Решение № 13939 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2015 г.

Решение № 13939 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. А. против решение № 4045 от 11.06.2015 г. по адм. дело № 2413/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 229з-40- 5 екз./ 29.01.2015 г. на началника на сектор "Охранителна полиция" при 05 Районно управление "Полиция (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като не е допуснал описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд С. - град да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Факти, мотивиращи административния акт, се съдържат и в справка рег. № я-75654/19.12.2014 г. Последният документ е цитиран в заповедта, поради което правилно е прието, че изложеното в него следва да се възприеме като част от фактическите основания за издаване на акта. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение от служителя Асов, съдържащи се в постъпил против служителя сигнал, е извършена е проверка. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Справката с данните от проверката и материалите по случая са изпратени на дисциплинарно наказващия орган на 19.12.2014 г., поради което при правилно тълкуване на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР съдът приема, че нарушението следва да се счита за открито след тази дата и двумесечният срок за санкциониране на служителя е спазен. Изпълнени са и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР- наказанието е наложено след изясняване на фактите и оценка на събраните доказателства и след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР (такива са представени на 16.01.2015 г. и са обсъдени в заповедта). Поради това в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР са изпълнени и са налице основания за санкциониране на служителя по дисциплинарен ред. Първият текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а вторият предвижда това нарушение да се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че по време на почивката си в хотел "К.", с. К. през периода 10.08.2014 г. - 17.08.2014 г. жалбоподателят С. А., полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция"- Подуяне на сектор "Охранителна полиция" при 05 РУП- СДВР се е държал грубо и арогантно към служители на хотела, отправял обиди, заплашвал ги, че ще останат без работа, като афиширал качеството си на полицейски служител. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4, т. 6 и т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да изпълнява задълженията си в услуга на обществото, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава спазването на закона, като дава личен пример - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "порицание" (чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против заповедта за налагане на наказание съставът на Административен съд С. - град постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Писмените обяснения на служителите на хотела Д., Щ., Г., В. и М. и на посетителката на басейна Е. З. установяват поведението на жалбоподателя и обосновават заключението на съдебния състав за допуснатите от служителя нарушения на етични норми и правила за поведение. Обясненията на тези лица аргументирано са взети предвид като непротиворечиви и разкриващи идентични прояви на демонстриране на служебно качество и поведение в разрез с правилата на добрия тон. Показанията на свид. В. А. и И. К., както и обясненията на Д. А., Р. А. и М. М. са обсъдени от съда, като са съобразени близките им родствени връзки с жалбоподателя, което събужда съмнение в обективността на изложеното от тях още повече, че дадените сведения се опровергават от останалите писмени доказателства. Ето защо доводът на касационния жалбоподател, че доказателствата са интерпретирани едностранчиво е неоснователен. Доказателствата за лоши хигиенни условия и качество на предлаганите услуги в хотела, правилно не са взети предвид от съда, тъй като са извън предмета на делото и не опровергават данните за неетично поведение на жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 400.00 възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,