Решение № 4819 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център репродуктивно здраве ООД, гр. София против решение 2608/18.04.2024 г. по адм. дело 2951/2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, чрез юрисконсулт Вутов изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2608/18.04.2024 г. по адм. дело 2951/2023 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Медицински център репродуктивно здраве ООД, гр. София срещу предписание за сключване на трудов договор с д-р Р. Д. П., считано от 01.07.2019 г., издадено на 02.03.2023 г. от главен инспектор в отдел Методология на административнонаказателната и инспекционната дейност, Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, гр. София. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е предписание, издадено от орган на Главна инспекция по труда до работодателя - Медицински център репродуктивно здраве ООД, гр. София, с което е разпоредено да предложи на работника/служителя д-р Р. Я. П. сключване на трудов договор на основание чл.405а, ал.4 КТ. Фактите по спора сочат, че между страните са били уговорили времето и мястото на изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, предмета на изпълнение и всички условия за извършване на работата по медицинско обслужване на пациентите, графици за осъществяване на медицинската дейност, задълженията да бъдат изпълнявани законните нареждания на работодателя, спазването на вътрешния ред. Изпълнителят се е задължил да изпълнява възложената му от работодателя работа да полага труд, а не да изработи нещо по негова поръчка. Извършването на необходимите медицински дейности на пациентите на възложителя се реализирали с престирането на работната сила на изпълнителя, без да е уговорен конкретен резултат или приемане от страна на възложителя. Изпълнителят не е притежавал самостоятелност за преценка с кои пациенти да работи, къде и при какъв график, което е белег за наличие на работодателска власт и изключва наличието на облигационен договор. Правата и задълженията на изпълнителя по представения от възложителя договор, съответстват на задълженията по представената длъжностна характеристика за длъжността Лекар, акушерство и гинекология. Налице са типичните за трудовото правоотношение признаци: изпълнение на трудови задължения, на обособено работно място медицински кабинет с необходимото оборудване, предоставени от дружеството-работодател, работно време в рамките на работното време на възложителя, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на Медицински център репродуктивно здраве ООД по здравноосигурителния пакет Специализирана извънболнична медицинска помощ акушер-гинекологични прегледи и консултации, работен режим - труд, полаган периодично, ежемесечно заплащане на положения труд, контролни функции (в това число и разпоредителни) на работодателя. В мотивите на съдебното решение е направено разграничение между трудов договор и граждански договор, като съдът правилно е приел, че с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова дейност, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Правилно е посочено, че изпълнителят по договора за услуга е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат. Съдът е анализирал наличието на основните елементи на трудовото правоотношение, като работно време, трудово възнаграждение, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и наличието на йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, след което е достигнал до обоснован и правилен извод, че същите се установяват от събраните в хода на производството доказателства. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение 3880 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 11844/2023 г., VI о., Решение 4679 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 9334/2023 г., VI о., Решение 4567 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 11977/2023 г., VI о.. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост, свързани с това, че съдът е конституирал ненадлежен ответник в съдебното производство, доколкото като такъв е следвало да участва съответната Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, тъй като извършилото проверка длъжностно лице е на щат към тази дирекция. Съгласно чл.404 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. Правомощието за издаване на постановление, от категорията на процесното е предвидено в чл.23, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Главни инспекция по труда, по силата на който, при установяване на нарушение на трудовото законодателство се издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Съгласно чл.399 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика, която е специализиран орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Предвид горното законосъобразно по издадения акт, същата е конституирана като надлежен ответник. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение