Решение № 1595 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на Община Хасково срещу решение 546 от 30.06.2023 г. по адм.д. 538/2022 г. на Административен съд Хасково. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира довод, че таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължи поради принадлежността на имота към територията на дадена община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата община, която такса се поема от всички данъкоплатци. Моли оспореното решение да бъде отменено и жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Представя писмено становище. Ответната страна Ретро Авангард ЕООД, чрез пълномощника адвокат Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение по подробни съображения изложени в о.с.з. и представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е наведеното от ответника твърдение, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 2 от АПК, тъй като в нея липсва подпис на кмета на Община Хасково. Касационната жалба е подадена от името на кмета чрез упълномощен от него процесуален представител, който притежава юридическо образование и е надлежно упълномощен, поради което отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил акт за прихващане или възстановяване 14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Общинска данъчна дирекция Община Хасково, потвърден с решение 53 Р-288-4#2/25.05.2022 г. на кмета на Община Хасково в частта, с която на Ретро Авангард ЕООД е отказана да бъде възстановена сума в общ размер на 18 404,16 лв., от която за 2017 г. 5490,25 лв., 2018 г. 5490,25 лв., 2019 г. 5490,25 лв. и 2020 г. 1933,41 лв. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за възстановяване на платената сума за ТБО по отношение на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В останалата част жалбата срещу АПВ е оставена без разглеждане поради установено възстановяване на частично надвнесена сума за 2020 г. Съдът е установил, че Ретро Авангард ЕООД е собственик на имот, находящ се в местност Увата, в землището на гр. Хасково, който представлява урбанизирана територия извън строителните граници с начин на трайно ползване за складова база. Дружеството е подало искане за възстановяване на недължимо платена такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2014 2019. По делото е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от Ретро Авангард ЕООД на 03.05.2011 г. и коригиращи декларации, подадени на 01.03.2017 г. и 22.11.2019 г., които са послужили като основание за определяне на дължимите ТБО. Приложени са заповеди на кмета на Община Хасково, издадени на основание чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ 1469/28.10.2016 г., 1536/24.10.2017 г., 1627/31.10.2018 г. и 1888/23.10.2019г., в които са определени услугите, които ще се извършват на територията на Община Хасково, сред които е и услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и границите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Процесният имот попада в районите на сметосъбиране и сметоизвозване, определени с всяка една от заповедите на кмета на Община Хасково за процесните години. В т.4 от цитираните заповеди е посочено, че на територията на Община Хасково се извършва поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване. По делото са изслушани свидетелските показания на К. Сарджев и П. Бончев, които съдът е кредитирал като дадени обективно и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Приета е и комплексна икономическа и техническа експертиза, която е установила, че конкретният имот е със статут на урбанизирана територия на населено място по смисъла на чл. 7 от ЗУТ, понеже попада в границите на ПУП-ПЗ. Посредством изменение на подробния устройствен план, конкретното предназначение на имота е смесено за обществено обслужване и складови нужди. Вещото лице е извършило цялостно проследяване на залегналите в план-сметките по чл. 66 ЗМДТ дейности, заложените разходи по сключени договори с подизпълнители и отчетените по протоколи дейности /метене, миене и снегопочистване/, коит о се извършват на територията на Община Хасково. Установило е, че за местността Увата няма определен изпълнител за извършване на дейностите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, като за процесния имот липсва влязъл в сила подробен устройствен план за регулация, чрез който да се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура публична собственост. Поради това около имотът няма изградени паркове, градинки, улици, тротоари и други подобни. За да отмени оспорения АПВ, решаващият съд е приел, че акт за прихващане или възстановяване 14/24.03.2022 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Общинска данъчна дирекция Община Хасково, е постановен от компетентен орган, но не са налице всички предпоставки обосноваващи дължимостта на ТБО за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като не се установява фактически общината да е предоставяла услугата в извънселищната територия, определена от границите на землището. Съдът е приел, че процесният имот попада в териториалния обхват, посочен в заповедите на кмета на Община Хасково само по отношение на услугата организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но в цитираните заповеди не е определен териториален обхват на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Изложени са мотиви, че не е спорно, че процесният имот се намира в урбанизираната територия на Община Хасково, като не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, но не попада и в строителните граници на населеното място. Прието е, че фактът, че общината предоставя услугата в населеното място не води до извода, че услугата се предоставя и на територията извън населеното място, каквато представлява землището. Въз основа на изложеното е изведен извод, че от местоположението на процесния имот и липсата в близост на други обекти, собственост на общината, по отношение на които да се предоставя конкретната услуга, не следва да се дължи такса ТБО за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Тези изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. Спорът е изяснен от фактическа страна и е извършена дължимата проверка за законосъобразност на обжалвания АПВ. В мотивите на решението си съдът подробно е посочил условията, при които се определя и събира такса битови отпадъци в частта за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като въз основа на цитираните нормативни разпоредби е извел правни изводи относно възникването на задължение за ТБО, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Неправилно обаче съдът е приел, че не се доказва реалното предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в извънселищната територия, определена от границите на землището. В случая процесният имот се намира в урбанизираната територия на Община Хасково, извън регулационните и строителни граници на гр. Хасково, но попада в районите, в които се предоставят услугите по ТБО. Определянето на границите, в които общината предоставя услуги, за които начислява ТБО не е обвързано непременно с регулационния план и неговите граници, а зависи от начина, по който в заповедта по чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени районите, в които се предоставя услугата. В приложените по делото заповеди на кмета на Община Хасково е посочено, че това са: на Север - база Пирин и Зеленчукова борса, като от приетата по делото експертиза безспорно се установява, че процесният имот е в непосредствена близост до база Пирин и преди общинската граница и Зеленчуковата борса, следователно попада в районите на сметосъбиране и сметоизвозване, като това не е спорно по делото. Спорен е въпросът, след като имотът се намира в землището на град Хасково и е извън регулация, тоест около него няма изградени паркове, градинки, улици, тротоари и други подобни, то дължи ли се такса ТБО по отношение на компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В закона липсва легално определение на понятието територии за обществено ползване за целите на ЗМДТ. Примерно такива територии са изброени в чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМТД - уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образования в общината, предназначени за обществено ползване. Това са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането на чистота на тези територии, за което ползващите имоти в рамките на цялото населено място следва да заплащат съответната такса. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо: 1. общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; 2. имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла услугата. Това са материалноправните предпоставки, при наличието на които се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При липсата на която и да е от тях таксата не се дължи. Доказателствената тежест за доказване наличието на всички материалноправни предпоставки се носи от административния орган. Настоящата касационна инстанция намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки. Представени са заповеди на кмета за определяне на границите, сключените договори, в които е уговорена честотата на извършваните услуги, протоколи за извършените дейности. Изводите на първоинстанционния съд за недължимост от страна на дружеството на такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не съответстват на приложимия материален закон. От страна на административния орган са представени доказателствата, че Община Хасково е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, че имотът попада в границите на територията, за която общината е определила, че ще предоставя услугата, както и че фактически услугите са предоставени на територията на Община Хасково. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България "населено място" е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. В чл. 18, ал. 1 от с.з., е посочено, че територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Чл. 7, ал. 1 от ЗУТ сочи, че урбанизираните територии са населените места и селищните образувания и изброява видовете територии съобразно основното им предназначение, дадено с общия устройствен план (ОУП). Съгласно цитираната разпоредба според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страна са: урбанизирани (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии за транспорт. Т.е. предвид и формулировката на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, облагаеми ще са имотите, попадащи в строителните граници на населените места, в т.нар. селищна територия или урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. От начина по който са определени понятията от законодателя е видно,че процесният имот се намира в населено място, тъй като е част от гр.Хасково и също така е част от урбанизирана територия, в която се предоставят услугите по чл.62, т.1-3 от ЗМДТ. За поддържането на чистота на териториите за обществено ползване, ползващите имоти в рамките на цялото населено място следва да заплащат съответната такса. В случая от доказателствата по делото е установено, че имотът попада в урбанизирана територия на Община Хасково, като този извод се потвърждава и от приетата по делото експертиза. Почистването на териториите за обществено ползване не е необходимо да бъде в близост или около имота на задълженото лице, за да се дължи от него такса. Достатъчно е услугата да е предоставяна в границите на района, определен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно, след като е доказано фа ктическото извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината, то законосъобразно с АПВ е отказано възстановяване на недължимо платена такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2014 г. 2019 г. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта с която е отменен оспорения АПВ. Решението подлежи на отмяна и в частта, с която Община Хасково е осъдена за разноски. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Ретро Авангард ЕООД срещу оспорения АПВ. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 4829,67 лв., от които юрисконсултско възнаграждение за всяка една инстанция в размер на 2056,37 лв. на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноски за вещи лиса в размер на 569,70 лв. и разноски за заплатена държавна такса за касационната инстанция в размер на 147,23 лв.