Решение № 9029 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 957/2009 г.

Решение № 9029 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 957/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Димитър Начев Тодоров от г. София е обжалвал решението от 21.04.2008 г. постановено по адм. д. № 385/2004 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III "г" състав, с което е отхвърлен протеста на Софийска районна прокуратура против заповед № РД-09-50-389/15.08.1996 г. на главния архитект на гр. София като неоснователен. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени даденото оплакване по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 прел. 1 от АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията относно обстоятелството повдигнато в протеста на СРП, че административния акт, издаден от главния архитект на гр. София на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ (отм) не е нищожен. Съгласно сочената разпоредба за издаване на този вид заповеди за одобряване на подробни устройствени планове, е предвидено последните да се одобряват от общината. Законосъобразни са съображенията, че с приемането на разпоредбата на § 187 от ПР на ЗИДЗУТ в 6 - месечен срок от влизането му в сила на общинските съвети е предоставена възможността да потвърждават заповедите на главния архитект, издадени в периода 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г. С оглед на приложеното Решение № 85 взето по Протокол № 56/06.08.2003 г. процесната заповед е била потвърдена. Не се спори, а е видно и от датата на заповедта, същата е издадена в посочения период, и след като с решението е била потвърдена, безспорно е бил отстранен порокът, водещ до нищожност поради липса на компетентност на органа, с което административния акт е бил саниран, както правилно е прието. С разпоредбата на § 187 от ПР на ЗИДЗУТ е дадена процесуална възможност за заповедите с посочено основание чл. 6 т. 6 ЗТСУ (отм.), с което се одобрява ПУП, издадени в посочения период 11-09.1991 г. - 31.12.2001 г. и не са били отменени като незаконосъобразни по съдебен ред да бъдат одобрявани, те представляват валидни административни актове. При така възприетите съображения за валидност на обжалваната заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.