Решение № 5708 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2010 г.

Решение № 5708 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Милка Георгиева Николова от гр. Силистра, срещу решение № 41/15.07.2010 г., постановено по адм. д. № 90/2010 г. на Административен съд - гр. Силистра, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния и процесуален закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици. От ответниците по касационната жалба, становище в писмен отговор за неоснователността й, изразява изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Силистра, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Милка Георгиева Николова, срещу Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на землище с. Калипетрово, Силистренска община, в частта й относно поземлен имот с идентификационен номер 41143.500.205, с площ 3987 кв. м. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване административнопроизводствените правила и разпоредбите на ЗКИР и че жалбата е недоказана, а именно, че имотът е с по-голяма площ. Решението е правилно. В случая жалбоподателката се позовава на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 1933 г., с който наследодателят й е закупил имоти общо с площ от 9.200 дка, а нанесеният имот е с площ 3987 кв. м. Правилно е прието от съда, че при изготвянето на кадастралната карта и регистри административният орган се е съобразил със съществуващото на място фактическо положение и материализирани граници и по този начин е заснел имота, записан на жалбоподателката и на Михаил Георгиев Тодоров. Претендирания с по-голяма площ имот от жалбоподателката съгласно акт за продажба от 1933 г., не е установено с кои имоти съвпада на самото място, както и дали това са 41143.500.194 и части от имот 41143.500.2300. Представените и други писмени доказателства сочат на собственост с по-голяма площ на имота, но то би се установило по местонахождение и граници в производство по общия исков ред, но не и в административното производство по оспорване на процесната заповед. Съдебната преценка за законосъобразност на заповедта е доколко са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като процесната заповед е издадена при спазването им. Не е установено друго, поради което правилно съдът е приел, че жалбата е недоказана. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК