Решение № 440 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5298/2007 г.

Решение № 440 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5298/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Х. от гр. В., чрез пълномощника й адв. Ж. Д. от АК-В. Т., срещу решение № 301 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 809/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение от 18.05.2006 г. по гр.д. № 1679/2005 г. на районен съд Велико Т. Касаторката поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт, но не посочва основания за касационно обжалване. Развива съображения за това, че липсват доказателства, които да подкрепят изводите на съда, че не е предприела действия за реализиране на правата си по чл. 261, ал. 1 ГПК (отм.), както и че трайното установяване на бащата в чужбина е обективна пречка за упражняването на родителските права, които имат строго личен характер. Ответникът И. А. Й. от гр. В., чрез пълномощника си адв. В. С., оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което родителските права по отношение на децата А. Й., ЕГН ********** и М. Й., ЕГН **********, са предоставени на бащата И. А. Й., а на майката е определен режим на лични контакти, като е осъдена да заплаща и по 40 лева издръжка, съставът на въззивния съд е приел, че трайното установяване на бащата на работа в чужбина не е пречка да му се възложат и да упражнява пълноценно родителските права. Обосновал е този извод с данните, че след фактическата раздяла на съпрузите през 2005 г. децата са останали да живеят в семейното жилище с прабаба им, която е негов собственик, с нежеланието на децата да го напуснат, с невъзможността майката да им осигури същите битови условия, с това, че доскоро е била безработна и не е давала издръжка на децата, чието материално обезпечаване до момента изцяло пада върху бащата, както и с това, че не е предприела действия да ги вземе при себе си, въпреки определената привременна мярка по чл. 261, ал. 1 ГПК (отм.). Решението е правилно, а изложените касационни оплаквания - неоснователни. При решаването на спора за родителските права съдът законосъобразно се е ръководил от интересите на децата. С оглед възрастта им и заявеното от тях становище да не се променя местоживеенето им, както и с оглед данните в социалния доклад за невъзможността майката да им предостави равностойни битови условия, съдът правилно е преценил, че не следва да се нарушава съществуващото фактическо положение. Майката живее в същия град и при желание може да осъществява чести контакти с децата, а бащата, макар и да работи в Гърция, ги обезпечава материално и често се връща в страната. Той ще осъществява родителските права лично, а не чрез своята баба, която само му е помагала и ще помага занапред в ежедневните грижи за децата. В този смисъл касационният състав не споделя мнението на касаторката, че родителските права няма да се осъществяват лично, а чрез трето лице. Фактът, че не е реализирала привременната мярка и не е взела децата при себе си, е показателен за нежеланието или невъзможността да я изпълни, което правилно е констатирано от решаващия съд и е от особено значение за изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)Върховният касационен съд, състав на трето г.о.