Решение № 2046 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2010 г.

Решение № 2046 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, против решение № 143 от 27.04.2010 г. по адм. дело № 140 по описа за 2010 г. на Смолянския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 10 от 22.02.2010 г. и оставеното с него в сила разпореждане № 604 от 19.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 13а и чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Ответницата Румяна Петкова Стефанова от гр. Смолян e оспорила касационната жалба в писмено становище и бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Смолянския административен съд е решение № 10 от 22.02.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 604 от 19.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1/30.11.2009 г., с което Румяна Петкова Стефанова от гр. Смолян е задължена на възстанови сума с общ размер 626.75 лв., от които 526.00 лв. представляват неправомерно получена парична помощ за профилактика и рехабилитация по чл. 13а от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) за периода 30.05.2008 г. - 13.06.2008 г. и 100.75 лв. - лихви. Решението на Смолянския административен съд, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в нарушение на материалноправна разпоредба на чл. 13а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.), която е уреждала правото на парични помощи за профилактика и рехабилитация през процесния период. Неточното цитиране в мотивите на съдебното решение на текста на приложимата разпоредба е довело до неправилното й прилагане. Изводите на първоинстанционния съд са непоследователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. След като е установил, че служебното правоотношение на Румяна Петкова Стефанова е било прекратено на датата 19.05.2008 г., съдът необосновано е приел за несъстоятелно становището на осигурителния орган, че "лицето не е било в служебни правоотношения с областен управител при подаване на декларация от 27.05.2008 г. и на това основание не е имало право на тази помощ след като е издадено у-ние на 27.05.2008 г. от ТД на НОИ, в което е установено, че лицето е осигурявано от областна управа-Смолян". Неправилен е изводът, че при твърдяна от административния орган недобросъвестност на получателя на сумите за осигурителни плащания събирането на сумите по реда на чл. 110 от КСО вместо по реда на чл. 114 от КСО е достатъчно за отмяна на оспорените актове, но в случая процесуалното нарушение е без значение, защото Стефанова има право на паричната помощ за профилактика и рехабилитация. Съгласно точния текст на чл. 13а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Тълкуването на текста води до извод, че правото на парични помощи за профилактика и рехабилитация възниква при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: лицето да подлежи на осигуряване за изброените социални рискове, т. е. да има качеството на "осигурено лице" по смисъла на КСО; осигурителните вноски за предходните шест месеца да са дължими или внесени. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От фактическа страна по делото е установено, че служебното правоотношение на Румяна Петкова Стефанова с Областната администрация на гр. Смолян е прекратено със заповед № ПР-227 от 19.05.2008 г., считано от 19.05.2008 г. На същата дата е било извършено и връчването на заповедта. Служебната бележка по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация, удостоверяваща осигурителните права на лицето, е издадена от областната администрация на 20.05.2008 г. С декларация към удостоверение № 361/27.05.2008 г., издадено от Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Смолян на основание чл. 8, ал. 1 от цитираната наредба, Румяна Петкова Стефанова е декларирала, че при прекратяване на трудовия договор или осигуряването й към датата на постъпване в изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация няма да ползва правата, предоставени й с удостоверението. Декларирала е също така, че й е известно, че при ползване на правата, предоставени й с удостоверението, след прекратяване на трудовия договор или осигуряването й, е длъжна да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и рехабилитация, като за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. С оглед на така подадената декларация от физическото лице и поетото задължение за възстановяване на паричната помощ за профилактика и рехабилитация в случай на прекратяване на осигуряването събирането на неправомерно получените суми може да бъде извършено както по реда на чл. 110, така и по реда на чл. 114 от КСО. При получаване на удостоверение № 361/27.05.2008 г. и при подаване на декларацията на датата 27.05.2008 г. ответницата по касация Стефанова не е подлежала на осигуряване на законово основание и това обстоятелство й е било известно. В нарушение на поетите задължения за съобщаване на обстоятелствата във връзка с осигуряването й, които я лишават от правото на парична помощ и след известяване, че неоснователно получените суми за парична помощ подлежат на възстановяване, през периода 30.05.2008 г. - 13.06.2008 г. тя е ползвала санаторно-курортно лечение в "СБР-НК" ЕАД - филиал Баните, Смолян. По реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО се събират суми по ревизионни актове за начет, съставени на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване. Понесените от държавното обществено осигуряване щети от неправилно извършени осигурителни разходи не са причинени от бездействието на негови длъжностни лица, а от съзнателните действия на ползвалото паричната помощ лице, което е декларирало неверни обстоятелства във връзка с осигуряването му. Към 30.05.2008 г. ответницата по касация не била "осигурено лице" по смисъла на КСО и не е имала право на помощта по чл. 13а, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Смолянският административен съд е постановил неправилно решение. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,