Решение № 9714 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2012 г.

Решение № 9714 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Лиляна Кирилова Сотирова от София срещу решение № 53 от 5.01.2012 г., постановено по адм. дело № 8240/2011 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 8 от 26.04.20117 г. на и. д. председател на Български институт по метрология. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - Председателят на Български институт по метрология, редовно призован не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването от Сотирова на заповед № 8 от 26.04.20117 г. на и. д. председател на Български институт по метрология, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл и е прекратил производството по делото, в частта с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за времето през което Лиляна Сотирова не е била на държавна служба, поради прекратяване на служебното й правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че придобиването право на пенсия по смисъла на чл. 68 КСО е безусловно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателката, която не оспорва, че към датата на издаване на заповедта е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на издаване на заповедта е имала необходимия осигурителен стаж и навършена възраст- 35 години, 5 месеца и 14 дни. Преценката на органа по назначаването относно избора на основанието, на което да бъде прекратено служебното правоотношение е изцяло в неговите правомощия, при което правилно в първоинстанционното решение е прието, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна, тъй като е бил изпълнен фактическия състав на съответното основание. Наведеният довод, че процесната заповед е незаконосъобразна, доколкото е произвела действие преди надлежното й връчване - е несъстоятелен. Както правилно приема и първоинстанционния съд - спорния момент относно датата на връчване на заповедта, касае допустимостта на оспорването, не и нейната материална законосъобразност. Не може да бъде споделен довода в касационната жалба, че безусловното прекратяване на служебното правоотношение, при придобито право на пенсия при условията на чл. 68 КСО - е в колизия с конституционно скрепеното право на труд. Ако пенсионирането може, в най- обща степен, да бъде разглеждано като ограничаване правото на труд, то несъмнено същото се извършва с конституционно допустими критерии - както правото на пенсия, така и правото на труд са гарантирани от Конституцията, като и двете са неотменими и не се изключват взаимно. Няма законова пречка лице, придобило право на пенсия да продължи да се труди. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение