Решение № 8669 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 512/2010 г.

Решение № 8669 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 512/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоянка Костадинова Христова от гр. Оряхово срещу решение № 16 от 13.11.2009 г. по адм. д. № 208/2009 г. по описа на Административен съд гр. Враца, I състав. От цялостното съдържание на цитираната се извличат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 16 от 13.11.2009 г. по адм. д. № 208/2009 г. по описа на Административен съд гр. Враца, I състав е отхвърлил жалбата на Стоянка Костадинова Христова от гр. Оряхово срещу Решение № 17 от 9.04.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца и потвърденото с него Разпореждане № 4005191890 от 23.02.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца. Така постановеният съдебен акт не страда от посочените по-горе отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С Разпореждане № 011079 от 31.07.1995 г. на Стоянка Костадинова Христова от гр. Оряхово е била отпусната пенсия за изслужено време и старост. След това размерът на пенсията й е многократно осъвременяван, увеличаван и преизчисляван с оглед на действащите нормативни актове. Разпорежданията преди Разпореждане № 4005191890 от 23.02.2009 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца са влезли в сила и представляват стабилни административни актове. По делото няма данни разпорежданията, извън последното, да са били обжалвани по съдебен ред, респ. отменени изцяло или отчасти по цитирания ред. Независимо от изложеното, с Решение № 17 от 9.04.2009 г., директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца е разгледал и преценил отново цялата пенсионна преписка, като изрично се е позовал на действащата нормативна уредба, която се цитира и от касаторката. Първоинстанционният съд е назначил и изслушал икономическа експертиза, която е проследила всички периоди на получаване на процесната пенсия и е дала категорично становище, че пенсията е правилно определена, осъвременявана, увеличавана и преизчислявана. Цитираното доказателство е било прието в съдебното заседание, състояло се на 13.10.2009 г. в присъствието на Христова и не е било оспорено от нея. Оспорването му пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Това е така, защото съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Несъмнено при преценката на размера на пенсията освен правни знания се изискват и такива в областта на икономиката на пенсионното осигуряване досежно изчисленията. С такива специални знания съдът не разполага, поради което назначаването и в последствие позоваването в мотивите към решението на цитираната експертиза е в съответствие с разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 200 ГПК. Освен това заключението на вещото лице е обсъдено заедно с другите доказателства по делото, така както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Неоснователно е искането на касаторката пенсията й да бъде осъвременена съгласно отменени ПМС № 27/1994 г., ПМС № 79/1995 г. и отменения Закон за пенсиите, тъй като това искане е в противоречие на § 7а, ал. 1 от ПЗР на КСО, обн. ДВ, бр. 69 от 2008 г. Според този текст пенсиите, за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2007 г., се преизчисляват от 1.10.2008 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. - 398.17 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 КСО. Тези изисквания са били спазени при издаването на разпореждането от 1.10.2008 г. С това разпореждане пенсията е определена в размер на 227.57 лв., а предишният размер е 204.38 лв., съгласно разпореждането от 1.07.2008 г. Следователно е спазено изискването на § 7а, ал. 2 от ПЗР на КСО. С обжалваното разпореждане пенсията е вече 228.71 лв., които обстоятелства не доказват твърдението на касаторката за намаление на пенсията. Независимо от обстоятелството, че първоинстанционния съд не е изложил подробни аргументи относно приложението на материалния закон следва да се има предвид, че това не е касационно основание по чл. 209 АПК. Такива аргументи са изложени в настоящите мотиви. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от това естество не се били допуснати при процесното решение. Предвид изложеното в настоящите мотиви касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,