Решение № 16753 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2013 г.

Решение № 16753 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение "Училищно настоятелство при 21-во СОУ "Христо Ботев"", със седалище град София, представлявано от адв. Паулина Китанова против Решение № 1640 от 11.03.2013 г., постановено по адм. д. № 11068/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Оплакването в касационната жалба е за постановяване на оспорения акт в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което се претендира неговото обезсилване, респективно неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, като бъде отменена Заповед № ЛС-04-1584 от 05.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието. Твърди се, че оспореният административен акт е разгледан от родово некомпетентен съд, доколкото -съгласно изричната разпоредба на чл. 50 ЗЮЛНЦ- решенията за заличаване вписване на сдружение в централния регистър- подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. Доводите за материална незаконосъобразност се извличат от разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗЮЛНЦ- министъра на правосъдието е пристъпил към заличаване на сдружението, без надлежно да е уведомило същото, че не е представило изискуема по закон информация. Ответникът - заместник - министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на сдружение "Училищно настоятелство при 21-во СОУ "Христо Ботев"", със седалище град София срещу Заповед № ЛС-04-1584 от 05.10.2012 г. на зам. министъра на правосъдието, с която е заличено вписаното в централния регистър към Министерство на правосъдието ЮЛ с нестопанска цел за обществена полза- соченото училищно настоятелство. От фактическа страна съдът приема за установено, че сдружението е вписано в централния регистър към Министерство на правосъдието /МП/ на юридическите лица с нестопанска цел за обществена полза със Заповед № 2003120804 С писмо от 15.08.2012 г. на Дирекция "Регистри" към МП- отправено до председателя на Управителния съвет на сдружението, последното е уведомено, че не е представило информация за дейността си- за периода- 2008 до 2011 г., като е даден седмодневен срок да бъдат представени пред МП конкретно сочени документи. Поради непредставянето им в срок, с оспорената заповед - сдружението е заличено от централния регистър. Изводите на първоинстанционния съд са, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната форма и материално законосъобразен. Правилни изводи на съда, споделени и от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ- е разгледал спор, който не му е родово подсъден- доколкото в чл. 50 ЗЮЛНЦ- изрично се сочи, че решенията на министъра за заличаване от централния регистър са подсъдни на Върховния административен съд. Не се спори- Министъра на правосъдието с нарочна заповед е делегирал изпълнението на свои законови права по Глава трета "Юридически лица", с нестопанска цел за обществено полезна дейност", раздел Втори - на Заместник-министър . Позовавайки се на този факт и съобразно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. Д. № ТР-4/2002 г., ОСС НА ВАС - правилно първоинстанционния съд е приел и разгледал жалбата по същество. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, поради факта, че сдружението преди заличаването не е надлежно уведомено за неподаване на информация и не му е предоставен срок за това- съгласно изричното изискване на закона- чл. 48, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Както сочи и АССГ- няма спор, че към момента на издаване на оспорената заповед- сдружението не е представило информация относно годишните доклади на сдружението по чл. 40, ал. 2 от ЗЮЛНЦ- за годините- 2008- до 2011 г.; годишни финансови отчети за същия период; преписи от съдебните решения за регистрация на промени във вписани обстоятелства; информация за дейността на юридическото лице по чл. 38 ЗЮЛНЦ и декларация за непогасени парични задължения към държавата или към община- по смисъла на ДОПК и на основание чл. 46, ал. 2, т. 6 ЗЮЛНЦ. Спорът който е следвало да бъде разрешен е- уведомено ли е сдружението/съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 ЗЮЛНЦ/- за липсата на тази информация и даден ли е срок за попълването й, с необходимите документи. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционнния съд, че училищното настоятелство е уведомено за липсата на информация; предоставен е срок за представянето й и едва след неполучаване на същата - сдружението е заличено от централния регистър. Уведомителното писмо, съдържащо искането за предоставяне на информация и срок, в който следва сдружението да стори това, е изпратено до представляващия сдружението и на адреса на управление на последното, въз основа на информацията вписана в централния регистър към МП. Същото е получено безусловно от лице, намиращо са на адреса на управление. При тези факти, обосновано съда е приел, че връчването е извършено при спазване разпоредбата на чл. 50 ГПК- уреждаща връчване на търговци и юридически лица. И след като след изтичане на 7 дневният срок- сдружението не е предоставило законовата информация, законосъобразно същото е заличено от централния регистър. Неоснователно е твърдението, че с представеното пред настоящата инстанция писмо, изходящо от касатора и отправено до МП- се установява, че сдружението е изпълнило задължението си по закон- като е предоставило търсената информация. Същото няма достоверна дата, нито относно съставянето му, нито относно постъпването му при адресата- сочената такава към рег. Номер 05-00-1666/12.11.2012 г.- е по следваща датата на издаване на оспорената заповед. С оглед изхода на спора и във връзка с направено искане касатора следва да заплати на ответника сумата 150 лева -юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд - състав на пето отделение