Решение № 4626 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 518/2021 г.

Решение № 4626 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 518/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Артек БГ" ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат К. Жалбата е срещу решение № 1684 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 556/2020 г. от Административен съд – Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед №РД—07-297/24.04.2020 г. на директора на "Югозападно държавно предприятие" ДП – Благоевград ("ЮЗДП" ДП). С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата на дружеството срещу оспорената заповед да бъде уважена. Претендират се разноски. Ответникът директорът на "Югозападно държавно предприятие" ДП – Благоевград, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез упълномощения представител юрисконсулт Я., оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави същата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът "Стоунлекс-84" ЕООД, с. Плетена, община Сатовча, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е било образувано по жалба на "Артек БГ" ЕООД срещу заповед №РД—07-297/24.04.2020 г. на директора на "Югозападно държавно предприятие" ДП – Благоевград. С нея на основание чл. 43, ал. 2 от Закона за горите, чл. 19, ал. 2 от Закона за държавната собственост във вр. с чл. 13, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, са класирани участниците в търг за наемане на недвижим имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на "ЮЗДП" ДП – Благоевград, в района на дейност на ТП "Държавно ловно стопанство Д. ", представляващ УПИ XIII от кв. 62 по плана на с. Сатовча, област Благоевград, с площ от 2020 кв. м., ведно с построената в него сграда – дърводелска работилница със застроена площ от 320 кв. м. и разгъната застроена площ от 520 кв. м. С посочената заповед на директора на "ЮЗДП" ДП – Благоевград на първо място в проведения търг за отдаване под наем на гореописания имот е класиран участникът "Стоунлукс-84" ЕООД, а на второ място – "Ерамих" ЕООД, гр. Банско. Касаторът е участвал в търга, като според съставения протокол на тръжната комисия е класиран на трето място. С обжалваното решение № 1684 от 05.11.2020 г. по адм. дело № 556/2020 г. Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, с предвидените с чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е счел, че при издаване на заповед №РД-07-65/27.01.2020 г. на директора на "ЮЗДП" ДП – Благоевград, с която е открита тръжната процедура, били спазени разпоредбите на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 и чл. 44 от ППЗДС. За неоснователно съдът е приел възражението на оспорващия, че с въведените в тръжната документация условия към кандидатите не било заложено изискване участниците да са дървопреработватели. В т. 3 от документацията изрично било отразено, че отдаваният под наем имот следва да се ползва само по предназначение, без право да се пренаема и да се ползва съвместно по договор с трети лица, като от една страна, не било въведено изискване сградата в отдавания под наем имот да се ползва като дърводелски цех за преработка на дървесина, а от друга, оспорващото дружество не било обжалвало заповедта за откриване на процедурата и след като подало оферта за участие съответно нямало възражения срещу условията за провеждане на търга. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От данните по делото се установява, че процедурата за провеждане на търга е открита със заповед №РД-07-65/27.01.2020 г. на директора на "ЮЗДП" ДП – Благоевград. В т. 2 от нея като предмет на търга е вписан недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ УПИ XIII от кв. 62 по плана на с. Сатовча, област Благоевград с площ от 2020 кв. м., ведно с построената в него сграда – дърводелска работилница със застроена площ от 320 кв. м. и разгърната застроена площ от 520 кв. м. В същото време с т. 3 от заповедта изрично е поставено условието, че отдаваният под наем имот следва да се ползва само по предназначение, без право да се пренаема и да се ползва съвместно по договор с трети лица. Предвид така посочения предмет на търга, неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че в заповедта за откриване на търга не е било заложено изискване за доказване на обстоятелството, че кандидатите са дървопреработватели. Такова изискване не е било и не е следвало да бъде поставено. След като в имота е разположена дърводелска работилница, която според условията трябва да се ползва по предназначение, именно дърводелска дейност следва да се осъществява в нея. Изискване кандидатите да са дървообработващи предприятия не е имало, тъй като обектът на търга не е дървообработващ цех за обработка на дървесина. С така определения обект на търга става ясно какво е предназначението на имота и тъй като постройката в него не е дърводелски цех, в тръжната документация не са посочени мощностите за преработка на дървесина, които се намират в него, каквито възражения се съдържат в жалбата, както и не е поставено изискване към участниците в процедурата да бъдат дървопреработватели. Затова и твърдението на касатора за противоречие в мотивите на първоинстанционното решение относно това, че не ставало ясно какво е предназначението на имота, а в същото време, че е било изрично посочено, че вещта трябва да се ползва по предназначение е неоснователно. Предназначението на имота – обект на търга, се установява още от определения в т. 2 от заповедта за откриване на тръжната процедура предмет - УПИ ведно с построената в него дърводелска работилница, като този имот според т. 3 от същата заповед трябва да се ползва само по предназначение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е следвало да обжалва заповедта за откриване. С изменението на чл. 21 от АПК заповедите за откриване на процедурата по провеждане на търг изрично са изключени от кръга на индивидуалните административни актове, които подлежат на обжалване (чл. 21, ал. 5). Затова и тази заповед не е подлежала на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, като такъв следва да се осъществи в производството по разглеждане на окончателния административен акт, приключващ процедурата. В случая това е заповедта за класиране на участниците, която е и предмет на разглеждане в настоящото производство. Въпреки това допуснатото нарушение не е съществено, тъй като административният съд е разгледал подробно възраженията на оспорващия срещу заповедта за откриване на процедурата - заповед №РД-07-65/27.01.2020 г. на директора на "ЮЗДП" ДП – Благоевград. Разгледал е както спазването на процесуалните правила при издаването на заповедта за откриване на тръжната процедура, така и съответствието й с материалния закон, като е стигнал до обоснован извод за нейната законосъобразност. Затова и посоченото нарушение не обуславя неправилност на обжалваното съдебно решение. Неоснователно в жалбата се твърди също, че в първоинстанционното производство не са били представени от ответника – директора на "ЮЗДП" ДП – Благоевград, пликовете с офертите на участниците в тръжната процедура и съдържащите се в тях писмени документи, доказващи изпълнение на изискванията от страна на участниците. Към делото са приложени два тома с приложения, в които се съдържат всички оферти на участвалите в процедурата лица. Обстоятелството, че същите са били представени по делото се потвърждава и от съпроводителните писма, с които преписката е била изпратена до съда. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника – директора на "ЮЗДП" ДП – Благоевград, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на "Югозападно държавно предприятие" ДП – Благоевград 150 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,