Решение № 3875 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15676/2013 г.

Решение № 3875 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15676/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 2367/03.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1377/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта му, с която е отменено решението на общинския съвет, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението в обжалваната част да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Стоян Димов Илиев от гр. Варна, срещу оспореното решение на общински съвет гр. Варна, засягаща имот № 2700. Ответникът, Стоян Димов Илиев, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Стоян Димов Илиев, Решение № 799-5 по Протокол № 14/19.12.2012 г., на Общински съвет гр. Варна, за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", касаеща проектираната улица VI-ти клас, засягаща имот № 2700, и върнал делото на административния орган за ново произнасяне в същата част. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че е налице и друг, по-икономичен вариант, съгласно който имотът на жалбоподателя не се засяга, тъй като може да се предвиди улица тупик и пешеходна алея. Поради това приел, че одобреният ПУР за процесния имот е в несъответствие на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Решението е неправилно. По делото безспорно е установено, че поземлен имот № 2700, който е с площ 907 кв. м., се засяга от одобрения ПУР, като част от него с площ от 60 кв. м. попада в две улици. Установено е също така, че имотът остава с площ 847, както и с лице на две улици, поради което при бъдещо урегулиране на имота, не биха се нарушили нормите за площ и лице на имота, предвидени в чл. 19, ал. 1 ЗУТ, както и е налице възможност на предвиждане на съответно застрояване съобразно ОУП и СПНУЗТ, за вилен отдих и курортен туризъм. Установено е също така, че проектираната улица е предвидена да обслужва и други имоти, а предложеният друг вариант от вещото лице засяга други имоти, от които се отнемат площи за новия вариант, поради което не следва да се има предвид. В случая е от значение дали улицата, засягаща имота на жалбоподателя отговаря на изискванията на законовите изисквания. В случая е налице икономично осъществяване на плана и възможност целесъобразно устройство на имота на жалбоподателя при урегулирането му, след като остава с достатъчна площ и лице, както и с възможност на предвиждане на съответно строителство предвидено за зоната, в която попада. Освен това административният орган не е бил длъжен да се съобразява със съществуващата в имота сграда, тъй като същата, макар и изградена въз основа на разрешение за стореж, е за сезонно ползване /за селскостопански нужди/, а освен това същата не се засяга от плана, както е приел съдът. С оглед изложеното необосновани са изводите на съда, че планът, в частта му за проектираната улица VI-ти клас, в която попада част от имота на жалбоподателя, е приет в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, след като решението на общинския съвет е прието при условията на оперативна самостоятелност, в рамките на законовите изисквания, като улицата е предвидена за обслужване и на други имоти, а не само по отношение на този, собственост на жалбоподателя. Като е приел обратното, съдът е постановил необосновано решение и в несъответствие на материалния закон - чл. 108, ал. 5 ЗУТ, основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението да се отмени в обжалваната му част, включително и за присъдените разноски, като се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното решение на общинския съвет в същата част. Общинският съвет е претендирал с касационната жалба да му се присъдят направените разноски по делото, но такива в касационната инстанция не са направени, поради което искането е недоказано. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК