Решение № 9792 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2014 г.

Решение № 9792 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Диян Желязков - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 435 от 28.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3580/2013 г. на Административен съд - Варна. С решението е обявен за нищожен Ревизионен акт № 031300067/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 462/30.08.2013 г. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се и, че съдът е достигнал до погрешния и необоснован извод за опорочаване на ревизионното производство.

Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Симеон Димитров Симеонов, в писмен отговор от 04.04.2014 г., изготвен от адв. Бакалова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АДмС - Варна, както и да бъдат присъдени разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АДмС - Варна е бил РА № 031300067/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 462/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Административният съд е счел, че РА е нищожен, защото ЗВР и ЗОКО са издадени от некомпетентно лице. До този извод съдът е достигнал като подробно е обсъдил всички издадени заповеди във връзка с провеждане от ревизията. Анализирайки същите съдът е стигнал до извода, че поради включването на ИРМ - Добрич в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, не може да бъде прието, че началникът (респективно в. и. д.) на сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол"с ИРМ Добрич има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП - Варна. Според съда в заповедите за упълномощаване е налице изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Добрич. В случая РЛ е с адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Варна, който не се обхваща от територията, за която е структурирано ИРМ Добрич.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и трябва да бъде оставено в сила.

По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен е въпросът притежавало ли е лицето, издало въпросните заповеди, материална компетентност да ги издаде и с оглед на това оспореният ревизионен акт, издаден ли е компетентен орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което обстоятелство има за последица издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, а от там същият се явява и нищожен.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална Дирекция. Според текста на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като съгласно ал. 2 такава може да се възлага от:

1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална Дирекция и

1. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от ЗНАП.

В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповед № Д - 931/4.07.2011 г., в която е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, имащи право да издават заповеди за извършаване на ревизия. От текстовата част на посочените заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /ИРМ/, където работят тези лица. Заповедите са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП /според който териториалният директор организира и ръководи териториалната Дирекция/ от което следва, че по своето естество те представляват вътрешноведомствен акт, който засяга правата и задълженията на лицата, включени в състава на съответната териториална Дирекция, но е неотносим към трети лица.

От данните по делото е видно, че ЗВР № 1203015/30.08.2012 г. е издадена от Росица Милкова Стоянова, която съгласно Заповед № Д-1230/20.08.2012 г. е замествала, поради отсъствие Ангелинка Димитрова Събева. Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със ЗВР № 1204111/23.11.2012 г., издадена от Изабела Борисова Дукова, като началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Заповед за определяне на компетентен орган № К 1300067/22.02.2013 г. е издадена също от Изабела Б. Дукова. Съгласно Заповед № Д - 1587/1.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП Варна е определен състав на служителите, като е посочено, че в ИРМ Добрич началник сектор "Ревизии" е Изабела Б. Дукова. Съгласно Заповед № Д- 1599/1.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП Варна, органи по приходите, които да определят компетентни органи по издаване на РА по чл. 119 от ДОПК за територията на НАП Варна - за ИРМ гр. Добрич са Росица Милкова Стоянова - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна и Изабела Борисова Дукова - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. В Заповед № Д- 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна са посочени лицата, които са оправомощени да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК, като за ИРМ - Добрич са посочени Росица Милкова Стоянова - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна и Изабела Борисова Дукова.

Анализирайки всички посочени по-горе заповеди следва да бъде прието, че лицето Росица Стоянова, като издател на ЗВР и Изабела Дукова, като издател на ЗОКО, са органи по приходите в сектор "ревизии" към Дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, но с териториално ограничен обхват - ИРМ - гр. Добрич. Що се отнася до Ангелинка Димитрова Събева /замествана от Росица Стоянова/, то същата не е от кръга лица изрично изброени в Заповед № 1597/1.11.2012 г. и Заповед № 1599 от 1.11.2012 г., издадени от директора на ТД на НАП Варна, които са компетентни да издават ЗВР и ЗОКО за територията на ТД на НАП Варна, както и за ИРМ - Добрич. От посочването в заповедите, че "за ИРМ" гр. Добрич компетентно е поименно посоченото лице, се налага извода, че директорът на ТД на НАП гр. Варна е ограничил териториално тази негова компетентност до обхвата на ИРМ Добрич /бившата ТД на НАП Добрич/. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че това лице е с месторабота ИРМ - гр. Добрич. Действително по силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална Дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната Дирекция по седалище на местните юридически лица, но в компетентността на директора на ТД на НАП гр. Варна е да прехвърли част от тези си правомощия, включително досежно определена територия и това е посочено изрично в представените заповеди, а именно "за ИРМ Добрич". Този извод не се променя от обстоятелството, че в ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", тъй като възможността на компетентния орган, да прехвърли част или всички правомощия за определен териториален обхват, изисква само териториално обособяване на компетентността, което е установено с посочените заповеди.

Поради факта, че ревизията е извършена относно местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - т. е. от тази Дирекция, в чийто район се намира седалището на дружеството, но при наличие на Заповед, в която е посочено, че "за ИРМ Добрич" компетентно е съответното лице, се налага изводът, че същото е компетентно само за дружества, чието седалище е в обхвата на това ИРМ. От приложеното по делото решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на управителния съвет на НАП, с което е одобрена организационно-управленската структура на ЦУ на НАП е видно, че в състава на Териториална Дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите Дирекция на ТД на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище, т. е. териториалният обхват е безспорно установен. В този смисъл с оглед изричното съдържание на заповедите на директора на ТД на НАП - Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ - Добрич в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, началникът (респективно в. и. д.) на сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол"с ИРМ Добрич има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП-Варна. Това би било така ако не съществуваше, както беше посочено в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Добрич.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че въз основа на приложените по делото доказателства не се установява, че Росица Милкова Стоянова и Изабела Борисова Дукова са компетентни да издават ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, поради което правилно административният съд е прогласил РА за нищожен.

Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания размер - 4350 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.03.2014 г.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,