Решение № 13381 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 135/2017 г.

Решение № 13381 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 135/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. Г., чрез адвокат Р. И., срещу решение № 246/04.11.2016 г., постановено по адм. д. 91/2016 г. по описа на Административен съд - Х.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата на И. Г.- уважена, като се отмени обжалваната заповед. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна- директор на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд Х., е отхвърлено оспорване на И. А. Г. против Заповед № 426/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, § 1, т. 1 от Постановление № 393 от 30.12.2015 г. на Министерски съвет /обн. ДВ бр. 2 от 08.01.2016 г., в сила от 11.01.2016 г./ за изменение и допълнение на устройствения правилник на А. М., е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност "Старши митнически инспектор" в М. С., считано от 12.01.2016 г. За да постанови обжалваното решение, Административен съд Х. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазени изисквания за форма и съдържание. Съдът е счел, че заповедта е издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила. Съдът е приел, че е налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, както и че същата е съответна на целта на закона. Решението е неправилно. Съответен на събраните доказателства е извода на Адм. съд Х., че оспорената заповед е издадена от компетентен оран, предвид разпоредбата на чл. 6, т. 5 от устройствения правилник на Агенция митници, според която директорът на агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, § 1, т. 1 от Постановление № 393 от 30.12.2015 г. на Министерски съвет /обн. ДВ бр. 2 от 08.01.2016 г., в сила от 11.01.2016 г./ за изменение и допълнение на устройствения правилник на А. М., и Заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. Съгласно т. I от Заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г., считано от 00 часа на 11 януари 2016 г. се закриват следните митнически учреждения: 1. С. Т. митническо управление BG003100; 2. Жп гара С. М. пункт BG003102; 3. К. А. М. пункт BG003103; 4. К. М. бюро BG003104; 5. Свободна зона С. М. бюро BG003106; 6. Х. М. бюро BG003107. Съгласно т. II от цитираната заповед, считано от 00.00 часа на 11 януари 2016 г. се създават следните митнически учреждения: 1. В структурата на М. Б.: 1.1. Жп гара С. М. пункт BG001014; 1.2. К. А. М. пункт BG001015; 2. В структурата на М. П.: 2.1. С. М. бюро BG003010; 2.2. К. М. бюро BG003011; 2.3. Х. М. бюро BG003012. Същевременно съгласно т. V. 3 от заповедта, дейността, компетентността, правата и задълженията на митническите учреждения по т. I, преминават както следва: С. Т. митническо управление BG003100, М. С., към С. М. бюро BG003010, М. П.. От анализа на тази заповед е видно, че волята на министъра на финансите е да се закрият отделни митнически учреждения, като изпълняваните от тях функции и задачи преминават в нови звена/митнически учреждения/, но като част от съществуващите структури на Агенция "Митници". След съпоставка на така направеното волеизявление на МФ с последващо утвърдените длъжностни разписания на отделните структури на Агенция "Митници" /включително поименни/ се обосновава извод за осъществяване хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, а именно закриване на администрацията, в която е назначен държавния служител /в случая митница"С."/. Закрити са всички звена на Митница "С.", която е престанала да съществува като отделна структура в състава на Агенция "Митници". В този смисъл е приетото по делото заключение на вещото лице Х. В./от 28.09.2016 г. по назначена Съдебно-икономическа експертиза/, в което след анализ на отделните длъжностни разписания са изведени констатации за закриване на Митница "С." като персонала и с обща численост 330 щатни бройки е преминал в други структури на Агенция "Митници", подробно посочени в експертизата, но при запазване общата численост на персонала на Агенцията, при което в посочените структури се откриват 330 щатни бройки. Няма намаление на общата численост на персонала на Агенция "Митници", като същата е 3362 щатни бройки преди и след закриването. Следователно всички щатни бройки от Митница "С." са преминали в други структури на А. М.", при което не е възможно да се обоснове извод, че е извършено съкращаване на длъжността "старши митнически инспектор" в Митница "С." по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както е приел А. С.-Х.. Предвид изложеното неправилен е извода на Адм. съд Х., че в случая е налице вътрешно преструктуриране на администрацията в Агенция "Митници", извършено чрез закриването на Митница "С.", съответно че са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Противно на изводите на съда, приложима е разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, според която при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. При така установените факти останалите доводи в касационната жалба не се обсъждат. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер 1400 лв., представляващи заплатени суми за адвокатско възнаграждение, а именно по 600 лв . за всяка инстанция, редуцирани предвид направеното възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, до размер на 500 лв. за всяка инстанция/съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение