Решение № 9735 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, подадена чрез юрисконсулт Хаджиев, срещу Решение 10225 от 10.10.2024г., постановено по адм. дело 2712/2023г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменен мълчалив отказ на кмета за заверка на молба-декларация вх. 5305003709/19.10.2023г. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено при липса на предмет. В условията на евентуалност се иска отмяната му като неправилно поради наличието на касационните основания , предвидени в чл.209, т.3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба- А. П. А. чрез адв.Ванев оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт - Административен съд - Варна е отменил по жалба на А. П. А., от гр. Варна мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, по заявление вх. 5305003709/19.10.2023г., относно недвижим имот 10135.3522.1400, находящ се в гр. Варна, Район Младост и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне в 7-дневен срок при съобразяване с указанията на съда. Административният съд е приел, че административното производство е започнало по заявление, подадено от А. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост, с искане за извършване на административна услуга да се извърши заверка на молба-декларация относно недвижим имот 10135.3522.1400, находящ се в гр. Варна, Район Младост. Към заявлението са приложени: молба декларация; Скица на поземлен имот 23540/13.09.2012г.; Удостоверение РНУ: 2011b6af-a278-42df-aa0f-be25751942c9, издадено от Дирекция МД при Община Варна. Не е спорно, че кметът не се е произнесъл, съответно исканата административна услуга не е извършена, поради което правилно решаващият състав е приел, че е налице мълчалив отказ, който по смисъла на чл.21, ал.1, предл. посл. от АПК е годен за оспорване акт. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо, поради това, че от представената административна преписка не се установява наличието на подадено заявление за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост, а от страна на А. е заплатено и заявено единствено искане за издаване на Удостоверение за декларирани данни във връзка с местни данъци и такси. Този въпрос вече е решен с Определение 7723/21.06.2024г., постановено по адм. дело 5737/2024г. на Върховен административен съд, с което е отменено Определение 4175/22.04.2024г., постановено от Адм.съд- Варна и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Дадените от ВАС указания са задължителни за първоинстанционният съд и в съответствие с тези указания, решаващият състав е приел за неоснователни доводите , че няма мълчалив отказ на кмета на община Варна, тъй като такова искане от заявителя не било направено. Съдът е приел жалбата е допустима, като в този контекст следва да се отбележи, че молбата-декларация е изготвена по образец, което означава, че с подаването й заявителят прави искане за издаването на всички, посочени в нея удостоверения. За да постанови този резултат , административният съд е приел, че оспореният адм. акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като са били налице материалноправните предпоставки за неговото издаване. Решението е правилно. Административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба-декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в молбата- декларация. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал извършване на административна услуга, заверка на молба - декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. В производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши само заверка на молбата декларация , а удостоверяването на правото на собственост на заявителя е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва да издаде искания документ. Отказът за произнасяне, в случая лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. По изложените мотиви, настоящата инстанция намира за правилни изводите на съда, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение