Решение № 136 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2013 г.

Решение № 136 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "НГМ Строй" ЕООД - гр. София чрез управителя Методи Любенов Димитров срещу решение № 1443/1.03.2013 г., постановено по адм. дело № 6995/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2101108641/15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1116/14.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за доначисления ДДС в размер на 25 590,92 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че направените констатации в ревизионния акт по същество не се различават от декларираните и отразените в счетоводните сметки на дружеството. Изложени са оплаквания за неправилно определяне себестойността на недвижимите имоти, които са продавани от дружеството и това обстоятелство неправилно не е преценено в съдебното решение. Липсата на договори за довършителните работи според касатора е без значение, след като волята на купувача е сам да ги довърши или чрез наето лице, поради което касаторът не е съгласен с изводите на съда, подкрепящи констатациите в ревизионния акт, че апартаментите са предадени на шпакловка и замазка и неправилно въз основа на това е доначислен ДДС. Иска отмяна на решението в обжалваната му част с всички произтичащи от това закони последици. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Атанасова я оспорва с искане решението като правилно да бъде оставено в сила, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваната от нея дирекция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "НГМ Строй" ЕООД срещу РА № 2101108641/15.11.2011 г. в частта за доначисления ДДС в размер на 25 590,92 лв. е приел, че данъкът е дължим, предвид установената от ревизията разлика между себестойността, отчетена по с/ка 611 и данъчната основа, върху която е начислен ДДС за разходите от строителната дейност (419 915,09 лв. - 291 960,47 лв.). Обсъден е и представения договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, съгласно който продавачът се е задължил да извърши строителството, както и довършителните работи, подробно описани в приложение към договора, а те според съда представляват услуга, за стойността на която е следвало дружеството-продавач да начисли данък. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Установено е по безспорен начин по делото, че дружеството-касатор въз основа на отстъпено право на строеж с нотариални актове се е задължил да извърши строителство на жилищни сгради. Установено е също така, че след построяването на жилищната сграда, дружеството е продало апартаментите от сградата в степен на завършеност "груб строеж". Няма спор между страните по делото, че за тези продажби дружеството е издало фактури на физическите лица -купувачи на апартаментите, налице са и приемателно-предавателни протоколи за предаване на готовите обекти. Въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж и извършване на строителство от 10.12.2007 г. и Приложение № 2 към него дружеството се е задължило да предаде обектите в степен на завършеност "шпакловка и замазка" с монтирани врати и прозорци, а не на етап "груб строеж". Правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са се позовали на дефиницията на понятието "груб строеж", съдържаща се в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. От представения по делото договор с Валентина Бакалова се установява, че строителят се е задължил да извърши и довършителните работи, които са описани в договора. Освен това законосъобразно е прието от съда, че след като е установено от ревизията, че дружеството е отчитало разходи за строителството по с/ка 611 "Разходи за строителна дейност" за сградата в кв. "Редута", а натрупания оборот е в размер на 419 915,09 лв., то разликата между двете стойности - данъчната основа на продажбите на апартаментите и данъчната основа за разходите за строителство, се явява данъчна основа за облагане с ДДС ((419 915,09 лв. - 291 960,47 лв.) - чл. 27, ал. 1 ЗДДС Касаторът оспорва посочените по-горе стойности, но в съдебното производство пред първоинстанционният съд не е ангажирал никакви доказателства, включително и не е направил искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Това процесуално бездействие на касатора, не може да се вмени като вина на съда, тъй като същият е дал указания относно доказателствената тежест, в първото съдебно заседание на 29.11.2013 г., дал е възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства във връзка с твърденията в жалбата си, включително и да поиска назначаването на съдебно-счетоводна или съдебно-техническа експертиза, но тези указания не са изпълнени, поради което неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че себестойността на довършителните работи е неправилно определена. Неоснователни и голословни са твърденията в касационната жалба, че купувачите на недвижимите имоти (апартаментите) сами или чрез наети лица са извършили довършителни работи в тях. С оглед гореизложеното в тази обжалвана част решението не страда от пороците, сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,