Решение № 15272 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2017 г.

Решение № 15272 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328л и чл. 328и от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на В. К. Г. против заповед № ЛС-04-2189/30.12.2016 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 328б, ал. 1, т. 1 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". По съображения за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, се иска отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита аргументира теза за неоснователност на жалбата, поради което иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна (лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание) при наличие на правен интерес, в срока по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт пред компетентния, съгласно чл. 328и, ал. 1 и 3 ЗСВ, съд. За да се произнесе по същество, съдът като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК и съобрази доводите на страните, приема от фактическа страна следното: В Министерство на правосъдието е постъпило писмо с вх. ...ег. № 94 В -266/21.10.2016 г. от председателя на Софийски районен съд (л. 74 от делото). В писмото се съдържат данни за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. З и т. 5 ЗСВ от В. К. Г. Ч държавен съдебен изпълнител (ДСИ) в Съдебно-изпълнителна служба (СИС) при Софийски районен съд (СРС). В писмото е направено предложение, на основание чл. 328г във вр. с чл. 328д ЗСВ, за образуване на дисциплинарно производство срещу В. К. Г. Посочените нарушения са установени при извършена проверка от ръководителя на СИС при СРС по повод жалба на В. С. (л. 16 от делото). В жалбата на г-жа Савова се сочи, че ДСИ В. Г. не е превеждала постъпили от длъжника суми по изпълнително дело № 20009/2014 г., не можела да се свързва със съдебния изпълнител на посочения служебен телефон и не можела да я намери в кабинета й. Наред с това се излагат твърдения, че при извършени справки относно имотното състояние на длъжника по цитираното изпълнително дело, ДСИ В. Г. заявявала, че длъжникът няма имоти. При направени от самата взискателка справки със същия предмет, последната установила, че на името на длъжника има вписани имоти. Извършената проверка от ръководителя на СИС при СРС е установила следното: изпълнително дело № 20009/2014 г. по описа на СИС при СРС е образувано на 21.01.2014 г. по молба на В. С., като майка и законен представител на малолетното дете Е. Ж., за заплащане на месечна издръжка в размер на 110 лева. На 16.04.2014 г. взискателката е депозирала молба по делото с посочване на размера на задължението и с искане длъжникът да бъде призован пред районния съд за деклариране на имуществото си по чл. 448 ГПК (л. 29 от делото). Проверката на ръководителя на СИС при СРС не е установила ДСИ да е взела отношение по това искане. Изпратено е нареждане за запор на банкови сметки, като на 07.05.2014 г. е върнат отговор от банката, че запора е наложен и че върху сметката няма наложени други запори. На 08.08.2014 г. ДСИ е направила справка за осигурител на длъжника и е изпратила запорно съобщение до него. На 21.07.2014 г. е изпратила напомнително до "Банка ДСК" ЕАД, която е отговорила, че няма постъпления по сметката. Върнат е и отговор от трето задължено лице, че длъжникът е с прекратено трудово правоотношение. На 28.08.2014 г. ДСИ е изготвила констативен протокол относно изплащане на издръжка от Община "И.", който е представен срещу подпис на взискателката. На 26.09.2014 г. по делото е постъпила молба от длъжника, в която обяснява финансовите си затруднения. От тази дата до 22.08.2016 г. проверката на ръководителя на СИС при СРС не е установила движение по делото, като на тази дата е постъпила сума в размер на 3320 лева. ДСИ В. Г. е разпоредила да се изготви ССЕ от вещо лице Р. Ценкова, която е приложена по делото на 12.09.2016 г. ССЕ установила, че дължимата издръжка за изминал период е 6998 лева. Взискателката не оспорвала размера и настоявала да й се преведат постъпилите суми. ДСИ не пристъпила към изплащане на постъпилата сума, тъй като длъжникът не се бил запознал със заключението на вещото лице. Ръководителката на СИС при СРС твърди, че е запозната с тези спорове от деловодителката на участъка и от взискателката. Не е взела становище, тъй като не е била официално сезирана. Сумата е изплатена на 28.09.2016 г., на която дата е подадена и жалбата до председателя на СРС. В заключение ръководителят на СИС при СРС е констатирал следните нарушения по изпълнително дело № 20009/2014 г.: 1. ДСИ В. Г. не е изпълнила исканията на взискателя за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; 2. ДСИ В. Г. не е изпълнила искането да се задвижи процедура по чл. 448 ГПК; З. Констатирано е нарушение на чл. 9, ал. 1 НОРИДПИ, съгласно която разпоредба задължение на съдебния изпълнител е да прави на всеки шест месеца пълно проучване на имуществото на длъжника и да се изпраща справка на общината. По отношение на твърденията на жалбоподателката, че длъжникът притежава недвижимо имущество, ръководителят на СИС при СРС е извършила справка в Агенция по вписванията и е установила, че има вписвания, но от 2016 г. Относно затрудненията на жалбоподателката да осъществи връзка с ДСИ В. Г. ръководителят на СИС при СРС твърди, че е била свидетел на подобни ситуации. Въз основа на направеното предложение, на основание чл. 328г, ал. 1 ЗСВ, министърът на правосъдието със заповед № ИЗСВ-01-З85/18.11.2016 г. е образувал дисциплинарно производство срещу В. К. Г. Ч ДСИ в СИС при СРС (л. 21 от делото). Във връзка с издадената заповед, с писмо изх. № 94-В-266/18.11.2016 г. от министъра на правосъдието, в качеството на работодател до ДСИ В. Г. е отправено писмо /покана/, с което на основание чл. 328е, ал. 1 ЗСВ й е дадена възможност в 7-дневен срок да представи писмено обяснение по направеното предложение от председателя на СРС, както и да ангажира доказателства по случая в нейна защита и да изложи възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство (л. 20 от делото). С писмо изх. № 94-В-266/18.11.2016 г. от министъра на правосъдието до председателя на СРС приложено са изпратени два екземпляра от заповед № ИЗСВ-01-З85/18.11.2016 г. на министъра на правосъдието и два броя писма /покана/ за даване на писмени обяснения от ДСИ В. Г. (л. 69 от делото). Заповедта за образуване на дисциплинарно производство и писмото за изискване на писмените обяснения са връчени на ДСИ В. Г. на 25.11.2016 г. (л. 46 от делото). В законоустановеният 7-дневен срок с вх. ...ег. № 94-B-266/28.11.2016 г., ДСИ В. Г. е представила обяснения и е приложила писмени доказателства в своя защита (л. 48-68 от делото). В обясненията си до министъра на правосъдието ДСИ В. Г. твърди, че доклада на ръководителя на СИС при СРС е тенденциозен и счита, че умишлено не е отразена работата й по делото. Не приема за истина твърдението на взискателката, че не е могла да осъществи контакт с нея, както и че длъжникът е имал вписани имоти. Придобит имот от длъжника е установен от справка на Службата по вписванията Ч гр. Т., от която е видно че длъжникът придобива имот през месец август 2016 г. През 2014 г. не е установено имущество на длъжника и поради тази причина е съставила констативен протокол по НОРИДПИ и жалбоподателката е започнала да получава присъдената издръжка от държавата. Към обясненията е приложено писмо на СО, район "И.", вх. № 10496/07.09.2016 г., от което е видно, че на жалбоподателката е изплатена издръжка в размер на 400 лева, а от месец януари 2015 г. е преустановено изплащането, тъй като не е представяна ежемесечна декларация от взискателя. Счита, че взискателката не е проявила активност, а от общината не е получавала уведомление за плащане. Не приема изразеното становище от ръководителя на СИС при СРС в доклада по прилагането на НОРИДПИ, както и по повод наложения запор в "Банка ДСК" ЕАД. В заключение намира, че не е допуснала нарушение на служебните си задължения, както и не е забавила неоправдано производството по делото, нито пък е накърнила престижа на съдебната власт. Въз основа на събраните доказателства по дисциплинарната преписка министърът на правосъдието намира за доказани следните нарушения: 1.ДСИ В. Г. не е изпълнила исканията на взискателя за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; 2. ДСИ В. Г. не е изпълнила искането на взискателя да се задвижи процедура по чл. 448 ГПК; 3. ДСИ В. Г. не е изпълнила задълженията си по чл. 9, ал. 1 НОРИДПИ, съгласно която разпоредба задължение на съдебния изпълнител е да прави на всеки шест месеца пълно проучване на имуществото на длъжника и да се изпраща справка на общината. Въз основа на направеното предложение на председателя на СРС и в съответствие с нормата на чл. 328г, ал. 2 ЗСВ, която урежда сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност, министърът на правосъдието налага на В. К. Г. - държавен съдебен изпълнител в Съдебно - изпълнителна служба при Софийски районен съд дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 328б, т. 1 ЗСВ. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, намира жалбата за основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 328ж ЗСВ дисциплинарните наказания на държавните съдебни изпълнители се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието. Процесния административен акт съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 АПК. Спазени са административнопроизводствените правила по глава шестнадесета, раздел втори от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 328г, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗСВ и е приключило в срока по ал. 2 на същата норма. Заповедта за образуването му е издадена от оправомощения за това орган в чл. 328е, ал. 1, изр. 1 ЗСВ, а предложението за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от лице, визирано в чл. 328д ЗСВ. Неоснователни са възраженията на оспорващата, че по нарушенията, посочени за установени в обжалваната заповед, с която й е наложено дисциплинарно наказание, същата е била лишена от възможност да даде обяснения. По преписката се съдържат представените от ДСИ писмени обяснения до министъра на правосъдието с рег. № 94-В-266/28.11.2016 г. Видно от същите, ДСИ ги е представила в отговор на писмо изх. № 94-В-266/18.11.2016 г., с която й е връчена заповедта на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу нея. В същите се съдържа изрично посочване, че обясненията се отнасят, "както до постъпилата жалба, така и до предложението на председателя на СРС и най-вече до доклада на Ръководителя на СИС до председателя на СРС". Обясненията на ДСИ са приети от дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за спазено изискването на чл. 328е, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ. Установените релевантни за спора юридически факти, по които между страните няма спор, не сочат на извършено от ДСИ В. Г. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а, ал. 2 ЗСВ, като изводите в обратния смисъл са незаконосъобразни. Съгласно дефинитивната норма на чл. 328а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно ал. 2 на горната разпоредба, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването; 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3; 5. неизпълнение на други служебни задължения. Основателни са възраженията на жалбоподателката, че в оспорената заповед изобщо липсва квалификация представляват ли изложените нарушения виновно неизпълнение на служебните й задължения и коя хипотеза на чл. 328а, ал. 2 ЗСВ осъществяват. В конкретния случай, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, няма посочване дали изброените нарушения попадат в хипотезите на чл. 328а, ал. 2, т. 2.3 и 5 ЗСВ, доколкото по тези точки е предложението на Председателя на СРС и по тях е открито дисциплинарно производство. По отношение на първото вменено на оспорващата нарушение - ДСИ В. Г. не е изпълнила исканията на взискателя за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, съдът намира същото за установено при неправилно приложение на закона. Видно от представения по делото изпълнителен лист от 18.12.2013 г. (л. 26 от делото) адресът на длъжника е в гр. К. Съгласно чл. 264 ЗСВ, в районните съдилища има държавни съдебни изпълнители. Основна разлика между държавните и частните съдебни изпълнители е в териториалния обхват на възможните техни действия - държавните с район на действие на ниво "районен съд", а частните - на "окръжен съд". Предвид гореизложеното основателни са възраженията на оспорващата, че посоченият по конкретното дело адрес на длъжника е извън района на действие на ДСИ при Софийски районен съд. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице нарушение, което да е извършено от ДСИ В. Г. виновно и да попада в хипотезите на чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗСВ. Второто вменено на оспорващата нарушение - ДСИ В. Г. не е изпълнила искането на взискателя да се задвижи процедура по чл. 448 ГПК, настоящият състав намира за несъставомерно. Видно и от доклада на ръководителя на СИС при СРС с изх. № 50718/03.10.2016 г. (л. 17-19 от делото), по време на депозиране на молбата на взискателя по делото с посочване на размера на дължимото и с искане длъжникът да бъде призован пред СРС за деклариране на имуществото си по реда на чл. 448 ГПК (погрешно посочен чл. 444 ГПК) оспорващата е била заместват от друг държавен съдебен изпълнител - М., от който е изпратено до банката само нареждане за запор. На 07.05.2014 г. от банката е върнат отговор, че приема запора и върху сметката няма други запори (л. 53 от делото). Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за несъставомерно да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на един ДСИ за действията на заместващия го ДСИ. Третото нарушение, по което ДСИ е привлечена към дисциплинарна отговорност - неспазване на чл. 9, ал. 1 НОРИДПИ, съгласно която разпоредба задължение на съдебния изпълнител е да прави на всеки шест месеца пълно проучване на имуществото на длъжника и да се изпраща справка на общината, също не осъществява изискуемите нормативно установени предпоставки, квалифициращи действията на оспорващата като виновно неизпълнение на служебните й задължения. Основателно е възражението, че задължението на съдебния изпълнител по чл. 9, ал. 1 НОРИДПИ е в пряка връзка със задължението на общината по чл. 8 от същата наредба. Видно от писмо на СО, Район "И.", вх. № 10496/07.09.2016 г. на СИС (л. 66 от делото) взискателката по изпълнителното дело не е представила от месец януари 2015 г. до момента издаване на писмото декларацията, изискуема по чл. 8, ал. 2 НОРИДПИ, поради което издръжката от държавата е преустановена. Издръжката е платена само за периода месец август 2014 г. до месец декември 2014 г., т. е само за четири месеца и преди да са изтекли шест месеца, за да възникне за съдебния изпълнител задължение за проверка имущественото състояние на длъжника. Предвид гореизложеното, вмененото нарушение на оспорващата не следва да се приема за виновно неизпълнение на служебните й задължения, респективно за дисциплинарно нарушение. За да бъде реализирана дисциплинарна отговорност за извършено нарушение от държавен съдебен изпълнител следва да бъде установено от фактическа страна в какво се изразява нарушението като последното бъде подведено в хипотезата на чл. 328а, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ. Само посочването на текстове от закона не е достатъчно да бъде направен извод за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение следва да бъде подведено под състава на съответната хипотеза на правната норма като се посочат конкретните действия или бездействия, последиците от тях и причинната връзка между тях. От правна страна следва да бъдат изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушението. Също следва да бъде установено и отношението на нарушителя към извършеното от него и настъпилите правни последици. В конкретния случай, от доказателствата по изпълнителното дело не се установяват действия на държавния съдебен изпълнител, които да са извън правомощията му дадени от закона, и които да са насочени към цели и резултат извън посочения в закона и са извън предмета на изпълнителното дело, който е да бъде удовлетворен интереса на взискателя. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на сочените нарушения. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на оспорващата, представените доказателства за тяхното реално извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на В. К. Г. съдебни разноски в общ размер на 510 лева (петстотин и десет лева), представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 497141/16.06.2017 г. в размер на 500 лева (петстотин лева) и държавна такса в размер на 10 лева (десет лева). Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд - шесто отделение, тричленен състав