Решение № 7431 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. М. Г., с адрес в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение 27971 от 20.12.2024 г. по адм.д. 8613/2024 г. на Административен съд София - град, с което съдът е обявил за нищожно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер]/08.07.2022 г. на лицето Г. Г. издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Според касатора решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че мотивите към първоинстанционното решение са вътрешно противоречиви и не съответстват на събрания доказателствен материал, нито на приетата за относима правна норма. Твърди, че съдът не е установил в пълнота релевантните за спора факти. Счита, че не са налице законовите условия за обявяване на нищожността на административния акт. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът прокурор Т. П. от Софийска градска прокуратура не изразява становище. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано по заявление на Г. Г. от 07.07.2022 г. за издаване на дубликат на СУМПС и контролен талон. Към заявлението е приложена декларация, в която заявителят е посочил, че СУМПС е "изгубено/откраднато". Производството е приключило с издаването на СУМПС с [номер] от 08.07.2022 г. за категории "В", "В1" и "АМ" с валидност до 10.02.2031 г., връчено на лицето на 18.07.2022 г. Началникът на Отдел "Пътна полиция" при СДВР е уведомен с писмо с рег. 3286р-3571/19.01.2024 г. от Главна дирекция "Национална полиция" за 103 броя върнати български СУМПС в Генералното консулство на Република България в Дубай, сред които и СУМПС [номер], издадено на 10.02.2021 г. на Г. Г., поради което с докладна записка на полицейски инспектор в Отдел "Пътна полиция" - СДВР е предложил да бъде уведомена Софийска градска прокуратура за предприемане на действия по обявяване на издаденото СУМПС на Г. за нищожно. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по подаден на 29.08.2024 г. протест от прокурор от Софийска градска прокуратура с искане за прогласяване нищожността на волеизявлението на началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР за издаване [номер]СУМПС [номер]/ 08.07.2022 г. на името на Г. Г.. Първоинстанционният съд е приел, че с подписаната декларация за изгубено СУМПС Г. е изложил неверни данни, тъй като лицето е имало валидно издадено свидетелдство в ОАЕ. Поради това не са били налице предпоставките за издаване на дубликат на СУМПС на територията на Република България, в частност не са били налице условията на чл. 160 ЗДвП. Обосновал е извод, че липсата на основание за издаване на дубликат на СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването му, доколкото посредством издадения дубликат лицето притежава два броя СУМПС, удостоверяващи неговата правоспособност за управление на МПС, а това е в противоречие с императивните норми на закона. С тези мотиви съдът е обявил акта за нищожен. Решението е неправилно. След анализ и проверка на обжалваното решение касационният съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е мотивирал извод за нищожност на акта, без да е установил коректно и в пълнота релевантните за спора факти, не е изследвал в цялост относимите обстоятелства, не е обсъдил в съвкупност доказателствата, представени с административната преписка. Обхватът на съдебния контрол при обжалване на административен акт са основанията по чл. 146 АПК. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК задължава съда въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е този, който е задължен да прецени дали обжалвания акт е законосъобразен. При произнасянето си съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който той не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Първоинстанционният съд в случая не е изследвал компетентността на органа за издаване на административния акт, като не е дал указания на ответника за представяне на доказателства относно наличие на компетентност на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР; не е установил коректно и в пълнота релевантните за спора факти, не е изследвал в цялост релевантните факти и обстоятелства; не е издирил и приложил относимите правни норми. Съдът не е събрал информация как са уредени двустранните отношения между Република България и ОАЕ, има ли договореност между тях по отношение правния режим на издадените СУМПС на гражданите на двете страни, както и какъв е приложимият правен ред. При това положение настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените от първоинстанционния съд изводи. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора ако същите бъдат установени в касационното производство. Касационната инстанция установи и допусната непрецизност на постановеното първоинстанционно решение, която при новото произнасяне следва да бъде съобразена от съдебния състав. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, но същевременно в мотивите на постановения съдебен акт е приел, че "липсата на основание за издаване на дубликат на СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването му". Такава непрецизна формулировка е направена и в подадения до съда протест на Софийска градска прокуратура. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Според ал. 3 индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съдът е квалифицирал протестирания акт като индивидуален административен акт от категорията актове по чл. 21, ал. 3 АПК, а същевременно в мотивите на решението е приел, че е налице нищожност на акт, дефиниран в чл. 21, ал. 1 АПК. Това несъответствие следва да бъде изяснено и отстранено при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд София - град. При новото разглеждане на спора съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, да установи релевантните факти и след като ги подведе под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. С оглед изхода на настоящия спор въпросът за разноските пред касационната инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд