Решение № 186 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2011 г.

Решение № 186 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център - 1 - Раднево" ЕООД, гр. Раднево, обл. Стара Загора, против решение № 32 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 418 по описа за 2010 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана с изх. № 29-04-1030/02.08.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, за възстановяване на сума в размер на 3843.00 лв. Като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК са посочени нарушения при прилагането на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г., както и съответните им клаузи от индивидуалните договори, необоснованост. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Стара Загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е покана изх. № 29-04-1030/02.08.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, с която "Медицински център - 1 - Раднево" ЕООД, гр. Раднево - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуални договори (ИД) № 240335 от 17.02.2009 г. и № 240335 от 22.01.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Стара Загора сумата 3843.00 лв., произхождаща от превишаване на броя на назначените високоспециализирани дейности (ВСД) - бл. МЗ-НЗОК 3А, определен за второ тримесечие на 2009 г. с протокол № РС-II 335-1/08.05.2009 г. и за четвърто тримесечие на 2009 г. с протокол № РС-IV 335-1/02.11.2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Старозагорският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.), чл. 166, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (отм.) и чл. 43, ал. 1 и 2 от ИД № 240335 от 17.02.2009 г. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за доказано превишение на определените регулативни стандарти, причинило неоснователни плащания от бюджета на НЗОК за ВСД за второ и четвърто тримесечия на 2009 г. Съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на назначените по делото съдебни експертизи, от преценката на които се установява, че определеното задължение представлява разликата в стойността между определения брой медицински направления за ВСД (бланка МЗ-НЗОК № 3А) за второ и четвърто тримесечия на 2009 г. и броя на назначените и изплатени от РЗОК бланки от този вид за същите периоди. Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на чл. 6 и чл. 7 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, които са били приети с Решение на НЗОК № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. и съставляват Приложение № 16 Регулативни стандарти към Решение на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Анализът на доказателствата сочи, че при определяне на размера на задължението е приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилата, която е предвидила възможност за преразпределяне на бройките/стойностите в РС между отделни дейности и лекари в рамките на чл. 3, ал. 2 и надхвърляне с до 10 на сто. Приложена е и разпоредбата на чл. 7, създаваща възможност за изпълнителите на медицинска помощ (ИМП) да превишават с допълнителни 15 процента определените им РС за I, II и III тримесечие при задължения за компенсиране на надвишението през всяко следващо тримесечие. Посочените разпоредби са идентични с клаузите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от индивидуалния договор за 2009 г. Не се установява твърдяното нарушение на материалния закон, което според застъпеното в касационната жалба становище е довело до неправилния извод, че на изпълнителя на медицинска помощ неоснователно са били изплатени суми и на бюджета на НЗОК е била причинена щета. Задължението на касатора като изпълнител на специализирана медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД № 240335 от 17.02.2009 г. С ал. 5 на чл. 43 е предвидено контролът за изпълнение на регулативните стандарти да се осъществява съобразно специалните процесуални правила в глава двадесета и двадесет и първа на НРД 2006 г., отнасящи се до реда за установяване и събиране на неоснователно получени суми. Целта на договорната клауза, пресъздаваща подзаконовата нормативна разпоредба на т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. Съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" не трансформира задължението на изпълнителя по чл. 43, ал. 3 от ИД № 240335 от 17.02.2009 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. Изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.), на основание изричната клаузата на индивидуалния договор. Ирелевантни са обстоятелствата във връзка с цялостното изпълнение на бюджета на НЗОК за 2009 г. С назначаване на съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой изпълнителят е причинил плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и дължи възстановяване на разходите, направени в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.). Като е приел, че оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,