Решение № 8022 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 584/2017 г.

Решение № 8022 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 584/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на "М.- Нейчев" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от адв. Панайотов, срещу Решение № 2080/25.10.2016 г. по административно дело № 1674 по описа на Административен съд - В. за 2016 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството срещу О. В. иск за заплащане на сума в размер на 10 430,41 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.07.2014 г. до 10.09.2014 г. върху главница в размер на 527 284 лв. Твърди се, че решението в тази част е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази му част и присъждане на търсената сума в полза на ищеца. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък. Постъпила е касационна жалба и от О. В., чрез юрисконсулт, в която се твърди, че решението на Варненския административен съд, описано по -горе е неправилно и незаконосъобразно, и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като не се касаело за действия произтичащи от административна дейност на О. В. и в случая не бил приложим ЗОДОВ. Касаело за граждански отношения по възлагане на събарянето на част от сграда от фирми, които били ангажирани с предотвратяване и ограничаване последствията от настъпило бедствие. Иска се отмяна на решението, като недопустимо или отхвърляне на претенцията като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са допустими, но по същество са неоснователни, като изтъква доводи в подкрепа на становището. Жалбите са подадени от участници в първоинстанционното производство срещу акт, който в съответните си части е неблагоприятен за тях и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По делото са събрани достатъчно доказателства и липсва между страните спор относно това, че "М. - Нейчев" ООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. "А.", ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 47, представляващ "Производствено търговски комплекс", с площ 685,46 кв. м., в който са били обособени заведения за обществено хранене, магазин за хранителни стоки, кафе-сладкарница и колбасарски цел; стопански двор с площ 107,80 кв. м. и открити търговски площи, всичките изградени в имот, парцел II - 1464 в кв. 142, 29 микрорайон по плана на гр. В.. С договор от 20.12.2013 г. дружеството е предоставило под наем за ползване магазин с площ 148 кв. м. срещу наемна цена от 1200 евро на месец. С договор от 01.01.2014 г. под наем е предоставен на трето лице и магазин с площ от 60 кв. м. срещу месечен наем в размер на 200 лв. С. З. № 2068/20.06.2014 г. на Кмета на О. В. е обявено бедствено положение на територията на район А. в гр. В. с определени граници. С. З. № 2108/23.06.2014 г. е назначена комисия със задача да извърши оглед и обследване на зона с активирали се свлачищни процеси. С. З. № 2145/27.06.2014 г. Кметът на О. В. е наредил конкретно посочени сгради в съответни заповеди, намиращи се в точно определен район да бъдат освободени от хора, механизация, продукти и други, да започне разчистване на поземлени имоти и отстраняване на сгради в изпълнение на заповедта, в обхват - "Централен пазар" - А. при граници: ул. "Моряшка", ул. "Нишана" и от запад ул. "Св. Св. Кирил и Методий". Безспорно е установено, че част от сградата собственост на ищеца е разрушена в периода 02 - 05.07.2014 г., а именно в частта, в която е бил разположен колбасарски цех и кухненската част на заведението за хранене, а магазините за домашни потреби и парфюмерия и козметика са останали без санитарни възли, ликвидирана е площадковата канализация на магазинната част, прекъснато е външното ел. захранване. Площта на съборената част на сградата възлиза на 346,31 кв. м., като несъборени са останали 339,15 кв. м. В хода на съдебното дирене, на база назначените от съда експертизи, е установено, че разходите за привеждане на сградата в годно за използване състояние са възлезли на 6504 лв. Стойността на разрушената част от сградата възлиза на сумата от 527 284 лв. към 02.07.2014 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - В. е осъдил О. В. да заплати на ищеца сума в размер на 527 284 лв., представляваща претърпяна загуба - намалена стойност на имущество, следствие от частично разрушаване на собствената на дружеството сграда, представляваща производствено-търговски комплекс с посочен адрес в гр. В., суми в размер на 5 829,63 лв. и 393.55 лв, представляващи пропуснати ползи от неполучен наем за периода 02.07.2014 г. - 10.09.2014 г., съответно от магазин за домашни потреби и магазин за парфюмерия и козметика, находящи се в частично разрушената сграда - собственост на дружеството за периода 02.07.2014 г. до 01.09.2014 г.,, както и сума в размер на 10 588,29 лв., представляваща пропусната полза от неполучен доход от експлоатация на кафе-сладкарница за периода 02.07.2014 г. до 02.09.2014 г., находяща се в същата сграда, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на предявяване на иска - 10.09.2014 г., до окончателното им изплащане и е отхвърлил предявения иск за заплащане на сума в размер на 10 430,41 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.07.2014 г. до 10.09.2014 г. върху главницата от 527 284 лева. Общината е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 34 022,74 лева, представляваща направени от дружеството по делото разноски, съразмерно уважените искове. За да постанови това свое решение, съдът е приел, че са налице достатъчно доказателства за предприети от О. В. незаконосъобразни действия, в резултат на които за "М. - Нейчев" ООД са настъпили вреди в описания по-горе размер. Съдът е приел, че предприетите от страна на Общината действия не почиват на законови норми, т. е. не могат да бъдат квалифицирани като законосъобразни, поради което и следвало да се ангажира имуществената отговорност за покриване на търпените от ищеца в резултат на тези незаконосъобразни действия имуществени вреди. Решението е правилно, с изключение на частта, с която е отхвърлена предявената от дружеството срещу О. В. претенция за присъждане на сумата от 10 430,41 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.07.2014 г. до 10.09.2014 г. върху главницата от 527 284 лева. По безспорен е начин е установено, че в резултат на падналите на 19.06.2014 г. проливни дъждове и наводняване на част от града на 20.06.2014 г. в кв. "А." на гр. В. е обявено бедствено положение. С. З. № 2940 от 20.08.2013 г. на Кмета на О. В., на основание чл. 65, ал. 1, т. 7 от Закона за защита от бедствия е създаден Щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия. В хода на работата му, свързана с обявеното бедствено положение са предприети действия по ограничаване и предотвратяване на вредните последици. С. З. № 2145 от 27.06.2014 г. е наредено да бъдат освободени от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и др. сградите и имотите в обхват: Централен пазар "А." при определени граници. Кметът на общината е наредил със същата фирмите, ангажирани с дейностите по разчистването на поземлени имоти и отстраняване на сгради да започнат незабавно изпълнение на заповедта в района на Централния пазар "А." с описани граници. Сградата, собственост на ищците попада в обхвата на района на този пазар. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че липсват каквито и да е доказателства, че търговският комплекс е бил с нарушена конструкция в следствие на наводнението, че е бил засегнат от активизирали се свлачищни процеси или по какъвто и да е начин създавал опасност за живота и здравето на хората, които го ползват или на други лица живущи в района. В проведените от Щаба за изпълнение на общинския план за защита при бедствия заседания не са изнесени твърдения относно необходимост от предприемане на незабавни действия по отношение на процесния имот, насочени към ограничаване на настъпили в резултат на бедствието вредни последици или от изключване на такива в непосредствено бъдеще. В заседание от 27.06.2014 г., Кмета на общината е заявил, че следва да се извърши събаряне в района на "пазара", тъй като било необходимо за осигуряване на проходимост на дере, като не е ясно въз основа на какви данни е формулирано това становище. Липсват данни при всяко произнасяне, свързано с необходимост от предприемане на незабавни действия по недопускане или ограничаване настъпването на вреди от бедствието да са конкретизирани или индивидуализирани обектите в района на пазара, като вид, разположение, състояние и др. По делото няма събрани доказателства, а липсват и твърдения за премахването на имота да е издаден нарочен акт - заповед или разпореждане в писмен вид. Няма данни да са предприети действия от страна на компетентните органи по налагане на корекция във вече дадените и влезли в законна сила разрешения за строителство и изпълнение на обект, собственост на "М. - Нейчев" ООД, находящ се на административен адрес: ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 47 в гр. В.. Липсват и предварително формулирани от административния орган констатации за влияние на обекта като конструкция и местоположение върху безопасността на обитателите му или на живеещите в района лица. При подробно запознаване с протоколите от заседанията на Кризисния щаб се установява, че към 24.06.2014 г. сградата е била в обичайното си състояние, т. е. без повреди по нея и без данни да е повлияна от свлачищни, срутищни или други ерозийни процеси на терена в близост. При почистването на района на пазара, в който се намира сградата, е установено, че няма повреди по находящите се в сградата магазинни обекти, а че в същите има стока - все обстоятелства изключващи възможност за определяне на обекта като опасен или рисков. В хода на производството е безспорно установено, че събарянето на обекта е било извършено от две фирми "Стимекс" ЕООД и "Жеков пропърти груп" ЕООД, но е разпоредено от служители на общинската администрация. Правилно е достигнато до извод, че се касае за действия, които не намират опора в приложим в случая законов или подзаконов нормативен акт, т. е. могат и следва да бъдат квалифицирани като незаконосъобразни. Правилно е констатирано, че не е налице нито едно от изискванията на закона, което да може да се квалифицира дори и като приемлив мотив за издаване на разпореждане за събаряне на сградата. Към 02.07.2014 г. не са събрани официални /или каквито и да е/ данни за увреждане на конструкцията на обекта, за опасност от настъпване на вреди за него, свързани с причината за обявяване на бедствено положение или за това, че самото му съществуване застрашава по какъвто и да е начин живота и здравето на някого. Липсват данни, събрани от органи на Общината, ангажирани с провеждане на мероприятия, свързани с обявеното бедствено положение, за необходимост от предприемане на действия по отношение на съборената сграда в условията на неотложност или крайна нужда. Бедствието в района е настъпило в резултат на падналите проливни дъждове на 19.06.2014 г. и към 02.07.2014 г. са предприемани действия по отстраняване на нанесените преди 12 - 13 дни щети, като липсват данни да е имало непосредствена опасност от настъпване на нови такива и то свързани със съществуването на сградата, собственост на ищеца. Отношенията между О. В. и дружествата извършили физическото премахване на обекта, а именно "Стимекс" ЕООД и "Жеков пропърти груп" ЕООД, нямат отношение към производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че физическото събаряне е извършено от двете дружества въз основа на договорни отношения между тях и общината, не изключва отговорността на администрацията за издаденото незаконосъобразно нареждане, довело до настъпване на имуществени вреди за собственика на съборената сграда. Предприетите от двете фирми действия са основани на договорни отношения между тях и общината и не касаят възникването на отговорност за административния орган за причиняване на вреди по смисъла на ЗОДОВ. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на общината, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: да е налице отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на неин орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, да са реално претърпени имуществени вреди и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от "М.- Нейчев" ООД и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с извършеното от страна на административен орган незаконосъобразно действие, изразяващо се в издаване на разпореждане за събаряне на част от законно изградената в имота му постройка от трети лица, с които О. В. е в договорни отношения на собствено основание. Размера на вредата е установен по категоричен начин, като определената от вещото лице стойност е съобразена с пазарните цени и икономическата обстановка към момента, в който за ищеца са настъпили неблагоприятните последици. Събрани са доказателства и за това, че дружеството - собственик е претърпяло и вреди, произтичащи от неполучаване на наем от два от обектите в сградата - магазин за домашни потреби и за парфюми и козметика, станали негодни за ползване за определен период от време след извършеното събаряне. Безспорно е, че за въвеждане на сградата в състояние годно за обитаване и ползване по предназначение, са предприети действия насочени към ремонт и възстановяване на същата, възлизащ на обща стойност 7872,20 лв. Съдът е обсъдил и необходимостта от присъждане в полза на дружеството-ищец на претендирана сума, представляваща пропусната полза от използването на находящата се в имота кафе-сладкарница в размер на 10 588,29 лв. Установил е, че дружеството е създало необходимата организация и предпоставки за осъществяване на дейност в този обект и е взел в предвид осъществяването на дейност от същия тип в обекта в предхождащ събарянето му тримесечен период. Съобразявайки се с данните от изготвената, приета по делото и неоспорвана от страните съдебно-счетоводна експертиза в тази насока, е приел, че претенцията в описания размер е основателна и следва да бъде уважена изцяло. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд за неоснователност на искането на ищеца за присъждане на сумата от 10430.41 лева, представляваща лихва върху главницата от 527 284 лв., за времето от 02.07.2014 г. до 10.09.2014 г. Ц. Т. решение на ОСГК на ВКС с № 3/2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г. е приложено неправилно от съдебния състав. Правилно и обосновано е формулиран извода, че именно незаконосъобразни действия на О. В. са довели до събаряне на част от сградата, собственост на "М. - Нейчев" ООД - В., както и до невъзможност част от останалите в нея обекти да не са годни за ползване в определен срок. Съобразно т. 4 от цитираното ТР "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. " Както беше описано по - горе, незаконосъобразните действия са преустановени със събарянето на обекта, собственост на ищците. В случая не се касае за договорна отговорност, при която лихва се дължи от момента на изпадането на длъжника в забава, а за отговорност имаща деликтен произход, при която лихва се дължи от момента на увреждането - в случая и според тълкувателно решение № 3 от 2005 г. от датата на събаряне на сградата /това е и момента, в който е преустановено незаконното действие/. В тази част оспореното Решение следва да се отмени и да се постанови ново, по силата на което О. В. да бъде осъдена да заплати на ищеца и претендираната мораторна лихва от датата на увреждането до завеждането на исковата молба. С оглед изхода на производството претенцията за присъждане на направените от разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представени са доказателства за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева, както и доказателства за изплащането му на редовно упълномощения за осъществяване на процесуално представителство адвокат. Ответната страна - О. В. не е направила възражение за размера на търсения за присъждане от дружеството разход, поради което следва да бъде осъдена да го изплати изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение