Решение № 3276 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2009 г.
ВАСIV отделение12.03.2010 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 880 от 27.05.2009 г. постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 86/2008 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3276 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Варненска област срещу решение № 880 от 27.05.2009 г. постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 86/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Мариана Венцеславова Витек, с представена по делото писмена защита, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Димитър Иванов Войчев, Албена Венциславова Войчева и кмета на Община Варна не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-07-7706-203 от 08.08.2007 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Свети Никола" - строителни граници по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр. Варна, община Варна. Заповедта е оспорена по отношение на предвиденото отреждане за имоти № 1446 и № 1447. Съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената част. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в регистъра на собствениците неправилно за имот № 1446 е вписан "неидентифициран собственик", а за имот № 1447 е вписан за собственик Иван Войчев. Това вписване не кореспондира с представени по делото писмени доказателства - два нотариални акта, които легитимират оспорващата страна и конституираните като заинтересовани страни две физически лица като собственици на тези имоти. Съдът е приел, че плана на новообразуваните имоти за тези два имота следва да съответства на одобреното със заповед № РД-174 от 30.06.2006 г. попълване на кадастралната карта. По тези доводи съдът е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да дават основания за отмяна. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че вписването в регистъра на имотите относно собствеността за имоти № 1446 и № 1447 не съответства на правата, така както са установени по делото с представени писмени доказателства - два нотариални акта. Факта, че за тези два имота не са подадени възражения по реда на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не може да санира порок, установен в производството по оспорване на заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обоснован е и правния извод на решаващият съд, че трасирането на границите на имотите следва да е съответно на одобрената кадастрална карта. Плана на новообразуваните имоти е за устройство на територия, включена в строителни граници по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За имотите, предмет на оспорването е постановена заповед от кмета на район "Приморски", с която на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР е одобрено попълване на кадастралната основа. Без да се променя външния контур на двата новообразувани имоти с тази заповед е предвидено обособяване на три имота. Това изменение е влязло в сила след изработване на плана на новообразуваните имоти, но преди неговото одобряване с оспорената заповед, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, обосновано решаващият съд е преценил това несъответствие като основание за отмяна на административния акт. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4