Решение № 6450 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2019 г.

Решение № 6450 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Б. срещу решение № 1037 от 10.06.2019 г. по адм. дело № 1181/2017 г. на Административен съд – Б.. В протеста се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на РДНСК – ЮИР-Б., чрез юрк. Асенова изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и обосновано. Ответникът "СК" ООД, чрез адв. Дамянов, оспорва основателността на касационния протест и моли за оставяне в сила на обжалваното решение по подробно изложените в писмена защита съображения. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на протеста и предлага да се отмени решението като неправилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационния протест за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество – неоснователен, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлен протеста на прокурор от Окръжна прокуратура –Б. против заповед № ДК-10-ЮИР-17/28.04.2017 г., издадена от началника на РДНСК – ЮИР, с която в производство по чл. 216 ЗУТ е отхвърлен протест с изх. № 1630/8.03.2017 г. на прокурор от ОП-Б. против разрешение за строеж № 23-"З"/13.09.2016 г. на главния архитект на Община Б. с адресат "СК" ООД за обект "жилищна сграда с КОО и сградни ВиК отклонения" в УПИ I-607, кв. 40 а по плана на ж. к. Лазур, гр. Б.. Решението е мотивирано с постановяване на оспорената заповед от компетентния орган и при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Прието е, че процесното РС не страда от съществен порок, водещ до нищожност, а не са установени и нарушения на материалноправните разпоредби, за да бъде преценено в съвкупност биха ли довели до претендираната нищожност. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на ЗУТ са разгледани обстойно и е установено, че са неоснователни, тъй като РС е издадено в съответствие с действащият ПУП и РУП от 2015 г., влезли в сила, а одобрения инвестиционен проект е в съответствие с изискванията на чл. 143 и чл. 144 от ЗУТ. Отчетен е и стабилитета на РС, предвид извършената служебна проверка по реда на чл. 156 ЗУТ, обективирана в протокол от 3.10.2016 г. Възражението за произнасяне от РДНСК –ЮИР-Б. извън преклузивният срок по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ също е прието за неоснователно, както и това за допуснато процесуално нарушение от административния орган, поради незачитане на безспорния факт за наличие на две висящи съдебни производства с преюдициално значение. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и не страда от релевираните пороци по чл. 209 АПК. Обоснован и съответен на доказателствата по делото, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза, е решаващият правен извод на административния съд за законосъобразност на заповед № ДК-10-ЮИР-17/28.04.2017 г. на началника на РДНСК – ЮИР, тъй като разрешението за строеж е издадено при спазването на материалноправните и процесуални изисквания на ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че за УПИ I-607, кв. 40 а по плана на ж. к. Лазур, гр. Б. има одобрен ПУП- ПРЗ с влязла в сила и действаща заповед № 1943/04.08.2014 г., като е допуснато изменение на ПУП с последваща заповед № 1796/21.07.2015 г. с образуване на нови урегулирани поземлени имоти, между които и УПИ I-607, и е предвидено застрояване. Тази заповед също е влязла в сила, както и заповед № 1797/21.07.2015 г. за одобряване на РУП за същия УПИ. Безспорно е установено и съответствието на процесното РС и инвестиционния проект с действащия ПУП от 2015 г. и РУП от същата година. В тази връзка се явява обоснован и съответен на доказателствата по делото, изводът на административния съд, че протестираните строителни книжа за УПИ I-607 са законосъобразно одобрени и съответстват на влязъл в сила устройствен план към момента на издаването на разрешението за строеж, а обстоятелството, че изменения ПУП от 2014 г. е бил оспорен с протест на Окръжна прокуратура -Бургас с искане за обявяването му за нищожен е ирелевантно. От изложеното следва, че при издаване на РС и одобряване на проекта не са допуснати нарушения на изискванията на ЗУТ, т. е. такива за незаконосъобразност, които да бъдат преценяване по тежест с оглед твърденията на нищожност. За да е налице нищожност на протестирания административен акт, при положение, че е издаден от компетентния орган, следва той да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". В случая не е установен порок на РС, а обстоятелството, че са протестирани с искане за обявяване на нищожност изменения ПУП /одобрен със заповед № 1943/4.08.2014 и мотивираното предписания № 57/19.06.2014 г., не води автоматично до нищожност /отпадане от правния мир/ на последващите заповеди № 1796/21.07.2015 г. и № 1797/21.07.2015 г., дори и в хипотезата на евентуално прогласяване на нищожността. Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК от адм. орган, тъй като висящите съдебни производства, образувани по протест срещу предходни актове по устройство на територията не са обуславящи и относими към валидността на РС – определение № 11218/27.09.2017 г. по адм. д. № 10358/2017 г. на Върховен административен съд. Обосновано е оставено без уважение и възражението за произнасяне на началника на РДНСК –ЮИР-Б. извън срока по ал. 7, чл. 216 ЗУТ с оглед ТР № 1 от 17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд. Доводите по касационния протест по отношение размера на присъдените разноски са относими в производство по чл. 248 ГПК и не следва да бъдат обсъждане в настоящата инстанция. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответника "СК" ООД и изхода на делото, се дължат разноски в реално направения и доказан пред настоящата инстанция размер, удостоверен с фактура и описан в представения списък по чл. 80 ГПК – 4694 лв. В приложеното по делото становище на Окръжна прокуратура –Б. е заявено искане за редуциране на разноските поради прекомерност. Настоящият съдебен състав, намира искането за основателно, с оглед вида на настоящето производство /касационно/ и осъществената в него защита от ответника "СК"ООД, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, размера на дължимите разноски, съставляващи адв. хонорар следва да бъде редуциран до 2000 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение