Решение № 12682 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2015 г.

Решение № 12682 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Р. Т." ООД - гр. С. против Решение № 2929/27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4823/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2021305228/16.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 456/14.03.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендират си и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2021305228/16.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 456/14.03.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди м. 09.2012 г., м. 10.2012 г. и м. 12.2012 г. на "Р. Т." ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 25 420 лева по фактури, издадени от "Ареал СК" ООД, ведно със съответните лихви за забава. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Р. Т." ООД срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 1 337,60 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията писмени доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и заключение по назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изложил е подробни аргументи въз основа на които е отказал да кредитира с доверие част от събраните по делото доказателства и обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото не се установява реалност на доставките по петте броя фактури, издадени от "Ареал СК" ООД за доставка на стоки и услуги. В тази насока, съдът е приел за правилни изводите на приходната администрация за липса на ресурсна обезпеченост на доставчика "Ареал СК" ООД за осъществяване на фактурираните доставки на стоки и услуги и липсата на убедителни доказателства за фактическото извършване и предаване на фактурираните доставки на услуги и стоки по всяка от процесните фактури. Приел е, че по фактура № 1000...2/11.09.2012 г. с предмет винкели и цимент, не се установявало, прекият и соченият като предходен доставчик да са разполагали със стоките, както и самото предаване на стоките по пряката доставка. Отделно от това не било доказано, че стоките са налични при ревизираното лице, нито се потвърждавала защитната му теза, че били вложени в изработката на метални контейнери. Приел е, че по фактура № 1...3/15.10.2012 г. с предмет направа на метални контейнери за строителни отпадъци - 7 броя, реалността на доставката на услуга също не е доказано. В тази насока е изложил съображения, че представения договор за изработка от 02.08.2012 г., сключен между "Р. Т." ООД и "Ареал СК" ООД не съдържал информация за стойността на възнаграждението, за чия сметка ще са материалите, по какъв начин и къде ще бъдат доставени, а също така липсвали доказателства по какъв начин е калкулиран трудът за услугата. Съдът не е кредитирал с доверие представения приемо-предавателен протокол от 11.10.2012 г. за приемане на 7 броя контейнери за отпадъци, като е съобразил заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че ревизираното лице е получател по доставки на същите стоки и от други доставчици. Приел е, че по фактура № 100...8/27.12.2012 г. с предмет изработка надстройка на резервоар за вода се установявало несъответствие между предмета на договора по предходната доставка и предмета на пряката доставка, тъй като предмет на пряката доставка бил изработка на определена вещ, а предмет на договора по предходната доставка бил консултантска услуга във връзка с изработката. Въз основа на този факт и във връзка с липсата на кадрова и материално-техническа обезпеченост на прекия и предходния доставчик, съдът обосновал правни изводи за липса на реална доставка на услуга. Приел е, че по фактура № 1....5/17.10.2012 г. с предмет ремонт на надстройка, реалността на доставката на услуга отново не е доказана, доколкото СТЕ установила при проверка на място, че ремонт на надстройка не е извършен, т.е липсва обективен резултат на извършена услуга. Приел е, че защитната теза на ревизираното лице, че ремонта бил извършен на друга надстройка, която била предадена за скрап не е подкрепена с доказателства. Приел е, че по фактура № 1...9/28.12.2012 г. с предмет консултантска услуга, не са представени доказателства за извършена консултантска услуга нито от сочения като пряк доставчик, нито от сочения като предходен такъв. Обсъдил е представения договор за консултантска услуга, но приел, че същият не е достатъчен за да се обоснове извод за реалното изпълнение на услугата след като по делото не са ангажирани доказателства за обективиране на конкретен резултат на изпълнение на този договор, а отделно от това не са били ангажирани доказателства за начина по който е калкулирана стойността на консултантската услуга. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА, в оспорената част, кореспондира с доказателствата по делото. Спорният въпрос по делото е, налице ли са реални доставки на стоки и услуги по петте фактури, издадени от "Ареал СК" ООД. По делото не е имало спор, че основната дейност, която е декларирал доставчика "Ареал СК" ООД е била отглеждане на зърнени, бобови и маслодайни растения. Ревизираното лице е целяло да докаже, че прекия му доставчик е разполагал със стоките, предмет на доставката на стоки - винкели и цимент и извършило услугите по останалите четири фактури чрез подизпълнители. Правилни в тази насока са изводите на административния съд след обсъждане на представените от ревизираното лице доказателства за предходни доставчици, че нито прекия доставчик, нито предходния такъв са имали възможност да извършат фактурираните услуги и да предадат фактурираните стоки, поради липса на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на същите. Разбира се, само тези факти не са достатъчни, за да обусловят извод за липса на реални доставки на стоки и услуги, поради което правилно административния съд е анализирал събраните доказателства за фактическото предаване на стоките и извършване на услугите по пряката доставка и наличието на предмета на доставката при получателя, въз основа на които обосновал крайни изводи за липса на реални доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от "Ареал СК" ООД. Обосновано съдът е приел, че доказателства за предаване на стоките по фактура № 1000...2/11.09.2012 г. с предмет винкели и цимент не са представени, тъй като само наличието на опис към фактурата, без приемо -предавателен протокол или други доказателства, не установява факта на предаването на стоките. Наред с това, безспорно е установено, че фактурираната стока не е налична при ревизираното лице, поради което само факта на счетоводното и отразяване от получателя и наличието на фактура, не доказва реалност на доставката. Правилно АССГ е приел, че по отношение на фактурираните услуги - направа на метални контейнери за строителни отпадъци, стоки от този вид са налични при получателя, но само въз основа на това не може да се приеме, че са доставени от доставчика "Ареал СК" ООД при наличие на убедителни доказателства, че такива стоки са получавани за същия период и от други доставчици, по фактурите, на които правото на данъчен кредит е признато. При липса на доказателства за възможността на доставчика пряко или чрез подизпълнители да извърши фактурираната услуга, както и доказателства относно начина, по който е калкулирана фактурираната цена, при положение, че договора, фактурата и приемо-предавателния протокол не съдържат информация относно релевантни за спора факти, правилно съдът е приел, че реалността на доставката на услуга не е доказана. Настоящата инстанция споделя правните изводи на административния съд за липса на доказателства за реалност на останалите три фактурирани услуги, като в допълнение следва да посочи и следните аргументи: По отношение на фактурираната услуга - изработка надстройка на резервоар за вода, няма доказателства за извършването и предаването на фактурираната услуга. Само наличието на договор и счетоводното отразяване на фактурата при получателя не доказват реалност на доставката. По отношение на фактурираната услуга - ремонт на надстройка на резервоар, настоящата инстанция счита, че само въз основа на представения приемо-предавателен протокол със същото съдържание не може да се обоснове извод за реалност на доставката, при положение, че доказателства, от които да се установява начина на извършване и остойностяване на услугата, не са представени. Отделно от това, прави впечатление, че по документи предаването на ремонта на надстройката на резервоара предхожда с около два месеца направата на надстройката на резервоара, което е отделен аргумент, за да не се кредитира с доверие представеният примо-предавателен протокол. Наред с това, обосновано със заключение по назначената СТЕ, съдът е приел липса на предмет на доставката на услугата по фактурата с предмет - ремонт на надстройка на резервоар, тъй като такъв ремонт не е установен. Обосновани са изводите на съда за липса на доказателства за реалност на фактурираната доставка на консултантска услуга, тъй като само представеният договор за консултантска услуга, не доказва реалното и извършване. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на ВАС и СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираните доставки от сочените във фактурите доставчици. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена, но в случая, правилно съдът е приел, че не е доказана реална доставка по фактурите, издадени от "Ареал СК" ООД. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази размера на материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че "Р. Т." ООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за касационната инстанция в размер на 1337,60 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение