Решение № 11312 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13303/2019 г.

Решение № 11312 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13303/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Български етерично-маслени растения" ЕООД срещу решение № 1606 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 972/2019 г. на Административен съд – П.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Български етерично-маслени растения" ЕООД срещу писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на основание чл. 10, параграф 4 във вр. чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на дружеството по направление "Биологично растениевъдство". Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът е неправилно е приел, че административният орган при издаване на оспорения акт се е съобразил с указанията на съда, дадени с влязлото в сила решение № 1118 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 1095/2016 г. на Административен съд – П., с което е отменено предходно уведомително писмо № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г. за кампания 2015. Сочи, че съдът не е установил, че използваната Интегрална система за администриране и контрол (ИСАК) не отчита реално обработваните земи, като системата не е приела значителни площи, независимо че общинската служба по земеделие е приела и регистрирала тези площи на основание съответните документи за собственост, договори за аренда или преаренда. Твърди, че на базата на неверни констатации на ИСАК административният орган е достигнал до неверни изводи за наличие на фактически и правни основания за отказ на финансова помощ и прекратяване на агроекологичния ангажимент на дружеството, които неправилно са възприети от съда като обосновани и законосъобразни. В тази връзка поддържа, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила се е позовал на заключението на експерта, изготвил назначената по делото съдебно-техническа експертиза, въпреки че същото е оспорено от жалбоподателя като непълно и неясно. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспореният административен акт и преписката се върне на административния орган за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Съдът е изяснил спора от фактическа страна, обсъдил е доводите и възраженията на страните и след подробен и точен анализ на събрания доказателствен материал по делото е достигнал до обосновани правни изводи. От фактическа страна по делото е установено следното: Производството пред Административен съд – П. е образувано по жалба на "Български етерично-маслени растения" ЕООД против писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент на дружеството по направление "Биологично растениевъдство". Оспореният акт е издаден в изпълнение на решение № 1118 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 1095/2016 г. на Административен съд – П., оставено в сила с решение № 15653 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11174/2017 г. на Върховния административен съд, ІV о. С решение № 1118 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 1095/2016 г., Административен съд – П. е отменил предходно уведомително писмо № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г. за кампания 2015 за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" и върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията. За да постанови този резултат, съдът се е мотивирал, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилно решаване на правния спор. Приел е, че несъвършенствата на ИСАК са довели до обстоятелството, че площи, за които дружеството е имало правно основание за ползване, безпричинно са отразени от ИСАК като имоти без правно основание и тези площи не са били очертани на картата. Това обстоятелство е довело да санкцията за неодобрение от ДФ "Земеделие" и прекратяване на агроекологичния ангажимент. Посочил е, че след като дружеството е предприело всички необходими действия за подаване на заявление за плащания на площ по мярка 214 "Агроекологични плащания" за площите, за които е поет агроекологичния ангажимент, но поради отказа на системата да ги приеме се е стигнало до корекция, липсва негово неправомерно поведение, което да бъде санкционирано с прекратяване на агроекологичния ангажимент. При тези съображения съдът е приел, че предходното уведомително писмо № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г. е издадено в нарушение на административно-производствените правила и е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. След връщане на административната преписка за ново разглеждане, административният орган е изискал информация от Министерството на земеделието, храните и горите относно заявените парцели за кампания 2015 от "Български етерично-маслени растения" за: 1) представените от дружеството документи, доказващи право на ползване на земеделски площи, в ОСЗ и в МЗХГ за регистриране в специализиран софтуерен продукт, за които земеделски площи не е предадена информация към Разплащателната агенция; 2) за извършено степенуване на правото на ползване, ако и друг стопанин е предоставил документ за същия имот; 3) за наличие на други причини за отказ за регистриране на права на ползване. Информацията е предоставена с писмо вх. № 07-0400/93 от 06.02.2019 г., към което е приложена подробна таблица на декларираните от "Български етерично-маслени растения" ЕООД земеделски площи за обработване по различни програми с оглед начина на трайно ползване. С цитираното писмо директорът на дирекция "Поземлени отношения и комасация" на МЗХГ е отговорил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, че за стопанската 2014-2015 г. "Български етерично-маслени растения" ЕООД не е подало декларация по чл. 69 ППЗСПЗЗ и заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ, като съгласно регистрите, поддържани от ОСЗ К., и от справката от информационната система "Ползване на земеделски земи ІІ" за регистрираните договори е установено, че дружеството е представило за регистрация договори за наем и преаренда на имоти в землището на с. Г. махала и с. И. В. през 2013 г. и 2014 г., но за 2015 г. няма регистрирани правни основания за ползване на БЗС-16328-220-5 в землището на с. Г. Махала и на БЗС-32038-181-1 в землището на с. И. В.. Дружеството-жалбоподател не е представило никакви допълнителни доказателства или писмено становище пред административния орган. С обжалваното уведомително писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 85,59 % и отново на основание чл. 10, параграф 4, във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, и чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата наредба е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент. В хода на съдебното производство съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза. В заключението експертът е изследвал подаденото през 2012 г. от Л. К. заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" и заявените за подпомагане земеделски парцели – четири БЗС в землището на с. Г. Махала, с. З. и с. И. В., с обща площ 47,11 ха, която е била изцяло одобрена за участие в мярката. Посочено е, че през 2013 г. Л. К. е прехвърлил петгодишния ангажимент на "Български етерично-маслени растения" ЕООД. Според вещото лице парцелите, декларирани от дружеството чрез ИСАК през 2013 г. и 2014 г. припокриват първоначално подаденото заявление за подпомагане от Л. К., но в заявлението от 21.04.2015 г. за подпомагане през 2015 г. дружеството е декларирало 38,29 ха, т. е. има намаление на площите спрямо 2012 г. Вещото лице е посочило, че документите за правно основание за ползване на определени земеделски парцели се регистрират в ОСЗ К. и няма данни за неодобрени парцели по мярка 214, но има недекларирани парцели, които дружеството продължава да обработва и през 2015 г. Според вещото лице намалението на общата площ за 2015 г. идва от площите в землищата на с. И. В. и с. Г. Махала, където за 2015 г. са декларирани 16,10 ха и 16,83 ха, докато в първоначалното заявление тези площи са съответно 21,48 ха и 20,48 ха. След справка в ОСЗ К., вещото лице е установило, че по заявлението на "Български етерично маслени растения" ЕООД за кампания 2015 г. общата площ на недекларираните за участие площи по кадастрални номера на имоти в землището на с. Г. Махала, включени в БЗС 16328-220-5, е в размер на 3,65 ха, тя не е допусната да бъде заявена и очертана от самата система поради липса на регистрирано правно основание за ползване, а за землището на с. И. В. общата площ на неодобрените за участие площи по кадастрални номера на имоти, включени в БЗС 32038-181-1, е в размер на 5,43 ха, която не е допусната да бъде заявена и очертана поради липса на правно основание за ползване. Съдът правилно е кредитирал като компетентно и обективно експертното заключение. Този извод е извел и след като е съпоставил констатациите и заключението с експертното заключение, прието при решаване на спора по адм. дело № 1095/2016 г. на Административен съд – П., в резултат на което е констатирал, че и двете вещи лица са установили, че дружеството не е извършило необходимите действия през 2015 г. за деклариране на площите по мярка 214, за които е поет агроекологичният ангажимент, вследствие на което ИСАК е отказала да приеме подаденото заявление за плащане и се е стигнало до корекция на одобрените парцели за участие в направление "Биологично растениевъдство". Възраженията в касационната жалба, че съдът не е следвало да кредитира експертното заключение поради противоречието му с данните по делото и със заключението на експертизата при предходното разглеждане на аналогичния спор, са неоснователни. Съдът е изложил убедителни мотиви във връзка с констатациите на експерта, които кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и след като е анализирал и установените факти при предходната експертиза е посочил, че изводите на вещите лица по релевантните факти съвпадат. Изрично е подчертал, че и двете вещи лица са установили, че дружеството не е извършило необходимите действия през 2015 г. за деклариране на площите по мярка 214, за които е поет агроекологичният ангажимент. Именно поради тази причина ИСАК е отказала да приеме подаденото заявление за плащане, което е наложило корекция. Съдът е отчел и установеното по делото регистриране на грешки, за което по делото е приложен протокол от 21.04.2015 г., което също е довело до коригиране на първоначалното заявление. При новото разглеждане на заявлението на земеделския стопанин са спазени указанията на съда и са включени земеделски площи, за които е отразено в уведомителното писмо, че не е регистрирано право на ползване поради допусната техническа грешка и е приета за допустима площ в размер на 85,59%. При тези фактически установявания, съдът правилно и обосновано е приел от правна страна, че обжалваният административен акт не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК, поради което не са налице основания за отмяната му. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на конкретни фактически и нормативни основания за намаляване на площите, в резултат на които е определен 85,59 % припокриване на площта от пресичане на заявените парцели от дружеството спрямо референтните парцели за участие в направление "Биологично растениевъдство". Следва да се споделят мотивите на решаващия съд, че в уведомителното писмо ясно и подробно са изложени фактите, като информация за извършените след отмяната на първоначално издадения отказ действия и събрани доказателства се съдържа както в обжалвания акт, така и в материалите по административната преписка. Правилно е отхвърлен релевираният пред двете инстанции довод на дружеството-жалбоподател, че единствено недостатъците на ИСАК са основание за прекратяване на агроекологичния му ангажимент и за отказ за плащане. След връщане на административната преписка и проверка на спорния въпрос за регистриране на правното основание на земеделски имоти, заявени за подпомагане, с оспореното писмо в табличен вид са посочени новите площи, условно включени като заявени от бенефициера за кампания 2017, които участват в пресичането по Приложение № 1. Видно от приложение № 1, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата 2015 кампания парцели, в която са включени и площите след данни на МЗХГ, спрямо одобрените парцели е 85,59 %. Съдът правилно е приел, че отказът да се извърши плащане и прекратяването на агроекологичния ангажимент се дължи на обстоятелството, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде декларация по чл. 69 ППЗСПЗЗ и заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ пред ОСЗ – К. и за описаните в Приложение № 1 имоти е отбелязано, че липса правно основание за ползването им. Ето защо следва да се подкрепи изводът на съда, че коментираните от касатора несъвършенства на системата ИСАК са били отчетени от административния орган след връщане на административната преписка и не са причина за постановения отказ с уведомителното писмо, предмет на настоящото съдебно производство. Съгласно чл. 41 ЗПЗП, в приложимата редакция, в сила от 01.01.2015 г., земеделските производители кандидатстват за подпомагане за ползваната от тях на правно основание земеделска площ. В тази връзка, с разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ЗПЗП са предвидени задължения за регистриране на правните основания за ползваните земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, което се извършва в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. Общинските служби по земеделие проверяват тези основания, като не въвеждат информацията по чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 ЗПЗП, ако не бъде установено правното основание за ползването на регистрираните имоти – чл. 41, ал. 3 и 4 ЗПЗП. С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, правилно административният съд е посочил, че в резултат на несъобразяване с нормативните изисквания от дружеството-жалбоподател относно деклариране в общинската служба по земеделие и установяване на правните основания за ползване на земеделските площи и недеклариране на площи, за които са установени правни основания при извършените проверки чрез ИСАК, е констатирано намалението на площи в сравнение с първоначално одобрените с над допустимите 10%, в нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/2009 година. Поради това съдът правилно е приел, че са налице основанията по чл. 18, ал. 3, т. 3 от наредбата и административният орган законосъобразно е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,