Решение № 7931 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2015 г.

Решение № 7931 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. С., чрез юрисконсулт К., против Решение № 5677 от 10.09.2015 г., постановено по адм. дело № 6556/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отменено Решение № 4307 от 29.05.2015 г. на зам.-председателя на ДАБ в частта, с която на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Д. Д. А., лице без гражданство, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Д. Д. А. не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и немотивирано и предлага да бъде отменено в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 4307 от 29.05.2015 г. на зам.-председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на Д. Д. А. за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно предоставянето на статут на бежанец, е отхвърлил жалбата на Д. А., като неоснователна. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е съобразен с целта на закона, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Прието е, че са нарушени чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗУБ, както и материалноправната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От анализа на събраните доказателства съдът е установил, че Д. Д. А. е кандидат за бежанец, родена в гр. М., Сирия. През 2013 г., поради въоръжения конфликт, заедно със сестрите си е напуснала Сирия и се е преместила в гр. Д., И. К., където се е омъжила. Административният съд е обсъдил бежанската история на чужденката и представените справки за актуалната обстановка в Сирия, Ирак и И. К. и въз основа на тях, както и на бежанската история, съдът е направил извод, че са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Според съда обстановката в Ирак и в Сирия, тълкувана в светлината на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателката бъде върната в Сирия или И. К. ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната си на произход. С оглед на тези констатации, първостепенният съд е отменил решението на зам.-председателя на ДАБ в частта относно предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Настоящата инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите на АССГ за това, че са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Изводите на съда, че административният акт е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило на чл. 35 от АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да се преценят всички относими факти свързани с държавата по произход на чужденеца или с трети държави, са направени при неправилно възприемане на фактическата обстановка. При осъществяване на съдебния контрол относно прилагането на трета сигурна държава по отношение на чужденката - автономната област И. К., съдебният състав изцяло е игнорирал обстоятелството, че докато Д. Д. А. е живяла със съпруга си /кюрд от град Д., И. К./, при неговото семейство не са имали конкретни проблеми и не са преживели насилие. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Ирак и в Сирия, съдържаща се в представените по делото справки вх. № 01-5229/28.05.2015 г. и вх. № 01-5564/03.06.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в Ирак, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените в открито съдебно заседание две справки за актуалното положение в Ирак и Сирия, за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените масово и безогледно. Административният орган правилно е анализирал положението в Ирак и въз основа на приложените по делото справки, като правилно е приел, че групировката Ислямска държава няма влияние и не контролира столицата Багдад, нито Ю. И., в още по-малка степен И. К. В подкрепа на това е и информацията, че основните потоци на вътрешно разселените хора са насочени именно към И. К., както и към Ю. И. и столицата Багдад. Видно от изложеното, сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В тази връзка, АССГ не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно се ползва от ефективна закрила там - в случая в И. К. За конкретния случай съдът неправилно се е позовал и на решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., извеждайки извод, че по отношение на кандидата са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение