Решение № 5260 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2008 г.

Решение № 5260 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15452/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Кюстендил, срещу решение № 279/6.11.2008 г. постановено по адм. д. № 425/2008 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено Решение № 4409-0505/20.11.2006 г. на Началник митница - КЮСТЕНДИЛ, потвърдено с решение № 7050-0005/17.07.2008 г. на Директора на РМД-София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано. Моли да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу актовете на митническите органи. Ответниците по касационната жалба - Гроздена Й. Делибалтова, Лиляна Д. Рударска и Катя Д. Арсова не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 4409-0505/20.11.2006 г. на Началник митница Кюстендил, потвърдено с решение № 7050-0005/17.07.2008 г. на Директора на РМД-София. с което са отменени митническите и данъчни облекчения по ЕАД № 5500/4-6766/ 22.07.2003 г. и са определени митни сборове по същата ЕАД в общ размер от 1188лв. (434лв. мито и 754 лв. ДДС), които да бъдат заплатени от Гроздена Й. Делибалтова, Лиляна Д. Рударска и Катя Д. Арсова, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2004 г. до датата на плащане. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че ответниците по касационната жалба са универсални правоприемници като наследници по закон на Димитър Костадинов Делибалтов, починал на 20.04.2004 г. С митнически манифест № 5500-3532/ 22.07.2003 г. и ЕАД № 5500/4-6766/ 22.07.2003 г. Делибалтов е внесъл в страната и регистрирал в Митница Кюстендил лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", употребяван с шаси WOL000059N5092583. Автомобилът е оформен на режим внос, поради изпълнение на условията по чл. 4 от Постановление № 2 на МС от 08.01.1993 г. за облагане вноса на автомобили (отм.) и чл. 59, т. 11 от ЗДДС (отм.) за безмитен внос и е поставен под митнически контрол за срок от 36 месеца. Съдът е изложил доводи за противоречие с нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ на атакуваното решение, определящо ДДС за довнасяне от наследниците на вносителя за процесния автомобил и потвърждаващото го решение, според които облекчението за безмитен внос на лек автомобил от инвалид се допуска с оглед лична употреба, след смъртта му не е налице условие за действие на режима и от този момент възниква вносно митническо задължение. Не е налице нито една от хипотезите на цитирания текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ППЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на правоприемника на инвалида, поради което за ответниците по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил, а доводите в тази насока в касационната жалба неоснователни. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение