Решение № 14675 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2018 г.

Решение № 14675 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-група "Охранителна полиция" в РУ - Раднево при ОД МВР - С. З., чрез пълномощник, против решение № 352 от 12.12.2017 г. по адм. д. № 483/2017 г. на Административен съд - С. З., с което съдът е отменил негова заповед № 17-0327-000168/01.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на МПС за определен срок", по жалба на Н. Колев. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че при наличието на визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата предпоставки органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Н. Колев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - С. З. е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0327-000168/01.09.2017 г., издадена от началник - група "Охранителна полиция" в РУ – Раднево, с която на Н. Колев е приложена ПАМ "временно прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство". Фактическото основание за издаване на акта е установеното с АУАН нарушение, а именно, че на 28.08.2017 г., около 09. 50 ч в гр. Р. Н. Колев е управлявал собствения си лек автомобил "Ауди 80", с рег. [рег. номер на МПС] със СУМПС №[номер] с изтекъл срок на валидност. Като правно основание издателят на акта е посочил чл. 171, т. 2а ЗДвП. За да отмени заповедта, съставът на АС - С. З. е приел, че СУМПС има единствено удостоверителна функция и след изтичане срока на неговата валидност водачът не губи своята правоспособност, а единствено е длъжен да го поднови. Според съда, от анализа на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП се налага извод, че мярката може да се приложи единствено когато водачът никога не е притежавал СУМПС за съответната категория или то е отнето. Приел е, че в конкретния случай не е налице такава хипотеза, тъй като водачът е притежавал СУМПС, макар и с изтекъл срок на валидност. По тези мотиви е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54/5.07.2017 г./ не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Законодателната промяна е продиктувана именно от необходимостта нормата да е ясна и недвусмислено да посочва хипотезите, в които органът е длъжен да приложи мярката. Последната редакция на нормата изрично разграничава липсата на правоспособност от липса на СУМПС. В. това разпоредбата и в двете редакции е основание за прилагане на конкретната ПАМ. Актуалната редакция на нормата към датата на извършване на деянието използва глагола "не притежава" общо. В настоящия случай страните не спорят дали водачът е правоспособен или не, но съдът неправилно приема, че след като той е правоспособен /положил и издържал изпит за правоспособност/, управлението на МПС със свидетелство с изтекъл срок не попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. СУМПС като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в СУМПС. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. С изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС, защото то не се подновява автоматично. Към молбата е длъжен да приложи определен набор документи, също и определени обстоятелства се подлагат на нова проверка. Т. е. след изтичане на срока на действие на СУМПС водачът няма право да управлява МПС, защото не притежава изискуемия се от закона валиден официален документ. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че хипотезата включва единствено случаи на отнето СУМПС или изначална липса на такова. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество. Настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Същата е съответна на материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това подадената от Н. Колев жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд