Решение № 157 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1238/2013 г.

Решение № 157 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1238/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение от 25.04.2005 г. по гр. д. № 393/2003 г. на Софийски градски съд, ГО, IV състав. С последното е оставено в сила решение от 29.10.2001 г. по гр. д. № 5566/2001 г. на Софийски районен съд, 34 с-в, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу [фирма] искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за вредите, претърпени в резултат на постановеното по искане на ответника отнемане на задграничния паспорт и забраната за издаване на нов задграничен паспорт. С молбата за отмяна молителят поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК поради обявената с решение № 2/31.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г. КС противоконституционност на разпоредбите на чл. 75, ал. 5 и 6 от Закона за българските лични документи. Ответникът [фирма] в подадения писмен отговор изразява становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на посоченото основание е неоснователна. Хипотезата на чл. 303, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза има предвид обусловеност на решението от задължителната за съда сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловен постановеният съдебния акт. Решенията на Конституционния съд, постановени на основание чл. 22, ал. 2 З., каквото е решението, на което се позовава молителят, не се обхващат от хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и не съставляват основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Отделен е въпросът, че съгласно разпоредбите на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 22, ал. 2 З. актовете, обявени за противоконституционни, преустановяват своето действие занапред. Следователно, действието на обявена за несъобразена с Конституцията с законова разпоредба, не отпада в периода от влизане на съответния закон в сила до влизането в сила на решението на Конституционния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената молба за отмяна на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение