Решение № 7474 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2010 г.

Решение № 7474 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Раед Али Хюсеин, гражданин на Ирак, против решение № 1259 от 1.02.2010 г. на Върховния административен съд, постановено от трето отделение по адм. дело № 12725/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 396 от 2.09.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Поддържа доводи за неправилност на решението при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му по съображенията, че съдът неправилно приел, че няма заплаха за живота и личността му. Освен това съдът не се е съобразил с задължителните указания на по адм. д. № 352/2009 г., които не са изпълнени от административния орган при постановяване на оспорения в това производство отказ. Ответникът, Държавна агенция за бежанците, представлявана от юрисконсулт Станкова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 87 от ЗУБ. Образувано по жалба на Раед Али Хюсеин срещу решение № 3961/2.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е разгледал по същество възраженията за незаконосъобразност на решението и при установените факти по делото е приел, че спрямо молителя не са налице материално правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец от страна на Република България. Съгласно чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Установените поделото факти не сочат на признаците по чл. 8 от ЗУБ при които може да се предостави закрилата поради което съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата, а в частта за отказа от предоставяне на хуманитарен статут съдът се произнесъл, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обсъден е и факта, че административния орган съобразно дадените указания с решението на петчленния състав е обсъждал възможността за прилагане на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съдът е приел, че е направена правилна преценка за неприложимост с оглед факта, че нормата има по-широк план на приложение, а именно при наличие на въоръжен вътрешен или международен конфликт, което в конкретния случай не е установено по делото. Решението е правилно. То е постановено при точна преценка на доказателствата, събрани при повторното разглеждане на преписката от административния орган, и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. С отменителното решение на петчленния състав на ВАС - № 5378 от 27.04.2009 г. по адм. д. № 352/2009 г., решение № 543 от 12.09.2008 г. на председателя на ДАБ е било отменено по съображения, основани на информацията по делото за обстановката в Ирак към 2007-2008 г., съгласно която същата се характеризира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно-правните норми. Събраните съобразно указанията на ВАС допълнителни доказателства за актуалното положение в страната, а именно Справка от МВнР от м. юли 2009 г. и Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г. се установява, че вътрешното положение е претърпяло промени и че с оглед на общоприетите критерии и дефиниции, към настоящия момент то не може да бъде определено като достигащо границите на въоръжен конфликт, както и че липсва основание квалификацията за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, да бъде приложена за който и да е район или провинция в държавата. С оглед на това и при установените по делото данни за бежанската история на жалбоподателя, които сочат, че по отношение на него не е налице нито една от хипотезите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обосновано съдебният състав е приел, че отказът на председателя на ДАБ да предостави на същия статут на бежанец или хуманитарен статут, е законосъобразен. Поддържаните доводи за необоснованост на решението също са неоснователни тъй като съдът е извел правните си изводи за отсъствие на материалните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв в съответствие с всички доказателствата по делото. Съгласно хипотезата на чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Бежанската история на касатора не разкрива нито един от признаците, описани в хипотезата на правната норма като материални предпоставки за предоставяне на статут на бежанец както правилно е приел и тричленния състав на ВАС. Възраженията против изводите на съда са, че не е обсъдил и взел предвид предпоставките в хипотезата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут с оглед указанията на съда при предишното съдебно производство са неоснователни. Както се посочи по горе съдът при постановяване на обжалваното решение е обсъждал приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и изводите му за неприложимост към конкретния случай са обосновани и в съответствие с допълнителните доказателства по делото. Решението е постановено при отсъствие на сочените пороци като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав