Решение № 7458 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2016 г.

Решение № 7458 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Калипсо 010" ООД, подадена чрез адв. Ц. П. срещу Решение № 316/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2654/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03001814001899-091-001/18.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 366 от 3.08.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при ЦУ на НАП, с който на "Калипсо 010" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12.2011 г, 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г, 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2013 г. общо в размер на 25 908,98 лева главница и лихви за забава от 6347,20 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил установения с писмени доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) факт, че към 30.06.2012 г. облагаемия оборот на дружеството е под 50 000 лева и след тази дата на основание чл. 102, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е отпаднало основанието за задължителна регистрация, поради което и установените задължения в РА, потвърдени с оспореното решение над 8 190,49 лева главница и лихви над 2684,60 лева са без основание и следвало да бъдат отменени. В заключение претендира отмяна на решението и алтернативно отмяна на издадения РА, или отмяна на РА, в частта на установените задължения след 30.06.2012 г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд (АС) - В. е образувано по жалба на "Калипсо 010" ООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001814001899-091-001/18.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 366 от 03.08.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при ЦУ на НАП, с който на "Калипсо 010" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12.2011 г, 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г, 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2013 г. общо в размер на 25 908,98 лева главница и лихви за забава от 6347,20 лева. АС - В. е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна, съдът е приел за безспорно установени обстоятелствата на неосчетоводени фактури, издадени от контрагенти на "Калипсо 010" ООД, по които ревизираното дружество е получател. Приел е, че в счетоводството на "Калипсо 010" ООД не са отразени както фактурите, издадени от наемодателя "Алекса 2002" ООД за дължимата наемна цена и консумирани ел. енергия и вода, плащанията по които са извършени по банков път, така и тези, издадени от доставчиците "Фараон" ЕООД, "Соло" ООД, "Става пласт 2011" ЕООД, "Е. Р." ЕООД, "С. Г." ООД, "Транспрес" ООД, които са заплащани в брой, но имат за предмет доставка на стоки и услуги, които са свързани с дейността на жалбоподателя в магазин "Марио" в гр. В. Въз основа на безспорно установените факти на получавани услуги и консумативи за търговския обект на ревизираното лице, които са заплащани в брой или по банков път, без да са отразени в счетоводството на търговеца, съдът обосновал правни изводи, че паричните средства за разплащане са с произход укрити приходи. Този извод се потвърдил от констатациите на органите по приходите за салдата на счетоводна сметка 501 "Каса" към началото и края на съответните години по данните от оборотните ведомости, които сочели, че наличностите в касата на ревизираното лице не покриват извършените разходи по процесните фактури. Съдът е приел, че в подкрепа на изводите на органите по приходи за наличие на укрити приходи са резултатите от проверките на търговския обект на жалбоподателя, документирани с протоколи. Съпоставянето на оборотите, отчетени от ЕКАФП в обекта и на данните от проверките сочили, че в дните на наблюдение на обекта от органи по приходите, оборотите по касовия апарат са значително завишени, което налагало извод, че извършените продажби не се отчитат в реалните обеми. Отделно от това била констатирана и извършена продажба на обувки, за която не бил издаден фискален бон. Извода, че ревизираното лице не отчита всички приходи от продажба на обувки, се подкрепял и от данни в информационния масив на НАП, съгласно които ревизираното лице от учредяването си през всички отчетни години, в които е осъществявал дейност, е декларирал финансов резултат - данъчна загуба. При така приетата фактическа обстановка, АС - В. приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Приел е, че за месеците на издаване на неосчетоводените от жалбоподателя фактури са налице укрити приходи от продажба на стоки, които представляват доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. П. е, че при съдебното обжалване на РА, събраните доказателства не оборват презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, тъй като при установените неотчетени приходи законосъобразно е определена от органите по приходите датата, към която жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, правилно на основание чл. 102, ал. З от ЗДДС органите по приходите са определили дължим ДДС и лихви за просрочие при законосъобразно определена данъчната основа за облагане по ЗДДС. О. е заключението по назначената ССчЕ, като приел, че същото обобщава данни от счетоводните записвания на дружеството и би имало значение при условие, че с категорични доказателства ревизираното лице би опровергало констатациите на органите по приходите за наличие на данни за укрити приходи, а в конкретния случай след като това не е сторено, заключението не може да обоснове различни правни изводи. Така постановеното съдебно решение е правилно. Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния случай, правилно съдът е приел за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, въз основа на събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства и обяснения, представени от самото ревизирано лице, негови работници и доставчици. Пред касационната инстанция не се навеждат доводи за неправилност на фактическите констатации и правни изводи на съда относно установеното основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради което настоящата инстанция след като напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на соченото основание, счита, че не следва да ги преповтаря в решението си. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил установения с писмени доказателства и заключение по назначена ССчЕ факт, че към 30.06.2012 г. облагаемия оборот на дружеството е под 50 000 лева и след тази дата на основание чл. 102, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е отпаднало основанието за задължителна регистрация и облагане с ДДС. На първо место, по делото не са представени писмени доказателства, от които да се установява твърдения от касатора факт, че към 30.06.2012 г. облагаемия оборот на дружеството е под 50 000 лева. Наред с това, касаторът не конкретизира кои са тези писмени доказателства, останали според твърдението му необсъдени от първоинстанционния съд. На второ место, правилно съдът е приел, че заключенията по назначените основна и допълнителна ССчЕ не обосновават различни правни изводи, след като по делото е доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Поставените към основната и допълнителна експертиза задачи - да се изчисли облагаемия оборот на дружеството по периоди, като от получените брутни приходи се извади размера на начисления с РА ДДС са неотносими към спора. В касационната жалба не се сочи правно основание, а и настоящата инстанция не намира такова за изчисление на облагаемия оборот по този начин. Правилно в ревизионното производство облагаемия оборот е определен от сбора на реализирания оборот по ЕКАФП и допълнително установените в ревизионното производство неотчетени приходи от продажби. Не е опровергана констатацията на приходната администрация в производство по особения ред на чл. 122 ДОПК относно размера на неотчетените приходи от продажби на стоки. Правилно е прието, че към 31.07.2011 г. ревизираното дружество е достигнало облагаем оборот за регистрация по ЗЗДС, като до края на ревизирания период основанието за регистрация не е отпаднало. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчната основа за облагане с ДДС на доставките правилно е определена в РА, а като е съобразил това, АС - В. е постановил решението си в съответствие със закона. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на "Калипсо 010" ООД е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, а същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора "Калипсо 010" ООД не следва да бъдат присъждани разноски, а на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" - В. следва да се присъдят разноски и за касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационна жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция, на Дирекция "ОДОП" - В. се дължат разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 1123,50 лева, които "Калипсо 010" ООД следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,