Решение № 1004 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14859/2009 г.

Решение № 1004 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14859/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Хисар срещу Решение № 1058 от 23.07.2009 г., постановено от Административен съд - Пловдив, по адм. дело № 334/2008 г. Касаторът не е доволен от съдебното решение, с което е отменена негова Заповед № РД-06-527/27.11.2007 г., с която е одобрил решение № 84, прието с Протокол № 11 от 17.09.2007 г. от ЕСУТ при Община Хисаря, определящо като изцяло застроен поземлен имот № 9715 по помощен план на гр. Хисаря, попадащ в УПИ № 1171, съответстващ на УПИ I-стопански двор на СП "Комунални услуги" в кв. 97 по действащия РП на гр. Хисаря, и вместо това съдът определил като свободна от застрояване цялата площ на посочения поземлен имот. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и страдащо от порока необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърди се, че за УПИ I - Стопански двор на СП "Комунални услуги" в кв. 97 има съставен акт за общинска собственост от 1997 г. и мероприятието, за което е отреден парцела е реализирано, а процесния имот е застроен изцяло, поради което няма основание да бъде възстановен. Настоява, че общинското предприятие е действащо, с изградена инфраструктура и стабилна ограда с портал, както и че на неговата територия има оранжерии, за нуждите на които е необходимо наличие на открити площадки за складиране на компост. Освен това първоинстанционния съд извел субективен извод по отношение на спорения факт дали е налице открит склад в двора на общинското предприятие и безкритично кредитирал "необоснованото" заключение на вещото лице. Наред с това съдът, като решил спора по същество, излязъл извън своите компетенции, тъй с решението си уредил реституционни претенции. Освен това жалбоподателя не фигурирал като заявител по административната преписка в Общината, оспорващата Т. Джуджева не е единствен собственик на имота, съсобственик по наследяване е и Янка Анкова Илевска, която обаче не е подала жалба пред Областен управител, което било самостоятелно основание за отмяна на решението. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответницата Тодора Добрева Джуджева в о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че не са налице основания за отмяна на решението. Заинтересованите страни Янка Анкова Илиевска и Община Хисар не се явяват и не се представляват. Починалата в хода на производството Дойка Кръстева Костова, заличена от списъка на лицата за призоваване, е оставила за единствена наследница дъщеря си Тодора Добрева Джуджева, участваща на собствено основание в производството като ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Намира съдебното решение за постановено при нарушение на материалния закон, тъй като бил незаконосъобразен извода на съда, че цялата площ на процесния поземлен имот е свободна от застрояване, с оглед действащия регулационен план, от който било видно, че имота попада в УПИ I, отреден за стопански двор на СП "Комунални услуги"и че това мероприятие е изцяло реализирано. Формира извод, че независимо от обстоятелството, че заявения от жалбоподателя (в настоящото производство ответник по касационната жалба) имот съвпада с част от дворното място, в което няма изградени постройки и инфраструктурни съоръжения, това не означавало, че тази част е свободна от застрояване. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, АС-Пловдив е отменил Заповед № РД-06-527/27. l1.2007 г. на Кмета на Община Хисаря, с която е одобрено решение № 84, прието с Протокол № 11 от 17.09.2007 г. от ЕСУТ при Община Хисаря за определяне на застроени и незастроени площи за поземлен имот № 9715 по помощен план на гр. Хисаря, попадащ в УПИ № 1171, съответстващ на УПИ I-стопански двор на СП "Комунални услуги" в кв. 97 по действащия РП на гр. Хисаря, одобрен със заповед № 516 от 25.02.1971 г., заснет и нанесен в помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, чиято застроена площ е определена на 1469 кв. м. (при допусната явна техническа грешка-всъщност 1649 кв. м) и имота е категоризиран без незастроена площ, като вместо това определил като свободна от застрояване цялата площ на поземлен имот № 9715 по помощен план на гр. Хисаря, попадащ в УПИ № 1171, съответстващ на УПИ I-стопански двор на СП "Комунални услуги" в кв. 97 по действащия РП на гр. Хисаря, одобрен със заповед 516 от 25.02.1971 г., заснет и нанесен в помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ на гр. Хисар, оградена с жълт контур по приложената към заключението скица на вещото лице Караславов на л. 145 от делото, намираща се извън оцветените в кафяво две сгради на север от имота и извън означена около тях буквено А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К със зелена непрекъсната линия необходима прилежаща обслужваща площ, като скицата на л. 145 от делото на вещото лице Караславов представлява неразделна част от решението, и осъдил Община Хисар, да заплати на Тодора Джуджева разноски по делото в размер на 455 лв. Административното производство е инициирано със заявление вх. № 94-00-Т (П от 23.08.2007 г.) л. 22 (от Тодора Добрева Джуджева, отправено до кмета на Община Хисар, с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4, 5, 6 от ППЗСПЗЗ за ПИ № 9715, кв. 97 по помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ на гр. Хисар, което да й послужи пред ОСЗГ- гр. Хисар, т. е. кметът на общината е бил сезиран с искане, разглеждането на което е обвързано от издаване на акт за определяне на застроената част от имот, попадащ в границите на урбанизирана територия. Заявлението е разгледано от ЕСУТ при Община Хисар, която с Протоколно Решение № 11 - т. 2 от 17.09.2007 г. (л. 37) е определила като застроена цялата площ на имот пл. № 9715 по помощния план на населеното място, без приложена графична част. Предложението на комисията за разрешаване на поставения административен въпрос е възприето изцяло от кмета на Община Хисар, който го одобрил с издаване на обжалван ата заповед. Съдът е приел, че жалбоподателката е доказала в пълен обем правото си да иска издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която е необходима за приключване на процедурата по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, попадаща в строителните граници на населеното място. Известно е, че производството по чл. 11, ал. 4 е междинно на реституцията на земеделска земя, включена в строителните граници, и се развива преди произнасянето от общинската служба "Земеделие"по искане за възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи. Представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината за определяне на застроената площ, което се одобрява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на тази заповед се издава удостоверението и скицата, а след това земеделската служба постановява своето решение. В конкретния случай, в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по реституирането на имота, вкл. по въпроси за възможност за обособяване на процесния имот в самостоятелен УПИ с достъп до улица, път или алея по ЗУТ. При постановяването на решението си съдът е събрал относимите доказателства-административната преписка, вкл. изисканите от него допълнителни доказателства, назначил и изслушал основно (л. 97 от делото) и допълнително (л. 143) заключение от в. л. Д. Караславов, неоспорени от страните, осъществил оглед в присъствие на страните и вещото лице (л. 160), разпитал двама свидетели. При правилно установена фактическа обстановка извел законосъобразния извод, че целия процесен имот е свободен от застрояване. Преценката на съда, с оглед събраните по делото доказателства е законосъобразна, направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Данните от експертизата безспорно и еднозначно установяват, че цялата площ на имот № 9715 от 1649 кв. м. е свободна-, т. е. незасегната от застрояване и върху имота не са извършени благоустройствени мероприятия, като пряко установеното от в. л. и съда фактическото състояние на имота очертава пространство, западно от дере и с висока тревна, храстовидна и дървесна растителност, трудно проходимо и почти мочурище, с точно измерени отстояния от сградата-склад и от оранжерия до ПИ 9715, ведно с точно установяване на обслужващата площ около сградите, т. е. с точно посочено местонахождение на изградените и съществуващи сгради и съоръжения, описани в АОС спрямо процесния имот и отстоянието им до същия. Видно от скицата съм СТЕ (л. 145, поземлен имот № 9715 от помощен план на гр. Хисар по чл. 13а ППЗСПЗЗ е оцветен в жълт цвят, а оцветените в кафяво две сгради на север от имота, около тях с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К и със зелена непрекъсната линия е означена необходимата прилежаща обслужваща площ. Съдът е обсъдил СТЕ съобразно задължението си по чл. 202 от ГПК и направения от него извод, че посочената площ е свободна от застрояване е законосъобразен- не е установено площта на имота да е прилежаща част към съществуващи постройки или върху нея да са реализирани други строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, а нанесените котировки в линейни метри отразяват отстояние от най-близките точки на двете сгради до имот 9715, от където следва, че съдът е извел обоснован извод, че цялата площ на имота е незастроена, т. е. свободна, което обосновава отмяна на процесната заповед на кмета . Предвид горните съображения се явява неоснователен довода за неправилно приложение на материалния закон. Наведения в касационната жалба довод че мероприятието, за което е отреден парцела е реализирано, а процесния имот е застроен изцяло, е недоказан, а този, че нямало основание имота да бъде възстановен е ирелевантен за спора. Както бе посочено по-горе, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета за определяне на застроената площ на земеделски земи и съдът не се произнася относно възможността за земеделска реституция. Доводът, че общинското предприятие имало изградена стабилна ограда и портал с КПП е недоказан, а и неотносим в спора по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Доводът, че на територията на общинското предприятие, с оглед предмета му на дейност и съществуването на оранжерии, е необходимо наличието на открити площадки за складиране на компост за нуждите на оранжериите, е също недоказан. Твърдението, че първоинстанционния съд извел субективен извод по отношение на основния спорен факт - налице ли е открит склад в двора на общинското предприятие и безкритично кредитирал заключението на вещото лице не се подкрепя от доказателствата по делото и обстойните и задълбочени мотиви на съда съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК защо е кредитирал СТЕ. Самото заключение (основно и допълнително), изготвено след два огледа в различни сезони, не е необосновано, а процесуалния представител на административния орган не е реализирал процесуалната си възможност да го оспори. Обоснован е и следващия извод на съда- че за "необходима площ за обслужване на терен" в контекста на застроена площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗСПЗЗ следва да се приложи чл. 24 на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г.) в относимата за случая редакция (ДВ, бр. 63 от 2.08.2005 г.), тъй като с § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на този подзаконов нормативен акт е отменена Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (обн. ДВ, бр. 51 от 2001 г. ; попр., бр. 62 от 2001 г)., а за "открит склад" - нормата на § 5, т. 68 от ДР ЗУТ и § 1, т. 6 от ДР на Наредба № Iз-489 от 28.03.2007 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол (издадена от МВР) обн. ДВ, бр. 36 от 4.5.2007 г. (съобразно която "склад" е закрита или открита площ, предназначена за съхранение на вещества, материали, машини, съоръжения, продукти и др. Възражението, че като решил спора по същество, съдът излязъл извън своите компетенции и постановил решение, уреждащо реституционни претенции е неоснователно и несъобразено с трайната практика на ВАС, ориентирана в посока, че при издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът не действа при условията на специална компетентност, която да не може да се замени от съдебното решение. Следователно съдът не е излязъл извън своята компетентност като решил спора по същество и определил поземления имот за незастроен. Така и в Решение № 7120 от 1.06.2009 г. по адм. д. № 1660/2009 г., Решение № 6320 от 15.05.2009 г. по адм. д. № 1062/2009 г., Решение № 6989 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 1947/2009 г. - всички на IV отд. на ВАС. Твърдението, че жалбоподателя не фигурирал като заявител по административната преписка в Общината е очевидно несъстоятелно, предвид текста на заявление на Т. Джуджева от 23.8.07 г (л. 22 от делото) и жалба до АС-Пловдив (л. 3). Неоснователен е и последния довод - че процесния имот бил собственост на поч. Атанас Т. Костов, оспорващата Джуджева не е единствен негов наследник, такъв е и Янка Анкова Илевска, която не подала жалба пред Областен управител, тъй като в случая административното оспорване не е условие за допустимост на производството пред съд. Наред с това и съобразно данните от удостоверение от 05.04.2007 г. на ОСЗГ-Хисар, разписен лист (л. 34) и уд-е за наследници (л. 36) съдът правилно, съобразно чл. 153, ал. 1 АПК, е конституирал Янка Анкова Илевска като заинтересована страна в процеса. Решението на АС-Пловдив е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,