Решение № 1246 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2019 г.

Решение № 1246 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 2538/11.04.2019 г. по адм. д. № 10306/2018 г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-22002217003856-091-001/08.02.2018 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде потвърден, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 4954,24 лв и държавна такса 1370,90 лв. Ответникът по касационната жалба "Емдием Табако" ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22002217003856-091-001/08.02.2018 г. на ТД на НАП-София. С оспорения РА са установени задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 93 112. 39 лв с 28 012. 28 лв лихви поради отказано право на приспадане на данъчен кредит и за корпоративен данък по ЗКПО в размер 40 402.76 лв с 9 834.95 лв на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е приел, че всички представени фактури съдържат изискваните от закона реквизити, осчетоводени са редовно както при доставчика, така и при получателя (включени са в дневниците за покупки и дневниците за продажби), цената по тях е разплатена от дружеството ефективно, по тях е начислен ДДС и е ползвано право за приспадане на същия. Във връзка с установеното и след като е съобразил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че се доказва реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги, поради което на дружеството незаконосъобразно е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит за тях. След като е приел, че доставките са реално осъществени, съдът е направил извод за неправилно увеличение на декларирания финансов резултат за 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със суми, отчетени като разход по процесните фактури. Решението е правилно. Съдът е изследвал относимите нормативни разпоредби и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон и въз основа на анализ на наличните доказателства е формирал обоснован извод за незаконосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Емдием Табако" ЕООД. Изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към тях. Предмет на процесните фактури издадени от 8 от преките доставчиците, а именно "Рексоар 5" ЕООД, "Тап 74" ЕООД, "Скорпион 2007" ЕООД, "Златен лъв 2014" ЕООД, "Стройтехподем 2" ЕООД, "Атос БТ" ЕООД, "Ипо-груп" ЕООД и "Баунти индъстрис" ЕООД, са транспортни услуги, докато предмет на доставка по фактурите на ЕТ "Йоана 2007 – Д. Стефанова" са транспортни, рекламни и консултантски услуги, а на "Ди Ес Пластик" ЕООД – консултантска услуга. Правилно съдът е изложил, че основно изискване за възникване правото на приспадане на данъчен кредит е наличие на реално осъществена доставка на фактурираните услуги. Ревизираното лице, което черпи изгодни за себе си последици, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, следва да докаже този факт по несъмнен начин. За тази цел то следва да притежава, както данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на закона, така и надлежни доказателства, от които да е видно изпълнението на доставката именно от сочения във фактурата доставчик. Установява се, че спорните доставки са свързани с основната дейност на ревизираното лице – търговия на едро с тютюневи изделия. За изпълнението й лицето не притежава склад, а доставките се изпълняват директно от склада на вносителя на стоките – цигари с бранд "Карелия" – до обектите на клиенти на лицето, като транспорта се осъществява със собствени и наети автомобили. В тази насока, правилно съдът е съобразил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което в ревизирания период дружеството е разполагало с 3 транспортни средства, които не са били достатъчни за изпълнение на фактурираните доставки в цялата страна. Този факт е наложил наемането на допълнителен транспорт, поради което настоящата инстанция намира за неправилно твърдението на приходните органи, че ревизираното лице е имало нужния ресурс само да изпълни фактурираните доставки, с което обосновава и извода си за относителна симулация. Изложеното от съда в тази насока се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Видно от заключението на вещото лице, а и не е спорно по делото, посочената формална предпоставка за упражняване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит е изпълнена по отношение на спорните доставки, доколкото лицето разполага с процесните фактури и същите съдържат всички изискуеми реквизити. Независимо от горното и доколкото съгласно трайната практика на ВАС притежаването на фактура, съставена според изискванията на закона не е достатъчно, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва да установи с допустимите от закона доказателства и реалното изпълнение на отразените доставки. В случая, изводът за реалност на доставката се подкрепя от множеството приложени към фактурите документи, от които е видна възможността на доставчиците да предоставят фактурираните услуги, както и се изяснява механизмът на доставката. Във връзка с доводите на приходните органи за липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, настоящата инстанция, съгласно с практиката на ВАС, съответна на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, намира, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директивата. Вещото лице дава категорично заключение за редовността при отчитане в счетоводството на ревизираното лице на спорните доставки, както и наличие на плащане по тях, което като косвено доказателство, ценено съвкупно с останалите данни по делото също е индиция за реалност на фактурираните доставки. Предвид горните констатации, решението е правилно и в частта относно допълнително установените с РА задължения за корпоративен данък. Отчетените разходи по фактурите са свързани с дейността на дружеството, за получени услуги, за които се доказва, че са действително извършени. Предвид доказаността на осъществяването на фактурираните доставки на услуги и съответно отчитането на разходи за тях, незаконосъобразно данъчните органи са увеличили финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнатите разходи във връзка с отказаното право на данъчен кредит по фактурираните доставки. По горните съображения, настоящият съд счита, че в процесния случай е доказано наличието на формалните и материалните предпоставки необходими за признаването на приспадане на данъчен кредит, поради което правилно РА е бил отменен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски от ответната страна е основателно в размер 4000 лв предвид представените доказателства за извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Маруся Димитрова: Не споделям мнението на мнозинството от състава за неоснователност на касационната жалба. В мотивите си съдът е приел, че всички представени фактури съдържат изискваните от закона реквизити, осчетоводени са редовно както при доставчика, така и при получателя (включени са в дневниците за покупки и дневниците за продажби), цената по тях е разплатена от дружеството ефективно, по тях е начислен ДДС и е ползвано право за приспадане на данъчен кредит. Приел е също, че към фактурите "са представени доказателства за плащане /фискални бонове/, товарителници, договори за транспортни услуги, договори за наем на транспортни средства и копия на регистрационни талони, оборотни ведомости, дневни отчети от регистрирани фискални устройства, ведомости за заплати, главна книга на счетоводни сметки, удостоверяващи извършеното осчетоводяване на доставките, писмени обяснения", с които съждения се изчерпва преценката на съда на събраните по делото доказателства. На съда е изпратена преписка от 112 страници, описани в придружителното писмо за изпращане делото на съда. Като стр. 111 е подшит електронен носител – диск, съдържащ приложения към РД и РА. В електронния носител не се съдържат товарителници, обратно на прието от съда в цитираните по-горе мотиви на решението. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози товарителницата трябва да е подписана от превозвач и изпращач. Съдът не е извършил преценка по чл. 51 от ЗАвтП товарителници с подпис само на превозвач представляват ли годно доказателство за извършен транспорт. Не са обсъдени доводите на данъчната администрация за липса на документи, удостоверяващи извършване на транспорт по спорните фактури. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК, съдът следва да извърши преценка на доказателствата, да изложи фактическите си констатации и правните изводи, които прави въз основа на установените факти. Допуснатото нарушение по чл. 236, ал. 2 от ГПК е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. В приложената на електронен носител преписка освен, че липсват товарителниците, има страници, които са напълно нечетливи при разпечатване. Съдът е следвало да задължи ответника да представи преписката в частта, с която са събрани доказателствата на хартиен носител, за да е в състояние да извърши преценка на събраните доказателства по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Постановил е решението си без преглед на доказателствата по делото. Вместо това е приел изводите на вещото лице в нарушение на чл. 202 от ГПК, без да обсъди заключението наред с останалите доказателства по делото. Направените правни изводи за реално осъществени доставки по спорните фактури, без да е изискано представяне на административната преписка в годен за проверка формат на хартиен носител, без обсъждане на доказателствата и тяхната доказателствена стойност, са необосновани. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е указал на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с обсъжданите в РД и жалбите на страните доказателства, поставя в невъзможност съдът да извърши преценка на доказателствата по чл. 236, ал. 2 от ГПК и е довело до постановяване на необосновано решение. Съдът следваше да изиска от данъчната администрация цялата административна преписка, да събере доказателствата по делото и да изложи конкретни мотиви кои доказателства установяват осъществяване на доставките на услуги по всяка една от спорните фактури. Решението като неправилно следваше да бъде отменено, а делото следваше да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Съдия: /Маруся Димитрова/