Решение № 5901 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2018 г.

Решение № 5901 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. М. А. от [населено място] за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК на Определение № 13213/02.11.2017 г. по адм. д. № 12145/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила Определение № 36 от 25.09.2017 г. по к. адм. д. № 981/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, тричленен състав. Твърди се, че съставът на ВАС не е съобразил обстоятелствата по жалбата й и писмените доказателства и факти при решаване на делото. Според молителя с тези си действия съставът на ВАС умишлено е преградил пътят на защита на А., като в съдебния акт не е посочен номерът на делото на АС Хасково. Ответникът по молбата за отмяна – Директор Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Искането за отмяна е допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С Определение № 31 от 01.09.2017 г. по анпд № 925/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, в производство по реда на чл. 306 АПК, е оставен без уважение сигнал вх. № 6190/18.08.2017 г. ведно с допълненията към него - вх. № 6040/11.08.2017 г. за налагане на наказание на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Хасково за неизпълнение на Решение № 465/22.06.2017 г. по адм. д. № 448/2016 г. по описа на Административен съд Хасково. С Определение № 36/25.09.2017 г. по кад № 981/2017 г. по описа на АС Хасково, тричленен състав е оставена без разглеждане жалбата на А. М. А. от [населено място] против Определение № 31 от 01.09.2017 г. по анпд № 925/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. С Определение № 13213/02.11.2017 г. по адм. д. № 12145/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение е оставено в сила Определение № 31 от 01.09.2017 г. на тричленен състав на Административен съд Хасково Като основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. С искането за отмяна не са представени нови доказателства, а се твърди, че при постановяване на определението по адм. д. № 12145/2017 г. ВАС не е съобразил обстоятелствата по жалбата на г-жа А., писмените доказателства и факти при решаване на делото, като в съдебния акт не е посочен номерът на делото на АС Хасково. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Видно от изложеното в молбата за отмяна, в случая не става въпрос нито за нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателства, а молителката не е съгласна със съдържанието на съдебния акт, като наведените оплаквания в тази насока не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна е посочено като правно основание и чл. 239, т. 2 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или на престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Законодателят, включвайки хипотезата на нормата престъпно действие на член от състава на съда, е имал предвид, те да се установят по надлежния съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт. В конкретния случай, по делото липсва доказателство, годно да удостовери наличие на юридически факт от категорията на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК, което прави искането за отмяна неоснователно. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице сочените в молбата за отмяна основания, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия