходваната договорна сума не надвишава стойността от 30 000,00 лв. без ДДС, предвид което същата е разходвана напълно законосъобразно, без нарушение на нормативните изисквания на ЗОП. Сочи, че неправилно от страна на ПО на Програмата, съответно и от първоинстанционния съд е прието, че е налице посоченото нарушение и че същото представлява нередност по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, както и че определеният размер на финансовата корекция е изчислен неправилно, доколкото същият е прекомерен (несъразмерен) на установеното несъответствие, респективно на платените по засегнатия договор средства, тоест счита същата за определена в разрез с принципа на пропорционалност. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от ответника. Касаторът се представлява от служител с юридическо образование В. Великов. Ответникът ръководителят на Програмния оператор на Програма "Правосъдие" на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г., счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. Маринова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: На 29.01.2020 г. между Главна дирекция Изпълнение на наказанията, в качеството на бенефициер, и Програмния оператор на Програма "Правосъдие" на Норвежкия финансов механизъм 2014 - 2021 г. е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, рег. 93-00-26 по проект Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода, с максимална обща стойност на проекта в размер на 17 560 000,00 евро, съответно 34 344 374,80 лева. В изпълнение на сключения АДБФП, на 25.03.2020 г., между ГДИН и Т. Т. Д. е сключен Договор 3067, с който Т. Д. се съгласява да изпълнява задълженията на Външен експерт Експерт строителство 3 по дейност 1 от екипа за изпълнение на проекта, в рамките на проект Повишаване капацитета на персонала в затворите, изграждане на пилотен затвор свързан с учебен център за подобряване на рехабилитацията на правонарушителите, на стойност 77 450,87 лева. На 31.12.2024 г. ГДИН е уведомена за установени нередности при възлагането на обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция. На 14.01.2025 г. ГДИН представя възражение. На 06.03.2025 г., с Решение ЛС-04-133, ръководителят на ПО на Програма Правосъдие на НФМ 2014-2021 г., определя на Главна дирекция Изпълнение на наказанията финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по Договор 3067 от 25.03.2020 г. с изпълнител Т. Т. Д., за нередност за нарушение на чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирано по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е представена Заповед ЛС-04-128 от 04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, с която издателят на акта е определен за ръководителя на програмния оператор на Програма "Правосъдие". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Анализирайки относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд приема, че изложените от административния орган, фактически твърдения за наличие на осъщественото от ГДИН нарушение при възлагането на процесната обществена поръчка, са правилни и обосновани. Съдът приема, че действително директното сключване е извършено без да са били налични предвидените в Закона за обществените поръчки основания за това, което от своя страна представлява нарушение на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП. Счита, че осъщественото нарушение се признава и от възложителя, който не отрича, че формално е допуснато нарушение, но последният счита, че с осъществените от него последващи действия по прекратяване на сключения с изпълнителя договор, същото е санирано, което обаче според съда, не намира опора в нормативната уредба. Обосновава изводи, че без да са налице правните за това основания, възложителят е ограничил конкуренцията, което обосновава и нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП, доколкото с последното несъмнено е засегнато изпълнението на проекта предвид, че при ограничение на конкуренцията винаги се ограничава и произтичащата от това възможност на възложителя да избере оферта с най-добро съотношение между цена и качество. Приема, че правилно от страна на административния орган, осъщественото от ГДИН нарушение е квалифицирано като нередност по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и за него законосъобразно е определен размерът на финансовата корекция. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като изложените от съда мотиви са бланкетни, без да са обсъдени и анализирани посочените от органа фактически и правни основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт и наведените от жалбоподателя подробни възражения. От страна на ГДИН са изложени подробни доводи, че от възложителя са предприети действия по прекратяване на нарушението на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, предвид че договорът с изпълнителя е бил прекратен по взаимно съгласие, като от последния са предприети действия насочени към саниране на допуснатото нарушение, доколкото част от средствата са били възстановени от изпълнителя, които обаче са обсъдени лаконично от първоинстанционния съд, като автоматично са приети за неправилни и същите са били отхвърлени, без същите да бъдат разгледани в цялост с останалите факти от значение за случая. Не са обсъдени възраженията на бенефициера свързани с относимостта на Приложение 2 от ЗОП към процесните услуги, липсата на финансово влияние на директното възлагане, размера и основата на финансовата корекция, неправилното определяне на финансовата корекция по пропорционалния метод и приложимостта на посочените разпоредбите от Наредбата. След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, водещо до определяне на финансова корекция, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Произнасянето на съда, при липса на обосновани правни изводи досежно посоченото от административния орган основание за определяне на финансова корекция, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение