Решение № 8375 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 54/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - София, подадена чрез юрисконсулт Митев, против решение 380 от 14.10.2020 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело 159 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен издаденият от касатора акт за установяване на публично държавно вземане 14/06/3/0/01813/3/01/04/01 от 30.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 10/10.06.2016 г.). Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ползвателят точно е изпълнил поетият ангажимент по създаване на трайно насаждение с череши, изхождайки от вида на трайните насаждения, налични в стопанството към момента на кандидатстване. Намира, че съгласно Наредба 10/10.06.2016г. е допустимо да се кандидатства с едни трайни насаждения, а да се заложи като цел създаването на друг вид. Сочи, че съдът не е указал при разпределението на доказателствената тежест необходимостта от ангажиране на доказателства за изчисление на първоначалния икономически размер на стопанството. Счита, че не е нарушено правото на защита на ползвателя на помощта поради това, че не е било ясно, че в предмета на спора се включва и вида на културите, формиращи първоначалния икономически обем на стопанството. Сочи, че реализираното от ползвателя насаждение е горска, а не земеделска култура предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба 10/10.06.2016 г. Според касатора представените по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи не дават отговор на релевантни за спора обстоятелства, а представляват извадки от учебници на преподаватели в Лесотехнически университет, без да е ясно тези теории съобразени ли са с конкретните фиданки, и не дават категорично и обосновано становище представляват ли те овощен посадъчен материал по изискванията на българското законодателство. Твърди, че засаждането на диви череши не стимулира овощарския сектор, а областта на добива на дървесина, тъй като този вид череша има практическо приложение в производството на мебели. Поради това реализираното насаждение е трайно, но не е овощно и не нормативно предвиден показател за Стопански производствен обем (СПО). Счита, че същото не съответства на заложеното в бизнес плана, с оглед на което законосъобразно административният орган е отказал второ плащане и е изискал връщане на първото. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за двете съдебни инстанции. В зависимост от изхода на делото прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. Юрукова, чрез адвокат Бунева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение по съображения изложени в представен по делото писмен отговор и в дадения ход по същество. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното първоинстанционно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Перник е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 14/06/3/0/01813/3/01/04/01 от 30.12.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - София, с който на Д. Юрукова е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779 лв., представляващо второ плащане по договор 14/06/3/0/01813 от 9.06.2017 г., и на основание чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба 10/10.06.2016 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и ал. 2, т. 1 от договора, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., ведно с лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 9.06.2017 г. между Д. Юрукова и ДФ Земеделие" е сключен договор 14/06/3/0/01813 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 10/10.06.2016г. за прилагане на подмярката. По силата на същия на ползвателя се предоставя безвъзмездна финансова помощ по цитираната подмярка в общ одобрен размер на 29 337 лв. на два етапа: първо плащане в размер на 19 558 лв. в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер 9 779 лв. - в срок до три месеца, след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. Със заповед 03-140-РД/51 от 7.06.2017г. на директора на областна дирекция на ДФ Земеделие - Перник е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 19 558 лв., представляваща първо плащане по договора, като едно от условията е началният икономически размер на стопанството на ползвателя, измерен в СПО, изчислен от РА е 7 737.67 евро СПО, който подлежи на проверка и/или промяна преди първото плащане. Съгласно приложения 2 и 3 към договора, ползвателят предвижда увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в СПО, чрез създаването на черешово насаждение с площ от 3,5 дка. Съгласно таблица 1 от бизнес плана към договора, заявени са 6 земеделски имота с начин на ползване според основаната култура - костилкови овощни видове (череши) и други (угари). В раздел II към бизнес плана като специфичен резултат е предвидено създаването на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени най-малко 2 дка. Според раздел III, т. 1, таблица 8, за 2017 г. е планирано засаждането на череши в количество 3,5 дка. Чрез изпълнението му се увеличава площта на костилкови овощни видове (череши) в стопанството от 10,600 дка при одобрение до 14,100 дка към периода за проверка. След депозирането на заявката за второ плащане от административния орган е извършена проверка на място и по документи, при която е установено, че е създадено насаждение от 3 500 дка от фиданки от диви череши, а не земеделска култура. Изискана е информация от директора на ТД на Държавно горско стопанство (ДГС) - Пазарджик какъв е видът на продадените на ползвателя фиданки дива череша - 300 бр. съгласно представена фактура към заявката за второ плащане. В отговор е разяснено, че закупените фиданки са от вид дива череша и не са произведени за нуждите на овощарството, а за нуждите на ТП ДГС - Пазарджик. След получаване на становище от директора на дирекция ОППМРСР, че дивите череши не са част от приложение 1 към Наредба 10/10.06.2016 г. и за тях не е предвиден СПО, административният орган е приел, че създаденото насаждение не е от овощни видове. С писмо от 21.02.2019 г. ползвателят на помощта е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, в което са обективирани констатации, че всички заявени имоти са засадени с млади и видимо неплододаващи фиданки. В тази връзка е изразено съмнение за изкуствено създадени условия за допустимост за финансиране и предимство пред други кандидати. След анализ на депозираното от Юрукова възражение и преценка на представените документи и становище, ответникът е издал оспореният АУПДВ, като е изложил мотиви защо приема възражението за неоснователно. По делото са извършени единична и тройна съдебно-технически експертизи, според които насажденията в земеделското стопанство са в процес на плододаване и представляват дървесен широколистен овощен посадъчен материал, защото се отглежда от човека за нуждите на плододаването. Експертите приемат, че дръвчетата са овощни и по вид череша, поради което попадат в приложение 1 на Наредба 10/10.06.2016 г. в код 3068 - Костилкови овощни видове (череша). При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и съдържание, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел за основателно възражението на адресата на акта, че след като законодателят е определил костилков вид череша, който е овощен, защото се отглежда от човека и за нуждите на плодоотдаването с цел задоволяване потребности на човека (без да отбелязва разнообразието по сортова и друга структура, дали са диворастящи и/или култивирани), то този вид влиза по всички правила и определения в обсега на науката овощарство. В тази връзка е счел, че изводите на административния орган относно вида на насаждението са неправилни и необосновани, а същевременно убедително оборени чрез представените по делото доказателства сред които не само експертизи на вещи лица, но и писмени доказателства, които са били известни и налични и в производството по издаване на акта. Приел е, че обжалваният акт е несъответен на материалноправните предпоставки по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 10/10.06.2016 г. Заявителката е доказала постигане на заложената в бизнес плана и договора специфична цел, тъй като е увеличила икономическият размер на стопанството си с минимум 2 000 евро, измерен в СПО, тъй като е засадила костилкови овощни видове (череша), в случая дива череша, върху което насаждение е изчислен и първоначалният икономически размер на стопанството, прието за допустимо за подпомагане, с което е постигнала и заложения в договора специфичен резултат създаване на нови трайни насаждения - най-малко 2 дка. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният пред съда АУПДВ от 10.04.2020 г. е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за събиране на публично вземане на ДФ "Земеделие", произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. По делото няма спор между страните, че ползвателят по мярката е засадил в стопанисвания имот и на изискуемата се площ фиданки от дива череша. Спорът е концентриран върху въпроса представляват ли насажденията в стопанството костилков овощен вид, попадащ в обхвата на приложение 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредба 10/10.06.2016 г., което е от значение при изчисляване на икономическия размер в СПО. Съгласно даденото в т. 6 от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г. определение, земеделска дейност" е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета (ОВ, L 347/608, 22 декември 2013 г.) (Регламент (ЕС) 1307/2013). Според легалната дефиниция в чл. 4, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 1307/2013, селскостопанска дейност означава: i) производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели, ii) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване. По аргумент от б. г на същата разпоредба, селскостопански са продуктите, с изключение на рибните, изброени в приложение I към Договорите, както и памук. При дадената правна регламентация и установеното от фактическа страна, неправилно първоинстанционният съд е включил към костилковите овощни видове, попадащи в обхвата на видовете култури по приложение 1 към Наредба 10/10.06.2016 г., насажденията с дива череша в стопанството. Този извод не е съобразен със спецификата на селскостопанската дейност, нито със съдържанието на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Разграничението на диви и култивирани растения сочи, че първата група се разпространява и подраства без създаването на специални условия и без участието и намесата на човека. Обратно, култивираните растения са така наименувани поради необходимостта от развъждане, отглеждане и култивиране. След като за дивите растения, включително и за дивите костилкови видове, не е необходима целенасочена дейност по обработването и отглеждането им, то засаждането им не представлява селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 1307/2013. Този извод следва и от т. 7 от ДР на Наредба 10/10.06.2016 г., която определя като земеделски култури само тези растения от даден ботанически вид и род, които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности. Независимо, че според заключението на експертите дивите череши могат да задоволяват определени човешки потребности, то самият им произход - горски репродуктивен материал, и следващото от него наименование изключват необходимостта тези растения да се отглеждат от човека при присъщата им адаптивност към живота в естествена среда. Затова и не следва да бъдат кредитирани изводите на вещите лица, че се касае за овощен посадъчен материал и попадат в приложението на наредбата само поради това, че плододават.