Решение № 6748 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2015 г.

Решение № 6748 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ангел Милков Гиев срещу решение № 14801 от 09.12.2014 г. постановено по адм. дело № 7223 по описа за 2014 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не са обсъдени наведените от жалбоподателя възражения, а изводете на първоинстанционния съд са в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилен е изводът на съда, че извършените нарушения са доказани от обясненията на лицата разпитани в хода на дисциплинарното производство. В хода на съдебното производство не е разпитан нито един свидетел от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест. Писмените обяснения не могат да бъдат взети предвид като доказателства по делото. По делото не са представени никакви доказателства, че жалбоподателят има отношение към медийните изяви. Ако доброто име на ответника се е уронило, то самият той се е поставил в такова положение и жалбоподателят няма как да носи дисциплинарна отговорност за това. В уволнителната заповед е посочен период на извършено тежко дисциплинарно нарушение 17.07.2013 г. - 31.10.2013 г., а публикациите във вестник "Марица" са от ноември 2013 г. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на 03.04.2014 г., поради което е изтекъл предвиденият в закона двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание. В уволнителната заповед са посочени две нарушения "неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага..." и "деянието е станало известно на обществеността с огласяването на случая в средствата за масово осведомяване.. .". Искани са обяснения само за първото посочено в заповедта нарушение, но не и за второто, касаещо средствата за масово осведомяване. Това възражение не е обсъдено в решението. Не са извършени доказани нарушения на служебната дисциплина. Към нарушението на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (МВР), Гиев няма никакво отношение. Наказан е за нещо, което не е извършил. Публикациите са направени от друг, който е имал интерес от тях. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане към съда тя да бъде оставена без уважение, а решението на ВАС, тричленен състав, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 14801 от 09.12.2014 г. постановено по адм. дело № 7223 по описа за 2014 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Ангел Милков Гиев срещу заповед № К-2921 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи и Гиев е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата 340, 00 лв. - направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е установил, че Ангел Милков Гиев е заемал длъжността инспектор - разузнавач IV степен в група "Финансово-кредитна система" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив. Уволнен е затова, че в периода от 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр. Пловдив, при работа по прокурорска преписка № 6335/2013 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трето лице - адвокат Михайлов, като в посочения период от време неколкократно е искал и подтиквал лицето Иван Георгиев Мущанов да даде сума от 2000 лева, за да му съдействат за прекратяване на преписката, за което е образувано и досъдебно производство с повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 и по чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Прието, че с тези си действия държавният служител е нарушил т. 4, 7, 31 и 33а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба. Извършеното от Гиев, което е станало и обществено достояние чрез публикации във вестник "Марица", е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се от чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, наказанието е наложено в рамките на срока по чл. 225 от ЗМВР, като заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Приел е, че извършените нарушения са доказани от обясненията на лицата, разпитани в хода на дисциплинарното производство, които съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК имат сила и пред съда. Решението е правилно. В съответствие със събранните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на заповед № К-2921 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Гиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентения по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР административен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Съображения, обосноваващи наложеното наказание се съдържат и в цитираната в заповедта обобщена справка на дисциплинарно - разследващата комисия. Административната процедура по налагане на наказанието е проведена по правилата, разписани в чл. 229 и следв. от ЗМВР (отм.) и 223 и следв. от ППЗМВР (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), а направените в касационната жалба възражения за неспазването му се явяват неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, видно от даните по делото, дисциплинарното нарушение е установено на 30.01.2014 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган. Оспорената заповед е издадена на 26.03.2014 г., тоест - в рамките на двумесечния преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Периодът на извършване на нарушението (17.07.2013 г. - 31.10.2013 г.) се явява ирелевантен за преценка спазването на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като към посочения период административно-наказващият орган не е разполагал с всички данни и доказателства относно извършеното от Гиев нарушение. Заповедта е издадена и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. В съответствие със закона е и изводът на тричленния състав на ВАС, че предпоставките за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Посочените в заповедта действия на служителя, изразяващи се в искане и подтикване на лицето Мущанов да даде парична сума, с цел съдействие за прекратяване на водена срещу него прокурорска преписка, са безспорно установени в хода на административното производство. Те се потвърждават пряко от снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от Иван Мущанов и Пеню Михайлов и кореспондират със сведенията дадени от Васил Налбантов, Илко Диков, Делчо Мущанов и Георги Мущанов. Неоснователни са направените в касационната жалба доводи за съществени нарушения на процесуалните правила от тричленния състав на ВАС, предвид факта, че посочените лица не са разпитани като свидетели в хода на съдебното производство. Съгласно правилото на чл. 171 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Следователно обясненията и сведенията, приобщени към административната преписка са доказателства, имащи сила и пред съда. Съобразно същата разпоредба съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, но касационният жалбоподател не се е възползвал от тази процесуална възможност и не е поискал от съда същите да бъдат разпитани, нито е оспорил дадените от тях обяснения. Изводите на решаващия съд са направени след правилно приложение на разпоредбата на чл. 170 от АПК и при липса на доказателства, опровергаващи фактическите обстоятелства, установени от дисциплинарнонаказващия орган. Извършеното от Гиев деяние правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага (чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, отм.). То е в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това е дало основание действията на жалбоподателя да се квалифицират и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не кореспондират с данните по делото изложените в касационната жалба твърдения, че служителят е наказан за публикациите във вестник "Марица", към които няма никакво отношение. Същият е наказан за действията си, изразяващи се в искане и подтикване на трето лице за предоставяне на парична сума, с цел съдействие за прекратяване на водена срещу него прокурорска преписка. Видно от данните по делото, далеч преди публикациите, деянието е станало известно на редица граждани и други служители на МВР, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР, поради което е уронен и престижът на службата и е осъществен фактическият състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Съдът е изложил мотиви относно фактите, които е приел за доказани и на чиято основа е формирал убеждение за доказано дисциплинарно нарушение, поради което оплакването за немотивираност на съдебното решение е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 400, 00 лв. (четиристотин лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,