Решение № 10398 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. А. А., гражданин на Сирийската арабска република срещу решение 10687/27.03.2025 г., постановено по адм. д. 12827/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на М. А. А. срещу решение 12121 от 21.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна председателят на Държавната агенция за бежанците изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че М. А. А. е подал молба за предоставяне на международна закрила. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ поради липса на оригинални документи за самоличност. В хода на административното производство чуждият гражданин е представил оригинал на национален паспорт с изтекла валидност, издаден от Сирийската арабска република. В проведено интервю кандидатът за международна закрила е заявил, че е напуснал страната си на произход на 15.08.2024 г. нелегално за Република Турция, а оттам на 24.08.2024 г. е преминал не по законоустановения ред на територията на Република България. Мотивира причината за напускане на страната си по произход с наличието на война там и с липсата на сигурност, както и с обстоятелствата, че няма работа и децата му не посещават училище. Чужденецът посочва още, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия в страната му на произход, не е имал проблеми с официалните власти и полицията. При издаване на оспорения акт административният орган е анализирал заявените от кандидата за закрила обстоятелства и е обосновал извод, че причините за напускане на страната на произход са от личен и икономически характер, като се цели постигане на по добър живот, а не предоставяне на закрила. Въз основа на изложената от М. А. А. бежанска история е прието, че в случая не се установява наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е направил и извода, че търсещият международна закрила не прави обосновани изявления за наличието на реална опасност от тежки посегателства във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците. Анализирайки основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, издателят на акта е съобразил и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 209 г. по дело С-465 от 2007 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на М. А. А. е отхвърлена. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Приел е още, че по отношение на М. А. А. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е съотнесъл към личната бежанска история на чуждия гражданин и заявените от него обстоятелства. Обжалваният съдебен акт е подробно мотивиран и обоснован от фактическа и правна страна. Съдът не е допуснал нарушения и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. При тази правна регламентация, в обжалваното първоинстанционно решение правилно е съобразено от съда, че определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, а и съгласно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката по отношение на основателността на опасението следва да бъде извършена съобразно конкретно установените обстоятелства за всеки отделен случай. Доказателствената тежест в процеса е върху претендиращия предоставяне на убежище, който следва да представи относимите елементи за оценка удостоверяващи истинността на твърдените от него факти и обстоятелства. След като достоверността на твърденията на искащия убежище бъде достатъчно добре установена, не е необходимо да се търсят детайлни потвърждения на изложените факти, като съмненията следва да се разрешават в полза на искащия убежище, освен ако няма основателни причини това да не се прави. От значение за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 Закона за убежището и бежанците е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 Закона за убежището и бежанците, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Съгласно член 1, раздел А, точка 2, първа алинея от Женевската конвенция терминът бежанец се прилага към всяко лице, което при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея. Понятието преследване следва да бъде съобразено в светлината на всеки един от елементите по чл. 8 от Закона за убежището, както и към конкретните особености на личната бежанска история на лицето искащо закрила. В настоящия случай по отношение на М. А. А., както в административното производство, така и в съдебното не са установени обстоятелства на преследване вложени в смисъла на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. В изявлението си пред интервюиращия орган чуждият гражданин не твърди наличието на проблеми в страната му на произход, които да са основани на неговата етническа принадлежност и изповядваната от него религия, чужденецът лично е декларирал, че никога не е бил задържан, арестуван, съден в страната си на произход. В касационната жалба също липсват такива оплаквания. Кандидатът за закрила е заявил, че не желае да се завърне в страната си на произход поради наличието на война там, както и поради липсата на работа и невъзможността да изхранва семейството си. Така заявените от лицето обстоятелства сами по себе си не разкриват наличие на елементите изискуеми за предоставяне на статут на бежанец, съответно не обуславят приложението на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, както правилно е прието от административния орган и от първостепенния съд. При съобразяването и на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд в тази негова част е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав определя като правилен съдебния акт и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на М. А. А. срещу административния акт, с който е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 и сл. от Закона за убежището и бежанците. Съобразно съображение 33 от директивата следва да се установят също така стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила би следвало да допълни закрилата на бежанците, предвидена в Женевската конвенция. Съгласно съображение 39 от директивата при изпълнение на призива на Стокхолмската програма за създаването на единен статут за бежанците или за лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и с изключение на дерогациите, които са необходими и обективно обосновани, на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се предоставят същите права и предимства като тези, които са предоставени на бежанците съгласно настоящата директива, и те следва да отговарят на същите условия с оглед предоставянето ѝ. Съгласно чл. 2 от директивата, б. е лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат изпратени обратно в държавата на произход, или в случай на лице без гражданство в държавата на предишното му обичайно пребиваване, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, и по отношение на които не се прилага член 17, параграфи 1 и 2, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрилата на тази държава. Съгласно б. ж статут на субсидиарна закрила означава признаването от държава членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила. Условията за предоставяне на субсидиарна закрила, така както са дефинирани в член 15 са наличието на тежки посегателства, които могат да имат една от следните форми смъртно наказание или екзекуция (б. а), изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход (по б. б), тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (по б. в). При анализирането на този въпрос правилно първоинстанционният съд е взел предвид и тълкуването дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съгласно посоченото решение на Съда на Европейския съюз следва да се отбележи, че използваните в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила изрази смъртното наказание, екзекуцията, както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. От друга страна, посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт. На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като безогледно, термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст изразът лични трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Това тълкуване, което е в състояние да осигури приложно поле, присъщо на член 15, буква в) от Директивата, не се опровергава от формулировката на съображение 26 от нея, според което опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. Макар всъщност това съображение да предполага, че само обективното констатиране на свързана с общата ситуация в дадена страна опасност по принцип не е достатъчно за установяване, че прогласените в член 15, буква в) от Директивата условия са изпълнени по отношение на определено лице, неговата редакция чрез използването на израза обикновено все пак допуска хипотезата за извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Извънредният характер на тази ситуация се потвърждава и от факта, че съответната закрила е субсидиарна и според общия смисъл на член 15 от Директивата, тъй като дефинираните в букви а) и б) от този член посегателства предполагат ясна степен на индивидуализация. Макар несъмнено да е вярно, че колективни фактори играят съществена роля за прилагането на член 15, буква в) от Директивата, в смисъл че съответното лице спада, както други лица, към кръг от потенциални жертви на безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, това не променя факта, че тази разпоредба трябва да представлява обект на систематично тълкуване в съответствие с другите две посочени в член 15 ситуации и следователно трябва да се тълкува в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Датата, към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е датата, когато съдът се произнася по случая (в тази връзка съдът съобразява и решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото Чахал срещу Обединеното кралство, § 85 и § 86 от същото, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото Саади срещу Италия, § 133 от същото). Правилно първоинстанционният съд е съобразил и това обстоятелство, като е изискал от ответника предоставяне на актуална справка за ситуацията в Сирийската арабска република. По делото са представени доказателства съдържащи данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в Сирийската арабска република, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по посоченото решение на Съда на Европейския съюз. Предвид липсата на предпоставките обуславящи предоставяне на статут на бежанец на чуждия гражданин и при съобразяване на изводите, направени по отношение на предоставянето на хуманитарен статут, настоящият касационен състав преценява обстоятелството за липсата на безогледно насилие в страната на произход на чужденеца поради наличието на въоръжен вътрешен конфликт. Този извод се подкрепя от анализа на информацията обективирана в приложените по делото справки относно актуалната обществено-политеческата обстановка в Сирия. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява и с мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело С-285/2012. Не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията в касационната жалба, че обстановката в Сирийската арабска република не се е подобрила. Изложените в тази насока доводи са неоснователни. Видно от информацията, съдържаща се в приетата по настоящото дело справка на дирекция Международна дейност на Държавната агенция за бежанците от 10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г., не се установява наличието на безогледно насилие на територията на Сирийската арабска република. В цитираната справка е посочено, че след събитията от 08 декември 2024 г. към 03 септември 2025 г. около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в Сирия от началото на 2024 г. е 1 223 238 души. По отношение на вътрешното разследване, към 03 септември 2025 г. 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, 880 058 от които след 08 декември 2024 г. Изводът за липса на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на М. А. А. не се разколебава и от представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства (статии от интернет издания), в които има изложена непълна информация за инцидентни сблъсъци на територията на Сирия, доколкото тези данни не обосновават безпротиворечив извод, че молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство по смисъла на член 15 буква а) и буква б), както и за наличие на въоръжен конфликт до степен на безогледно насилие по смисъла на член 15 буква в) от директивата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения административен акт компетентният национален орган е анализирал всестранно всички относими елементи, които касаят конкретните особености от личната бежанска история на молителя, като заявените от него обстоятелства и твърдения са съотнесени към цялостното положение в държавата му на произход. Правилна е преценката на съда, че издателят на акта се е снабдил с точна и актуална информация за всички релевантни факти имащи отношение към установената обща обстановка в страната на произход на кандидата за международна закрила. Видно от представената в настоящото производството пред тази съдебна инстанция справка се установява, че същата е изготвена и въз основа на информация от ВКБООН. Като съобрази изложените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение