Решение № 2323 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2008 г.

Решение № 2323 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "гранична полиция", чрез процесуалния представител юрк. Марияна Маринова, против решение от 4.02.2008 г. по адм. д. № 4146/2007 г. по описа на АС София - град. Поддържа доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна, произнасяне по същество и отхвърляне на жалбата срещу заповед № 1141/10.08.2007 г. на директора на Главна дирекция "гранична полиция". Ответникът по касационната жалба Йордан Иванов Недялков, чрез адв. Димчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не съществува забрана по чл. 230, ал. 3 от ЗМВР член като комисията като дисциплинарно-разследващ да изразява различно мнение, съобразно правото му на вътрешно убеждение. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна, издадената от касатора заповед № 1141/10.08.2007 г., с която на Йордан Иванов Недялков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че заповедта e издадена в нарушение на материалния закон, тъй като със същата е наложено дисциплинарно наказание за поведение, което не представлява дисциплинарно нарушение. В заповедта, като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са посочени чл. 227, ал. 1, т. 8, пр. 2 и т. 12 от Правилника за прилагане Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Спрямо нарушението на чл. 227, ал. 1, т. 8, пр. 2 - омаловажаване на дисциплинарни нарушения, е налице несъставомерност, защото е доказано, че Недялков не е действал в качеството на дисциплинарно- наказващ орган. Заповедта е незаконосъобразна и по чл. 227, ал. 1, т. 12 "нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР", тъй като липсва посочване на конкретно нарушено етично правило. Изложени са мотиви, че служителят може да изложи особено мнение към становището на комисията в проведено дисциплинарно производство спрямо трето лице, в което той е участвал като дисциплинарно-разследващ орган, това произтича от правото му да формира свободно своето вътрешно убеждение спрямо резултата от проведеното дисциплинарно производство. Решението е правилно. Постановено е при подробно обсъждане на установените факти по делото и приложимия материален закон. Настоящата инстанция напълно възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви като счита същите за обосновани, подкрепени от събраните по делото доказателства, при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Недялков е подведен под дисциплинарна отговорност не затова, че е изразил особено мнение, а поради несъответствие на изразеното му вътрешно убеждение със събраните чрез законоустановените способи доказателства по конкретния случай. Видно от заповед № 1141/10.08.2007 г., фактическото основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя е изразеното от него в становище № 15201/4.07.2007 г. особено мнение по дисциплинарното д. на служителя Стоянов, което не било формирано само на базата на събраните чрез законоустановените способи факти и данни по конкретния случай. Това е преценено като нарушение, както на чл. 7 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, защото представлявало омаловажаване на дисциплинарно нарушение, извършено от друго лице, така и на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Въз основа на тези факти, първоинстанционният съд е извършил контрола за законосъобразност на оспорената заповед и твърдения в друг смисъл, наведени от административния орган са неотносими за спора. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 7 от инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. е приложима за случая, защото служителят в качеството си на началник на ГКПП имал правомощия да налага дисциплинарни наказания. Неоснователна е защитната теза, че липсата на конкретно посочване на нарушено етично правило в процесната заповед няма за последица незаконосъобразност Съгласно чл. 7, т. 2, пр. второ от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г., за укрепване на дисциплината, служителите в МВР с правомощия за налагане на дисциплинарни наказания са длъжни да не допускат омаловажаване на дисциплинарни нарушения. Следователно задължението е въведено за лицата, които не принципно имат правомощието да налагат наказания, а като дисциплинарно-наказващ орган в конкретното дисциплинарно производство имат правомощието да наложат съответното наказание или да освободят от отговорност извършителя. Освен това омаловажаването е относимо към вече установено нарушение. А с особеното мнение към становището на комисията, служителят изразява отношение към съставомерността на нарушението, за установяването на което е образувано дисциплинарното производство. Непосочването в заповедта на конкретно нарушено етично правило от страна на Недялков представлява нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна. Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват разпоредбите, които са нарушени, наред с останалите реквизити на акта. Неспазването на това законово изискване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото поставя пред невъзможност наказаното лице да организира защитата си. Освен това препятства възможността съдът да упражни съдебен контрол върху обжалвания акт в тази част, касаеща субсидирането на фактите от страна на наказващия орган към правната норма, определяща дадено деяние като дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, представеният договор за правна защита и съдействие и своевременно направеното искане от 22.01.2009 г. за присъждане на разноски, настоящата инстанция, счита, че същото следва да бъде уважено в размер на 300 лева, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,