Решение № 66 от 7.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4036/2013 г.

Решение № 66 от 7.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4036/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма], за отмяна на арбитражно решение, постановено на 30.08.2013 г. от Търговски арбитражен съд при Н. юридическа фондация, по арбитражно дело № 7/2013 г., с което са уважени предявените от [фирма] против ищеца обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 233, ал. 1 ЗЗД - за връщане държането на недвижим имот, предвид прекратяването на договор за наем с предмет ползването на същия, с правно основание чл. 228 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД - за заплащане на дължима наемна цена и обезщетение за забава в издължаването й, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и договорна неустойка. Ищецът твърди, че предвид неподписване на анекс № 5/21.08.2008 г. към сключения договор за наем № 879/27.04.2000 г., съдържащ /т. 2/ приложената в спора арбитражна клауза, от представляващите [фирма] управители - П. Т. и Ц. Т., липсва валидно сключено арбитражно споразумение / чл. 47, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 ЗМТА /. Не оспорва уведомяването си за образуваното арбитражно производство и се позовава на противопоставено изрично възражение за липса на валидно арбитражно споразумение - в писмените бележки от 21.06.2013 г. Ответникът- [фирма]-оспорва иска като неоснователен, позовавайки се на направено възражение срещу компетентността на арбитража едва в писмените бележки по делото, в противоречие с чл. 20 от ЗМТА и чл. 37, ал. 3 от Правилника на АС при Н., изискващи възражение най-късно в срока за отговор на исковата молба. Паралелно страната противопоставя довод за приложението на чл. 301 ТЗ по отношение обвързването на ищеца с последиците на сключения анекс, твърдейки че същият, както и множество издадени от ответника фактури за заплащана наемна цена по договора, в периода 2008 - 2010 г. са подписани от едно и също лице, действащо в качеството на пълномощник на [фирма], като следва да се съобрази и положения печат на дружеството върху анекс № 5.Като доказателство за узнаване на анекса от [фирма], ответникът сочи обстоятелството, че уговорената в същия по-висока наемна цена е разплащана от наемателя [фирма], считано от 01.11.2008 г., спрямо който момент е следвало да бъде манифестирано изрично противопоставяне, по смисъла на чл. 301 ТЗ, на арбитражната клауза. Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - арбитражен съд, като видно от известие - обратна разписка на [фирма] арбитражното решение е съобщено на ищеца на 19.09.2013 г., предвид което с депозирането на исковата молба на 04.10.2013 г. е спазен преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ГПК. Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното: Арбитражният съд е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 2 от анекс № 5/21.10.2008 г. към договор за наем № 879/27.04.2000 г., сключен между [фирма] в качеството на наемодател и [фирма], последващо преобразувано в О., в качеството на наемател, с която е уговорено, че споровете, възникнали по изпълнението на договора ще се разрешават по споразумение, а ако това се окаже невъзможно - от Търговски арбитражен съд при Н. юридическа фондация. Назначената по делото съдебно-графологическа експертиза с вещо лице Св. Чакърова установява, че подписът за "наемател" в анекс № 5 не е положен от управителя Ц. Т., от чието име изхожда съгласно текста на документа, респ. е положен от съпруга й Т. Т., който няма установени представителни функции по отношение на дружеството - ищец . Ответникът е представил множество фактури, действително установяващи разплащана от наемателя наемна цена от 550 лв., в съответствие с договореното в анекс № 5.Ищецът не е оспорил истинността на подписа върху фактурите, посочен като изходящ от управителя на [фирма], макар видимо да съвпада с този, положен под анекс № 5. [фирма] не е възразило за нередовно призоваване в арбитражното производство, напротив - участвало е в същото / депозирало отговор на исковата молба, представлявано в процеса от процесуален представител - адвокат / и е отправило възражение за липса на компетентност на арбитражния съд, на основание тук поддържаните съображения, едва в писмените си бележки по спора. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения: Налице е писмено арбитражно споразумение, сключено от името на дружеството, но чрез трето лице, с недоказана представителна власт за ищеца, поради което и сам по себе си недействителен и непораждащ правни последици, обвързващи ищцовото дружество. Доводът на ответника, че ищецът следва да се счита обвързан с арбитражната клауза, на основание приложението на чл. 301 ТЗ, е неоснователен. Преди всичко, разпоредбата на чл. 301 ТЗ е неприложима спрямо арбитражното споразумение, имащо качеството на вид процесуален договор, уреждащ процесуални, а не материалноправни отношения по търговска сделка, дори когато е инкорпорирано в текста на такава . В този смисъл реш. № 157 от 11.01.2013 г. по т. д. № 611/2012 г. на I т. о. на ВКС, което настоящият състав напълно споделя. Дори да не би се споделило предходното становище, съдържанието на представените фактури за разплащан наем, респ. обстоятелството, че такъв наем продължително време е разплащан в съответствие с уговорения именно в анекс № 5 размер, обосновават единствено извод за узнаване от страна на [фирма] договорения размер на наема, не и за материализирането на уговорката в изричен писмен договор / като се съобрази неформалния характер на договора за наем, но формалния характер на арбитражния договор - чл. 7, ал. 2 ЗМТА/ и узнаване на съдържанието му в цялост, вкл. съдържащата се в него арбитражна клауза. Поради това и нормата на чл. 301 ТЗ обективно не може да намери приложение, като обоснована с представените фактури. Независимо от преждеизложеното, следва да се приеме, че с депозирането на анекса към исковата молба и непротивопоставянето на ответника спрямо компетентността на арбитража, в срока за отговор на исковата молба, съгласно чл. 20 вр. с чл. 7, ал. 3 ЗМТА, същият е узнал и потвърдил действието на арбитражната клауза, респ. приел компетентността на арбитражния съд. С оглед гореизложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответната страна е заявила своевременно искане за възмездяване на разноски, като е доказала и понасянето им - заплатено адвокатско възнаграждение от 1700 лв. и 150 лв. депозит за вещо лице, вкл. представила списък на разноски, поради което и същите следва да се присъдят в тежест на ищеца. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение