Решение № 6114 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2012 г.

Решение № 6114 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8585/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив против решение № 960 от 26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3345/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при непълнота на доказателствата. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответникът - Здравко Атанасов Тодоров, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данни по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № З - 7949 от 17.11.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с която на Здравко Атанасов Тодоров на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, Административен съд - Пловдив приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалноправните разпоредби, като изводът, че същата е издадена в предписаната от закона форма и при спазване на административно -производствените правила е незаконосъобразен, което обаче не се отразява на правилността на крайната му преценка за основателност на жалбата. Заповедта не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В акта са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, но не са посочени доказателствата, въз основа на които то е установено. В оспорената заповед е вписано, че доказателствата са събрани във връзка с образуваното със заповед № З-4235/16.06.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив дисциплинарно производство, приключило с обобщена справка с рег. № ИЯ/РЗП-15446/4.11.2011 г. и становище от дисциплинарно-разследващия орган с рег. № ИЯ/РЗП-15524/7.11.2011 г., приложени по делото. Видно от съдържанието на същите в хода на проверката не са събрани никакви доказателства в подкрепа на приетите от колективния дисциплинарно - разследващ орган обстоятелства и възпроизведени в заповедта факти. Така например в справката е посочено, че наложеното просрочване на дисциплинарното разследване е предизвикано от липсата на конкретна информация за извършеното правонарушение от полицейския служител относно време, място, свидетели, конкретни обстоятелства и други данни, които да бъдат подложени на проверка. Констатации в тази насока са направени на няколко места в справката. Изводите на комисията са изградени единствено на представения протокол за разпит на Тодоров, проведен в хода на досъдебното производство. Въпреки това дисциплинарно - разследващият орган прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" въз основа на данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, на базата на които е образувано следствено дело № 9-П/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура, без да прояви необходимата активност и да предприеме съответните действия, за да събере и обсъди доказателствата, въз основа на които изгражда констатациите си. Доказателства в подкрепа на фактите и обстоятелствата, описани в оспорената заповед не са представени и в съдебната фаза на процеса. При тези данни следва да се приеме, че в заповедта не са описани и в хода на процеса не са представени никакви доказателства в подкрепа на фактите, въз основа на които административният орган прави извод за извършените от Тодоров действия, съставляващи тежки дисциплинарни нарушения. Те не се установяват и от данните, съдържащи се в цитираната в заповедта обобщена справка. В последната е направено подробно хронологическо описание на действията на досъдебните органи, предприетите следствени действия по отношение на Тодоров, но доказателства, установяващи описаните в справката нарушения не са представени. Следователно, конкретни доказателства за извършени действия от страна на служителя, съставляващи неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители (чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР) или на етичните правила (чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР) не са събрани от административния орган. Ето защо, констатацията на първоинстанционния съд, че в хода на дисциплинарното и съдебното производство не са събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят извършва твърдените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения, е обоснована и правилна. Отделно от това настоящият съдебен състав приема, че от страна на наказващия орган е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за доказване на релевантните факти. Дисциплинарното производство е проведено формално, дисциплинарно - разследващият орган не извършва необходимите действия, за да изясни пълно, обективно и всеобхватно относимите за случая факти. Извършените процесуални действия в хода на досъдебното производство не освобождават дисциплинарно - наказващия орган от задължението да проведе дисциплинарното производство с дължимата процесуална активност за събиране на доказателства, чрез които да установи относимите факти и обстоятелства. Като не осъществява дисциплинарното производство в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, административният орган издава оспорената заповед при съществено нарушение на административно - производствените правила. Действително настоящият състав застъпва становището, че няма законова пречка доказателства, редовно събрани в хода на досъдебно производство по реда на НПК да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР. В подкрепа на това становище е разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, позволени от закона, от което следва, че няма законова пречка в административното производство да се ползват доказателства, събрани от органите на предварителното производство, а по арг. от чл. 39, ал. 2 от АПК са допустими всички редовно събрани или изготвени доказателствени средства по реда, предвиден в АПК или в специалните закони. Но в случая доказателства, установяващи фактическите констатации, направени в оспорената заповед, не са събрани в хода на дисциплинарното производство, не съставляват част от административната преписка, с което процедурата е опорочена, а това нарушение води и до ограничаване правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност полицейски служител. Аргументирано е заключението на административния съд относно доказателствената стойност на приложения препис от протокол за разпит на обвиняемия Тодоров от 8.06.2011 г. по сл. дело № 9-П/2011 г. по описа СГП, приобщен към административната преписка. От същия е видно, че лицето се възползва от правото си да не дава обяснения към моментa на извършването на разпита, а неправилно без да кореспондира с истината, в изготвеното становище по повод образуваното дисциплинарно производство е констатирано именно въз основа на протокола за разпит на обвиняем, че полицай Тодоров приема от защитен свидетел 002-Р дар, който не му се следва - две банкноти по 10 лева, поставени от свидетеля в отворения багажник на служебния полицейски автомобил, без да има физически контакт с Тодоров. Липсата на събрани и приложени доказателства за извършване на нарушението от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга - препятства възможността съдът да осъществи преценка относно извършването на нарушението и налице ли са материалноправните предпоставки за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма, при съществено нарушение на административно - производствените правила и при неспазване на материалноправните норми обуславя извод за нейната незаконосъобразност и е основание за отмяната й съгласно чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Описаните от наказващия орган фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание без посочване на конкретни доказателства, които ги установяват, не обосновават извършване на конкретното нарушение. Ето защо като прави извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи, че в хода на дисциплинарното производство са предприети всички необходими действия от назначената дисциплинарна комисия, за да се снабди със събраните в хода на предварителното производство данни, но такива не са предоставени от наблюдаващия прокурор по сл. дело № 9-П/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура, не променят извода за допуснатите нарушения във формата на акта, издаването му в несъответствие с установената процедура и при липса на доказателства, установяващи констатираното нарушение. Недопустимо е с оглед забраната на чл. 220 от АПК чрез събиране на доказателства едва в касационното производство да се цели мотивиране на оспорената заповед и да се установяват факти, обосноваващи извършените от служителя действия, които не са надлежно приобщени към административната преписка, след като изрични указания в тази насока са дадени на административния орган от първоинстанционния съд и те не са изпълнени. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Доказателства за направени в касационното производство разноски не се представят от ответника Тодоров, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,