Решение № 7531 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2016 г.

Решение № 7531 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова [фирма] със седалище и адрес на управление С. е подало молба по чл. 239, т. 6 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 14119/22.312.2015 г. по адм. дело № 13121/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4785/11.07.2014 г. по адм. дело № 237/2014 г. по описа на Административния съд - С. град. П. се, че съдът не е приложил решението от 22.01.2009 г. по делото "Б. АД срещу България" на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С. при Централното управление на Националната агенция за приходите е поискал отхвърлянето на молбата. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери основателността на молбата за отмяна, прие следното: С решение № 14119/22.12.2015 г. по адм. дело № 13121/2014 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4785/11.07.2014 г. по адм. дело № 237/2014 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е било отхвърлено оспорването на [фирма] със седалище и адрес на управление С. на ревизионен акт № 2151306274/10.09.2013 г., потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С. при Централното управление на Националната агенция за приходите с решение № 2087/03.12.2013 г., в частта на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 562,14 лева за периода януари - април 2008 г., юни - юли 2008 г., февруари - март 2009 г., май - юни 2009 г., август - декември 2009 г. и лихви в размер на 11 998,31 лева, както и в частта за допълнително установен корпоративен данък в размер на 2, 708,34 лева за 2008 г. с лихви за забава в размер на 1279,45 лева. С решението от 22.01.2009 г. по делото "Б. АД срещу България" Европейският съд по правата на човека се е произнесъл по жалбата на търговското дружество [фирма] със седалище и адрес на управление П. и е установил нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съдът е посочил, че от фирмата-жалбоподател [фирма] не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това й бъде наложено да заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК, на който се основава молбата на [фирма], влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По отношение на влязлото в сила решение № 14119/22.12.2015 г. по адм. дело № 13121/2014 г. по описа на Върховния административен съд това основание не е налице. Разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК се прилага в случаите, когато установеното с решение на Европейския съд по правата на човека нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е създало вероятност за постановяването на неправилно съдебно решение със задължителна сила за лицето, спрямо което е извършено нарушението. Решението на Европейския съд по правата на човека по делото "[фирма] срещу България" не установява нарушение по отношение на лица, които не са страна по него, и затова не може да обуслови отмяната на съдебни решения между други страни, макар и по подобни казуси. Отделно от това следва да се отбележи, че прилагането на решението от 22.01.2009 г. по делото "Б. АД срещу България" на Европейския съд по правата на човека при решаването на адм. дело № 13121/2014 г. по описа на Върховния административен съд е въпрос на прилагане на материалния закон. Молителят е имал възможност да се позове на това решение в производството, в което е постановено решение № 4785/11.07.2014 г.по адм. дело № 237/2014 г. по описа на Административния съд - С. град. Т. прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд обаче се проверява в касационното производство и не може да е основание за отмяната на влязлото в сила решение по реда на извънинстанционния контрол. Поради това подадената от [фирма] молба за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд