Решение № 2345 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба на заместник министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма Региони в растеж" (ОПРР) 2014 г. 2020 г. срещу решение 1375 от 01.11.2024 г. постановено по адм.д. 355 по описа на Административен съд Монтана за 2024 г., с което е отменено решение РД-02-14-1138/15.07.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП BG16RFOP001-1.034-0001-C06 Модернизирана образователна инфраструктура в гр. Лом по ОПРР 2014-2020, издадено от зам. министър и ръководител на ОУ на ОПРР 2014-2020, изменено с решение РД-02-14-1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение РД-02-14-1138/15.07.2024 г., с което е установено публично държавно вземане в размер на 131 524,43 лв. към бенефициента Община Лом. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира, че в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с верифицирането и допустимостта на разходите, първоинстанционният съд е достигнал до грешни правни изводи и немотивираност на обжалвания съдебен акт. Излага, че административният орган е посочил ясни и детайлни мотиви, обуславящи установеното публично държавно вземане. Намира за неправилен извода на съда, че в процесното решение органът незаконосъобразно е променил от кое авансово плащане се твърди надплатен аванс. Твърди, че необосновано и безкритично първоинстанционният съд е възприел тезата на бенефициента, че решение за установяване на публично държавно вземане (РУПДВ) е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ от верификация/решението за налагане на финансова корекция. За неоснователно намира и възприетото от административния съд, че е допуснато нарушение на правото на защита на бенефициента в производството по издаването на РУПДВ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата на община Лом да бъде отхвърлена. Претендира в полза на МРРБ юрисконсултско възнаграждение за първа и касационна инстанция, както и направените разноски за държавната такса за касационно обжалване. Ответникът Община Лом, представлявана от кмета Ц. Цветанов, в приложен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Намира, че при издаване на решението не са били налице сочените от органа фактически и правни основания. Твърди, че производството относно верифициране на последното плащане по сключения административен договор все още не е приключило, поради което и не са налице основания да бъдат установявани публични задължения по отношение на Община Лом. Претендира направените в производството разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Монтана е било решение РД-02-14-1138/15.07.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП BG16RFOP001-1.034-0001-C06 Модернизирана образователна инфраструктура в гр. Лом по ОПРР 2014-2020, издадено от зам. министър и ръководител на ОУ на ОПРР 2014-2020, изменено с решение РД-02-14-1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение РД-02-14-1138/15.07.2024 г., с което е установено публично държавно вземане в размер на 131 524,43 лв. към бенефициента Община Лом. Административният съд е посочил, че като основание за издаване на оспорваното решение е посочена нормата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3/22.05.2018 г.). За безспорно установено е приел, че оспорваното решение представлява акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден след проведена процедура по верификация на разходи във връзка с искане за окончателно плащане. Във връзка с това е изложил, че АУПДВ е различен от акта, с който се отказва да бъдат верифицирани претендираните суми от бенефициера, както и от този, с който се налагат финансови корекции. Съдът е установил, че актът в производството по верификация е решение за отказ РД-02-14-1140/15.07.2024 г., което е обжалвано от община Лом във връзка, с което е образувано адм. дело 352/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Административният съд е достигнал до извод, че оспорваното РУПДВ на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация. В допълнение е посочил, че за да се издаде АУПДВ, вземането трябва да установено по надлежен ред и в конкретен размер. При тази фактическа обстановка АС- Монтана е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства се достига до извод, че актът, с който е отказано верифициране на разходите и са наложени финансови корекции на община Лом, във връзка с изпълнението на АДПБФП BG16RFOP001-1.034-0001-C06, са други решения и същите не са влезли в сила, и има данни за обжалването им по друго дело и следователно липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане. В допълнение първостепенният съд е посочил, че в оспореното решение РД-02-14-1138/15.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 първоначално е посочена сума в размер 217 643,53 лева, като разликата от 86 119,10 лева е установена с решение РД-01-14-1023/27.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, а разликата в размер 131 524,43 лева е надплатена сума - надплатен аванс, като първоначално е посочено от авансова плащане 1 от 01.11.2017 г., а впоследствие с решение РД-02-14-1176/17.07.2024 г. е изменено авансово плащане 3 от 23.08.2018 г. Констатирал е, че в преписката са приложени и решение РД-02-14-1023/27.06.2024 г. за финансова корекция и решение РД-02-14-1140/15.07.2024 г. за отказ за верификация по искане 7/окончателно/, без да е ясно тяхното значение за оспореното решение РД-02-14-1138/15.07.2024 г., изменено с решение РД-02-14-1176/17.07.2024 г. С оглед изложеното съдът е приел, че липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане, поради което няма как да бъде издаден законосъобразно АУПДВ. Аргументирал е, че РУПДВ е незаконосъобразено, издадено при неправилно приложение на материалния закон. В допълнение е изложил, че по отношение на посочената като надплатена сума 131 524,43 лева в оспореното решение установява пълна липса на изложени фактически обстоятелства, респ. липса на мотивирани съображения, които да обвързват определени фактически обстоятелства с посочените правни основания. Приел е за неприложимо Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и посоченото в него, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, тъй като такъв отделен акт, нито е посочен в оспореното решение, нито е приложен в производството. Така е установил, че е нарушено правото на защита на адресата на акта. Съдът е възприел като основателни и доводите на община Лом, че с процесното решение органът незаконосъобразно е променил от кое авансово плащане всъщност се твърди надплатен аванс, първоначално е от авансово плащане 1/01.11.2027 г., впоследствие изменено на авансово плащане 3/23.05.2018 г. Въз основа на така възприетото АС Монтана е отменил РУПДВ като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба Н3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н3/2018 г.). Процесното РУПДВ е издадено за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор. Правилно УО е пристъпил към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Такова е изискването на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3/2018 г., съгласно който в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Определен е и редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. Съгласно чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Оспорваният в настоящото производство акт, представлява акт за събиране на публични държавни вземания, определени като такива с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно нея: публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Налага се извода, че законодателят има изискване задълженията да са възникнали въз основа на административен акт. В процесния случай РУПДВ е издадено без да се проведе надлежно производство по реда на АПК и без да са налице предпоставките за образуването му. РУПДВ следва да бъде издадено след влизане в сила на решението за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да е безспорно по основание и размер, съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/2018 г. Към момента на издаването на РУПДВ, актът, с който е отказано верифициране на разходите по Искане за плащане 7 не е влязъл в сила, тъй като е обжалван по съдебен ред, поради което и при липса на безспорно установен размер на изискуемо вземане, не е налице правна възможност за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С оглед изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, поради което и съдът правилно го е отменил, като не следва да бъдат обсъждани допълнителните мотиви на първоинстанционния съд и възраженията на касатора срещу тях. С оглед на изхода от спора е основателно направеното от ответника искане за присъждане на разноски. На основание чл. 143 от АПК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, следва да заплати на Община Лом разноски в размер на 12 240 лева лв., съгласно представен списък и доказателства за заплащането им. Предвид на изложеното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение