Решение № 6312 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2014 г.

Решение № 6312 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петинка Венцова Стоянова, гр. Омуртаг, ул. "Балкан" № 10, обл. Търговище, срещу решение № 2687 от 22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10943 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-250-6500/6709 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), в частта, в която са удържани сумите в размер на 1229,66 лв. по Схема за единично плащане на площ (СЕПП), 274,59 по Схема за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и 488,75 лева по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) посочени в Таблица 2: Извършени плащания, неразделна част от процесното Уведомително писмо. В касационната жалба и писмените бележки се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е необосновано, тъй като изложените в него мотиви не са подкрепени от събраните доказателства. Иска отмяна на решението и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира направени по делото разноски, без да представя доказателства за тях, както и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на Административен съд София - град за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2687 от 22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10943 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Петинка Венцова Стоянова, гр. Омуртаг, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-250-6500/6709 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), в частта, в която са удържани сумите в размер на 1229,66 лв. по Схема за единично плащане на площ (СЕПП), 274,59 по Схема за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и 488,75 лева по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) посочени в Таблица 2, неразделна част от процесното уведомително писмо. Оторизираната сума е изцяло удържана за погасяване на предишни задължения. По делото е прието и Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3740 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Видно от същото, на жалбоподателката са били наложени санкции за бъдещ период по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в размер общо на 2661,12 лева, поради установената разлика между декларираните и установените площи по СЕПП и НР2, надвишаващи 50 %. Цитираният индивидуален административен акт е бил редовно съобщен на жалбоподателката. Няма данни, а и не се твърди същия да е бил обжалван от земеделския стопанин. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесното уведомително писмо изх. № 02-250-6500/6709 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който пряко и непосредствено са засегнати права и законни интереси на жалбоподателката и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Счел е, че възможните хипотези за удържане на сумите са изброени в текстовата част на Таблица 2 и въпреки, че не е конкретизирано, коя хипотеза е налице, в случая от писмените доказателства безспорно се установява, че удръжките са направени във връзка с Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3740 от 2.10.2011 г., където санкцията в общ размер е 2661,12 лева. Прието е, че това писмо не е оспорено и е влязло в сила, поради което прихващането е извършено в съответствие с приложимите законови норми. Обжалваното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че Петинка Стоянова е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДР на ЗПЗП), с уникален регистрационен номер (УИН) 232850. В това си качество, на 8.05.2012 г. Стоянова е подала заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., допълнено със Заявление от 23.05.2012 г., с което е кандидатствала за подпомагане по Схема за единично плащане на площ (СЕПП), по Схема за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и по Схема за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2). С процесното уведомително писмо, Стоянова е уведомена за оторизираната й субсидия по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., от които: 1229.66 лева по СЕПП, 274.59 лева по НР1 и 488.75 лева по НР2. В Таблица № 2, неразделна част от оспорвания акт, освен оторизираната сума е посочен и размерът на удържаните суми, общо в размер на 1993,00 лева, и размерът на реално изплатената на земеделския стопанин субсидия - 0.00 лева. Под таблицата е указано, че колоната "Удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Спор относно размера на удържаните суми не е налице. Единствените спорни факти изложени от жалбоподателката се свеждат до липсата на мотиви на оспореното уведомителното писмо, с което са оторизирани дължимите субсидии и извършено прихващането. С представеното по делото Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3740 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., на жалбоподателката са били наложени санкции за бъдещ период по схемите и мерките за директни плащания в размер общо на 2661,12 лева, поради установената разлика между декларираните и установените площи по СЕПП и НР2, надвишаваща 50%. На 29.10.2011 г. уведомителното писмо е връчено лично на Стоянов. Няма данни по делото, а и не се твърди същото да е обжалвано, поради което изводът на първоинстанционния съд, че задължението на жалбоподателката, възникнало на основание Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3740 от 2.10.2011 г. безспорно е установено по основание и размер и следователно е ликвидно и изискуемо и е годна основа за извършеното от ответника прихващане до размера на по-малкото задължение, е правилен и се споделя напълно от настоящата инстанция. След като оторизираната сума за подпомагане за кампанията през 2010 г. и наложената санкция за бъдещ период не е оспорена от жалбоподателката, то прихващането следва да се извърши в момента на изплащане на субсидията за следваща кампания, тъй като в противен случай, то реално няма как да бъде извършено. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане, е уреден в Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 885/2006 г. В разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. е въведено в случай на наддеклариране с повече от 50%, изключване на бенефициента от получаване на бъдеща помощ. Начинът на възстановяването е в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., съгласно който без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Правото на Общността в този случай изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство. Макар и от процесното уведомително писмо да не става ясно на кое от трите самостоятелни основания, изброени под Таблица № 2 е извършено прихващането: дали поради наложени санкции от предходни години, поради недължимо оторизирани суми или поради наличие на изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие", то това нарушение предвид представените по делото доказателства и както правилно е отчетено от първоинстанционния съд, е несъществено нарушение и не може да доведе до отмяната на акта. В случая административният орган е установил вземането си от земеделския производител с уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3740 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", което е влязло в сила, поради необжалване от земеделския стопанин и с процесния акт органът е пристъпил към удържане на сумите. Това прихващане на суми е законосъобразно, и е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като е установено с надлежен акт, както по основание, така и по размер. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Освен това касационната жалбоподателка не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установените обстоятелства. Решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото на касационната жалбоподателка не следва да се присъждат разноски. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, но не е представен списък, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно. Към настоящия момент по приложението на тази норма е постановено и ТР № 6/2013 г. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение, е разграничението което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което е представянето на списък на разноските. Настоящият състав приема, че когато се претендират разноски, следва да се представи списък, за да бъде сезиран надлежно съда да се произнесе по искането. Предвид изложеното и с оглед принципа на равнопоставеност на страните в процеса съдът счита, на ответната страна не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд