Решение № 16056 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2017 г.

Решение № 16056 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково срещу Решение № 1172/29.06.2017 г. по адм. дело № 2913/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 11/19.02.2015 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от орган по приходите при Община Аксаково, потвърден с решение № Ж-48/1/27.04.2015 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, в частта, с която на ЕТ"В. Владимиров" от с. Куманово са установени задължения за 2015 г. за данък недвижими имоти (ДНИ) за сумата над 312. 99 лева и такса битови отпадъци (ТБО) за сумата над 234. 75 лева. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния деклариран обект – "покритие над съществуваща торищна площадка и 2 броя краварника – навес без оградни стени" представлява съоръжение, а не сграда, позовавайки се на Закона за устройство на териториите (ЗУТ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) при наличие на изрична разпоредба в специалния закон – чл. 5, ал. 6, т. 3 от Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Счита, че с чл. 10, ал. 2 и 3 и чл. 24 ЗМДТ изключените от данъчно облагане имоти са лимитативно изброени, като процесният обект не попада в тези хипотези. Споделя доводите на административния съд по отношение дължимостта на ТБО за останалите обекти в същия поземлен имот като счита, че са относими и по отношение на процесния обект, за който също се дължи ТБО в определените с АУЗД размери. Ответната страна – ЕТ "В. Владимиров" от с. Куманово, общ. Аксаково, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдът да потвърди решението на АС Варна в обжалваната му част. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Настоящото производство е второ касационно производство. Първоначалното производство е започнало по жалба на ЕТ "В. Владимиров" от с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна срещу АУЗД № 11/19.02.2015 г. на орган по приходите при община Аксаково, потвърден с Решение № Ж-48/1/27.04.2015 г. на Началник Отдел "Местни данъци и такси", в частта, в която на фирмата му са установени задължения за ДНИ и ТБО за обект "покритие над съществуваща торищна площадка и 2 броя краварника", за 2015 г. Жалбата е била отхвърлена от първоинстанционния съд с решение № 1818/12.09.2015 г. по образуваното адм. д. № 1461/2015 г., като съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Обосновал е извод за недоказаност от страна на жалбоподателя на недължимостта на оспорените задължения. Така постановеното решение е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС), който с решение № 11429 от 27.10.2016 г. по адм. дело № 12786/2015 г. е отменил обжалвания съдебен акт поради съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови този резултат ВАС е приел, че АС Варна не е уточнил предмета на спора, не е разпределил тежестта на доказване в процеса и ограничил проверката си единствено с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, без да укаже на страните за кои релевантни за спора факти не сочат доказателства. Решаващия състав е изложил, че задължение на съда е да установи вида и характера на претендираното съоръжение въз основа на събраните доказателства, както и отражението на този факт върху вида и размера на установените задължения, за което липсват мотиви в обжалвания акт. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното пред настоящия състав решение. Съдът, съобразно указанията, дадени от касационната инстанция е разпределил доказателствената тежест и е събрал доказателства относими към установяване на фактите. Допуснал е съдебно-техническа експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, съгласно която за процесната територия няма одобрена и влязла в сила КККР. Строежът, предмет на оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение представлява покритие над съществуваща торищна площадка и два краварника и се намира в бивш ПИ 034022 /част от настоящия ПИ 034023/, кв. 34 по КВС на землището на с. Куманово, община Аксаково. Покритието е изпълнено в съответствие с издадените за него строителни книжа, като същото е попълнено в КВС - означено е с пунктирана линия, без да му е даден кадастрален номер – идентификатор. Попада в землището на с. Куманово, но не и в строителните граници на селото - стопанският двор, в който се намира е извън регулационните граници на населеното място по действащия ПУП - ПРЗ. Експертизата установява още, че покритието е функционално и технологично обвързано със съоръжението "торищна площадка", тъй като има функцията да предотврати притока на повърхностни води върху съществуващото торище, включително и от покривите на двата съществуващи краварника в съответствие с Наредба № 2/13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсявания с нитрати от земеделски източници. Вещото лице е дало заключение, че процесното покритие по същество представлява съоръжение, а не обект - сграда по ЗКИР и наредбите към него, независимо че технически може да се определи като навес без оградни стени. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че оспореният акт е издаден в първата хипотеза на чл. 107, ал. 3 ЗМДТ - по искане на заинтересованото лице за определяне на задълженията му за ДНИ и ТБО за 2015 г., направено със заявление с вх. № ЖЧ-2-13/18.02.2015 г. Приел е, че в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган. По отношение на установените задължения за ДНИ и ТБО за обекта по Данъчна декларация с вх. № 5302001910/04.08.2014 г., посочен от органа като сграда /навес без оградни стени/, съобразявайки разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, § 1, т. 21 от ДР на ЗМДТ и § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, съдът е приел, че процесното покритие над торищна площадка и два краварника не е поземлен имот. Изложил е, че същото не може да се определи и като сграда, тъй като е неразривно свързано със съоръжението "торище" с оглед удовлетворяване на изискванията на Наредба № 2/2007 г. за опазване на водите от замърсявания с нитрати от земеделски източници. Решаващият състав е направил извод, че процесното покритие представлява съоръжение, свързано с третиране на отпадъците и геозащитната дейност - част от техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ и като такова представлява строеж, тъй като дефиницията за строежи /§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/ обхваща и съоръженията на техническата инфраструктура. Съобразено е, че в издаденото за него Разрешение за строеж № 136/06.08.2012 г. на главния архитект на Община Аксаково категорията му е посочена като пета, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б." от ЗУТ - именно като съоръжение. Изложено е още, че процесното покритие не може да се определи като сграда и поради факта, че за него не е определен идентификатор, а такъв се дава на всички сгради, тъй като идентификаторът е сред основните кадастрални данни за тези обекти, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съдът е приел още, че процесното покритие не може да се определи като обект, тъй като не отговаря на дефиницията за такъв, дадена в § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ като самостоятелен строеж, или част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР - същото няма самостоятелно функционално предназначение /предназначението му е свързано с друго съоръжение/, няма и идентификатор по ЗКИР и следователно същото не може да се определи като навес без оградни стени, какъвто е посочен в Приложение № 2 от ЗМДТ. Изложено е, че същото не служи за съхранение на селскостопанска продукция, каквото е регламентираното предназначение на селскостопанските обекти - навеси, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б." от Приложение № 2. При тези мотиви е обоснован извод, че по своите характеристики и същност процесното покритие над торищна площадка и два краварника не представлява сграда, не представлява и поземлен имот, поради което незаконосъобразно и в нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за него са били установени задължения за ДНИ и ТБО за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В останалата обжалвана част, издаденият АУЗД е приет за законосъобразен, като тази част от решението не е предмет на касационен контрол. Решението в обжалваната му част е правилно. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Единственият спорен по делото въпрос е по отношение на характера на обекта по данъчна декларация с вх. № 5302001910/04.08.2014 г., посочен от органа като сграда /навес без оградни стени/ и съответно подлежи ли на данъчно облагане по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния акт, в оспорената му част, като издаден в противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Правилно тълкувайки нормите на ЗУТ и ЗКИР е прието, че в случая установените задължения са за обект, който не е сграда. Видно от доказателствата по делото, разрешението за строеж и удостоверението с № 29/29.05.2014 г. за въвеждане в експлоатация, издадени от главния архитект на община Аксаково, строежът е пета категория съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ, според който такива строежи са производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях. Процесният навес представлява покритие над торищна площадка и два краварника, с метална конструкция от греди и колони, на единични фундаменти, без ограждащи стени, с покритие от ламарина, функционално и технологично обвързано със съоръжението "торищна площадка" и имащо функция да предотврати притока на повърхностните води върху съществуващото торище. Разположен е в имот в землището на с. Куманово, но извън строителните граници на селото, съгласно одобрен регулационен план със Заповед № 1711/05.11.1987 г. на председателя на ОбНС – Варна. Според СТЕ строежът представлява съоръжение, а не обект - сграда по смисъла на ЗКИР. Към момента на издаване на оспорения акт това съоръжение е нанесено в Картата на възстановената собственост с пунктирана линия /знак за навес/ без да му е даден кадастрален номер – идентификатор, а такъв се дава на всички сгради, тъй като идентификаторът е сред основните кадастрални данни за тези обекти, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Приложение № 2 към ЗМДТ не определя обектите на данъчно облагане, а единствено регламентира нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти /жилищни и нежилищни/, но това не дава основание да се приеме, че всички тези обекти представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Поради това, неоснователен е доводът на касатора, че нормите от приложението са специални по отношение нормите на ЗУТ и ЗКИР. Правилен е и изводът на административният съд за незаконосъобразност на оспорения акт в частта му, в която за съоръжението "покритие над съществуваща торищна площадка и два броя краварника" е установено задължение за ТБО на основание чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, а именно за такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, когато няма такива. В случая е доказано и не е спорно, че има регионално депо за неопасни отпадъци за общините Варна, Аксаково и Белослав, експлоатацията на което е разрешено с Комплексно разрешително № 461-НО/2013 на изп. директор на Изпълнителна агенция по околна среда. Не е спорно, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна от общината през 2015 г. Между страните не е налице спор и относно размера на ТБО. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за имоти намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а според чл. 64, ал. 1 от закона таксата се заплаща от лицата по чл. 11. Според чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Препращането към чл. 11 от закона в чл. 64, ал. 1 от същия налага извод, че данъчно задължени лица за ТБО са данъчно задължените лица за ДНИ, т. е. за процесния навес не се дължи както ДНИ, така и ТБО. Неоснователни са доводите на касатора, че дори да се приеме, че за обекта ДНИ не се дължи, ТБО е правилно определена, тъй като отчетната стойност на имота с процесния обект е завишена, а базата за определяне на ТБО е по-високата между данъчната стойност и отчетната стойност. Дължимата ТБО за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е определена за останалите обекти в имота. Начисляването на ТБО за същите услуги за същия имот не може да намери законово основание, тъй като при отсъствието на обект на данъчно облагане няма как да се приеме дължимост на ТБО. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд Варна като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161 ДОПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по представения Договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, седмо отделение