Решение № 10417 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Волянова-Данаилова срещу Решение 12263/17.07.2024 г., постановено по адм. дело 2374/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221721003598-091-001/29.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение 1745/04.11.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, и делото е изпратено като преписка на компетентната дирекция на НАП за възлагане на нова ревизия на А. М. С.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващият извод на административния съд за нищожност на РА поради липса на компетентност у органа, възложил ревизията, както и на издателите на акта, тъй като същите не са били териториално компетентни, нито са били надлежно овластени, тъй като заместник-изпълнителният директор не е имал нормативно призната възможност да делегира такива правомощия. По същество на спора се твърди, че са налице нормативно изискуемите предпоставки за правомерното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19 ДОПК. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. М. С., чрез пълномощника адв. Владимирова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Производството пред касационната инстанция се явява повторно, след като с Решение 2430/29.02.2024 г., постановено по адм. дело 7009/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение 3870/12.06.2023 г., постановено по адм. дело 1755/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е уважена жалбата на С. срещу РА, и делото е върнато на административния съд за ново разглеждане. С решението на касационната инстанция са изложени съображения, че съдът неправилно е приел, че при издаване на РА са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неяснота относно периода, за който се твърди наличие на недобросъвестни действия, както и по отношение на задълженията, за които е ангажирана отговорността на С.. Прието е за основателно възражението, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е изложил конкретни мотиви по отношение наличието или липсата на всяка една от предпоставките по чл. 19, ал. 2 за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Формиран е решаващ извод, че делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, което препятства възможността за проверка правилността на съдебния акт, поради което и при съобразяване разпоредбата на чл. 220 АПК, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Дадени са и указания във връзка с произнасяне по въведени за пръв път с отговора на касационната жалба от страна на ответника (С.) доводи за нищожност на РА. При новото разглеждане на делото, съдът, от фактическа страна, е приел за установено следното: Обжалваният ревизионен акт е издаден след проведено ревизионно производство, започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221721003598-020-001/22.06.2021 г., връчена по електронен път на 19.07.2021 г., изменена със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-22221721003598-020-002/15.10.2021 г. и ЗИЗВР Р-22221721003598-020-003/17.11.2021мг., с предмет извършването на ревизия на С. за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК, в качеството му на управител на Диджитех - Секюрити ЕООД, и обхват задължения на дружеството по ЗДДС за периодите от 01.01.2016 г. до 31.01.2019 г. Посочените заповеди са издадени от И. Х. К. на длъжност началник сектор Ревизии , в дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново, упълномощен със Заповед РД-01-287/10.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП София и Заповеди З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и З-ЦУ-2299/22.06.2021 г. на зам.изпълнителния директор на НАП. Ревизионното производство е приключило с издаване на РА Р-22221721003598-091-001 от 29.07.2022г., от К. като орган възложил ревизията, и Л. Д. Р., заемащ длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в качеството му на ръководител на ревизията. Пред административния съд, от процесуалния представител на административния орган, са представени допълнителни доказателства във връзка с компетентността на ораните, издали РА, както и относно основанието за възлагане на ревизията на орган от друга териториална дирекция, а именно Писмо М-24-39-75#1/17.04.2024 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП, ведно с описаните в него приложения Указание 20-00-70/29.04.2021 г. на зам.-изп. директор на НАП, Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам.-изп. директор на НАП, Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, Докладна записка 93-00-5429/03.11.2021 г. до изп. директор на НАП, Доклад 93-00-2957/01.07.2022 г. до зам.-изп. директор на НАП и Докладна записка 93-00-2203/19.04.2021 г. до изпълнителния директор на НАП. От правна страна, административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, в сила от 01.01.2021 г., при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК гласи, че правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Правомощията на органите по приходите по ал. 2 се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8. Въпреки представените при новото разглеждане на делото Докладна записка 93-00-2203/19.04.2021 г. на Директора на Дирекция Контрол при ЦУ на НАП до изпълнителния директор на НАП, Указание 20-00-70/29.04.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП и Докладна записка 93-00-5429/03.11.2021 г. на зам.-изпълнителния директор до изпълнителния директор на НАП, решаващата инстанция е формирала извод за нищожност на процесния РА. Изложени са съображения, че в конкретния случай не е обоснована необходимостта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП, налагаща органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 ДОПК, за извършват ревизия на лице, по отношение на което компетентна е друга териториална дирекция, тъй като допълнителните доказателства са представени едва при новото разглеждане на делото и не се съдържа позоваване на тях. Отделно, съдът е приел, че принципно чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК допуска възлагане на ревизия от изпълнителния директор на НАП или от определен от него заместник-изпълнителен директор, за всяко лице, но не и възможността за делегиране на това правомощие към конкретни органи по приходите от съответната ТД на НАП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г., постановено по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник-директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга теритириална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата от правилата на чл. 8 ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за закононност, включително инцидентен. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски . Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен, като издаден от некомпетентни органи. Напротив, видно от приобщената по делото административна преписка, РА е издаден от материално компетентни органи в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, според който ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Спазени са изискванията за форма на издадените от органите по приходите ЗВР, РД и РА, като ревизионният акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, изложени подробно както в акта, така и в съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него. Не се установяват и не се твърди наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. За да се произнесе по материалната законосъобразност на РА, настоящият касационен състав съобрази следното: С РА е ангажирана отговорността на А. М. С. в качеството му на управител на Диджитех Секюрити ЕООД, за задължения на дружеството по ЗДДС, установени с влязъл в сила РА и по подадени справки-декларации, в общ размер на 67 425,70 лв., от които 35 992,71 лв. главница и 31 432,99 лв. лихви, установени за данъчните периоди м. 01.2016 г., м. 02.2016 г., от м. 05.2016 г. до м. 09.2016 г., м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г., до м. 06.2017 г., м. 08.2017 г., отм. 12.2017 г. м. 07.2018 г., м. 09.2018 г., от м. 11.2018 г. до м. 01.2019 г. С цел изясняване относимите факти и обстоятелства във връзка с ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19 ДОПК, от приходните органи са предприети следните процесуални действия: На С. са връчени 2 броя ИПДПОЗЛ с изх. Р-22221721003598-040-001/29.06.2021 г. и Р22221721003598-040-001/14.10.2021 г., с които са изискани търговски и счетоводни документи, свързани с осъществяваната от дружеството дейност, информация за притежаваното от него движимо и недвижимо имущество, както и писмени обяснения относно начина на функциониране и организацията на дейността на Диджитех Секюрити ЕООД. В отговор от 03.08.2021 г. и 06.08.2021 г. от лицето са представени част от изисканите документи. На основание чл. 45 ДОПК органите по приходите са извършили насрещни проверки на Диджитех Секюрити ЕООД, Е. К. А., М. М. Г. (съпруга на ревизираното лице и купувач на МПС от дружеството), С. М. Б. (кредитор по записи на заповед, издадени от Диджитех Секюрити ЕООД), Р. К. К. (кредитор на Диджитех Секюрити ЕООД, цесионер, придобил вземане от С. М. Б.) и на Дигитех Секюрити ЕООД. По реда на чл. 57 ДОПК са връчени ИПДСПОТЛ на банки и кредитни институции, подробно описани в РД, ЧСИ С. П., Самент Инженеринг ЕООД и Парсек Груп ЕООД. Извършено е и присъединяване на доказателства, събрани в хода на други контролни производства, както следва: с Протокол Р-22221721003598-ППД-001/04.08.2021 г. са приобщени доказателства, събрани при ревизия на Диджитех Секюрити ЕООД, приключила с издаване на РА Р-22221719004373-091-001/20.03.2020 г.; с Протокол Р-22221721003598-ППД-002/26.08.2021 г. са приобщени доказателства, събрани при ревизия на Диджитех Секюрити ЕООД, приключила с издаване на РА Р-22001420002648-091-001/29.06.2021 г.; с Протокол Р-22221721003598-ППД-003/02.09.2021 г. са приобщени доказателства, събрани при ревизия на АТ Смарт ООД, приключила с издаване на РА Р-22221020005188-091-001/02.04.2021 г. В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните доказателства, приходните органи са установили, че за периода 15.05.2008 г. 24.02.2020 г. С. е бил едноличен собственик на капитала и управител на Диджитех Секюрити ЕООД, като с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 03.02.2020 г. е прехвърлил дяловете си на Е. К. А., която промяна е вписана в Търговския регистър на 24.02.2020 г. По данни на Дирекция Събиране отдел ОСВП при ТД на НАП Пловдив, на Диджитех Секюрити ЕООД е образувано изпълнително дело 200863125/2020 г., като производството срещу юридическото лице е прекратено с разпореждане на публичния изпълнител, тъй като дългът е квалифициран като несъбираем . Прието, е че в качеството му на управител на Диджитех Секюрити ЕООД, С. е извършил недобросъвестно редица стопански операции, довели до намаляване имуществото на дружеството, като по този начин е препяствал погасяването на публичните му задължения, а именно: На първо място, на 27.12.2019 г. по силата на сключен договор за покупко-продажба на МПС с М. Г. /купувач/, С., в качеството си на управител на Диджитех - Секюрити ЕООД, е продал 5 леки автомобила Пежо 307, Опел Астра, Тойота Авенсис, Тойота Корола Версо и Пежо 307, заедно с всички принадлежности към тях, за сума в общ размер на 9 900,00 лв. с ДДС. Данъчните органи се приели, че предвид ниската продажна цена сделките с МПС са извършени безвъзмездно и на цени, по-ниски от пазарните, наблягайки на факта, че два от автомобилите (Тойота Авенсис и Тойота Корола Версо), с обща покупна цена в размер на 44 053,43 лв., са продадени за по 1 650,00 лв. всеки. Второ, установени са извършени разпоредителни сделки с недвижимо имущество на дружеството въз основа на гр. дело 00735/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, заведено във връзка с подписани в полза на С. Б. Запис на заповед от 26.08.2009 г. за сумата 55 000,00 лв. и Запис на заповед от 27.08.2009 г. за сумата 30 000,00 лв., е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на Диджитех - Секюрити ЕООД, придобит от Р. К., в качеството ѝ на цесионер, придобил задължения на дружеството към Б. съгласно Договор за цесия от 17.02.2020 г. Описаните сделки са приети от ревизиращия екип като целенасочено извършени с цел намаляване имуществото на дружеството, тъй като се основават на документи с недоказано съдържание и липса на надежна одитна следва, въз основа на която са възникали задълженията на дружеството. Изтъкната е липсата на нотариална заверка на записите на заповед, както и на доказателства, че след извършването на сделката вземанията на Б. са удовлетворени. Трето, прието е, че С. пряко е ощетил имуществото на дружеството, тъй като не е възстановил платени от Диджитех - Секюрити ЕООД суми за покупка на недвижими имоти, които впоследствие самият той е придобил. Като такава сделка е възприета покупко-продажба на апартаменти 6, 20 и 23, ведно с подземни гаражи 22, 27 и 29, на обща стойност 248 666,67 евро без ДДС по сключен на 08.02.2019 г. между дружеството и Нова Сити Лукс ЕООД договор за покупко-продажба на апартаменти. В тази връзка, на 11.02.2019 г. Диджитех Секюрити ЕООД е превело по банков път авансов превод в размер на 84 542,94 лв., за което е издадена фактура 24 от 11.02.2019 г. На 17.03.2020 г. е сключено неприсъствено Тристранно споразумение за прехвърляне на всички права и задължения по договора за продажба на недвижими имоти от Диджитех Секюрити ЕООД на С., който придобива качеството на купувач. От страна на юридическото лице договорът е подписан също от ревизираното лице, което не е доказало представителната си власт предвид, че считано от 24.02.2020 г. дружествените дялове са прехвърлени на новия собственик. Същевременно в т. 3 от споразумението е предвидено, че авансовото плащане по фактурата от 11.02.2019 г. се счита за направено от новия купувач и Нова Сити Лукс ЕООД не дължи възстановяването на сумата на Диджитех Секюрити ЕООД. Доколкото липсват доказателства, че сумата е възстановена на дружеството от С., ревизиращите органи са направили извод, че лицето е прехвърлило вземането на дружеството в размер на 87 542,94 лв. в своя полза безвъзмездно. Аналогично констатации са направени и по отношение на сделка във връзка с покупко-продажбата на недвижими имоти апартамент Г 5.2 и паркоместа 111 и 113, в комплекс от затворен тип, от АТ Смарт ООД. Чрез тристранни споразумения от 10.01.2018 г. и от 21.10.2019 г. част от плащанията в размер на общо 116 490,00 лв. са извършени от Диджитех Секюрити ЕООД, като впоследствие собствеността върху имота е придобита от С., без да са възстановени платените от дружеството суми. Прието е, че с тези си действия управителят е извършил безвъзмездно отчуждаване на имущество на юридическото лице в своя полза. На следващо място, при анализ на движенията по банковите сметки на Диджитех Секюрити ЕООД е установено, че за периода от 2016 г. до 2019 г. са налице извършени преводи в полза на С., под формата на изплатен дивидент в размер на 18 300,00 лв., както и са възстановени суми на собственика, в общ размер от 106 073,00 лв. По отношение на така посочените суми ревизиращите органи са констатирали, че не са налице документи, въз основа на които са възникнали основанията за тяхното плащане, поради което е направено заключение, че са налице индикации за отклоняване на парични средства в полза на ревизираното лице. В хода на ревизията е установено също, че по банковата сметка на С. в ТБ Алианц АД са постъпили суми в общ размер на 25 993,21 лв., наредени от Ино Сълюшънс ЕООД. Операцията е във връзка със сключено на 29.01.2020 г. тристранно споразумение за доброволно уреждане на отношенията и разсрочване на плащанията между Диджитех Секюрити ЕООД, в качеството му на кредитор, и Ино Сълюшънс ЕООД, в качеството му на длъжник, и С., в качеството му на цесионер, по силата на което кредиторът се съгласява да прехвърли част от вземанията си по издадените към длъжника фактури в размер на 25 993,21 лв. срещу същата по размер сума, платима от цесионера. Предвид липсата на ангажирани доказателства за извършени плащания по цедираното вземане, ревизиращите органи са приели, че управителят е извършил безвъзмездно прехвърляне на вземания на дружеството в своя полза, като по този начин е намалил финансовите средства на дружеството и е възпрепятствал погасяването на дължимите публични задължения. При така установената фактическа обстановка, приходните органи са формирали извод за наличие на предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на С. по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, в качеството му на управител на Диджитех Секюрити ЕООД, тъй като недобросъвестно е извършил плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, както и е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по този начин е осуетена възможността на дружеството да изплати своите публични задължения. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. С оглед изложените вече мотиви относно неправилността на първоинстанционното решение, с което е прогласена нищожността на РА, както и при съобразяване обстоятелството, че настоящото касационно производство се явява повторно, следва да се посочи следното: Приложимата спрямо процесния случай е разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 2 ДОПК, която урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК (в редакцията, в сила от 01.01.2016 г.) или някое от посочените действия (в редакцията, в сила от 4.08.2017 г.); 4. Невъзможност да бъде погасено вземането чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността ограничена е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Съгласно чл. 20 ДОПК в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. В конкретния случай според ЗВР Р-22221721003598-020-001/22.06.2021 г. първоначално определеният времеви обхват е бил 01.01.2016 г. 31.01.2020 г., като впоследствие със ЗИЗВР Р-22221721003598-020-002/15.10.2021 г. е възложено ревизията на С. да обхване периода 01.01.2016 г. 31.01.2019 г. С оспорения РА е анагажирана отговорността на С. за задължения на Диджитех Секюрити ЕООД по ЗДДС във връзка с влязъл в сила РА Р-22221719004373-091-001/20.03.2020 г., с който в тежест на дружеството са определени задължения за ДДС за периода 01.01.2016 г. 01.01.2019 г., както и по подадени справки-декларации за периодите. За да ангажират отговорността на С., приходните органи са приели, че лицето, в качеството му на управител през ревизираните периоди, което не е спорно, е извършил недобросъвестно действията, описани по-горе, по плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, и е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността основният длъжник Диджитех Секюрити ЕООД да погаси задълженията си. В тази връзка следва да се посочи, че следните действия на С., послужили от фактическа страна за ангажиране отговорността му, са извършени извън зададените времеви граници на ревизията: Продажбата на 5 броя автомобили датира от 27.12.2019 г., съгласно сключен договор за покупко-продажба на МПС; подписаните между Диджитех Секюрити ЕООД и С. Б. записи на заповед датират от 26.08.2009 г. и от 27.08.2009 г., като лицето е завело гр.дело за събиране на вземанията си на 04.12.2019 г. и е продало дълга си на 17.02.2020 г. на Р. К., в резултат на което е последвало придобиване на недвижим имот с адрес гр. София, [улица] на 24.01.2020 г. след извършена публична продан; придобиването от С. на вземане на дружеството по отношение на офис 2; 6, 20 и 23 и на апартамент Г 5.2 и паркоместа 111 и 113, в комплекс от затворен тип, от АТ Смарт ООД, ведно с подземни гаражи 22, 27 и 29, при наличие на плащания, извършени от управляваното от него дружество, е извършено по силата на тристранни споразумения от 17.03.2020 г., съответно от 21.10.2019 г. В съответствие с принципа на служебното начало, уреден в чл. 5 ДОПК, чието проявление в процеса на доказване е задължението по чл. 37, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите разполагат с принципната възможност да установяват релевантни факти дори и в периоди извън обхвата на ревизията, доколкото за тези периоди не се устанновяват задължения по арг. от чл. 110, ал. 2 и чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като не е дължимо възлагането на ревизия за фактически установявания. В процесния случай обаче, с оглед необходимата съставомерност на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, е било нужно да се съобрази как действията на С., с оглед момента на извършването им, имат за резултат намаляване имуществото на дружеството, тъй като този въпрос е пряко относим към преценката относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянията на управителя и невъзможността да бъдат погасени задълженията на Диджитех Секюрити ЕООД, съответно могат ли да бъдат квалифицирани като недобросъвестни независимо от презумпцията, предвидена в чл. 19, ал. 10 и ал. 11 ДОПК, конкретни мотиви за което не са изложени. Също така, както вече бе посочено, отговорността по чл. 19 ДОПК може да бъде ангажирана само при кумулативното наличие на нормативно изискуемите предпоставки, доказателствената тежест за установяването на които е на приходните органи. В конкретния случай не е установен и моментът, от който събирането на публичните задължения е станало невъзможно, както и предприетите действия от страна на публичния изпълнител, като единствено е посочено, че е било образувано изпълнително дело, прекратено поради несъбираемост на дълга, доказателства за което не се съдържат по делото. В РД са изложени само общи мотиви относно извършените от С. действия, включително за изтеглени суми от банковите сметки на Диджитех Секюрити ЕООД за периода от 2016 г. до 2019 г. и прехвърляне вземане на дружеството от Ино Сълюшънс ЕООД в полза на лицето, без обаче приходните органи да са извършили необходмият анализ към кой точно момент е настъпила невъзможността вземанията да бъдат събрани от дружеството. С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е прогласена нищожността на РА следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспореният РА като материално незаконосъобразен. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски, както следва: по адм. дело 1755/2023 г. по описа на Административен съд София град 6 260,00 лв., от които 10 лв. държавна такса и 6 250,00 лв. за адвокатско възнаграждение и по адм. дело 7009/2023 г. по описа на ВАС 6 000,00 лв за адвокатско възнаграждение. Общият размер на дължимите в полза на страната разноски възлиза на 12 260,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение