Решение № 8 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2021 г.

Решение № 8 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева Производство по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Подадена е жалба от П. Р. - С. срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 3151/11.12.2020 г., изх. № 1359/21.12.2020 г., постановено по жалба на контролния съвет при Софийска адвокатска колегия /преписка № 2678/2020 г. /. С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е отменено решение № 2 на Софийския адвокатски съвет, взето по Протокол № 5/18.02.2020 г., в частта, с която П. Г. Р. – С. е вписана като адвокат в Софийска адвокатска колегия. В жалбата се излагат оплаквания за това, че не е получила препис от жалбата на председателя на контролния съвет при Софийската адвокатска колегия и не е запозната с нейното съдържание. По този начин са нарушени правата й на защита пред Висшия адвокатски съвет, тъй като не е поискано нейното становище и не е изслушана като вписан адвокат в нарушение на чл. 22 ЗАдв. В мотивите на решението на Висшия адвокатски съвет липсва произнасяне по обстоятелството кога и как са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв., а именно - имало ли е връчване на съобщението за вписване на кандидата на контролния съвет и кога е извършено това връчване; има ли доказателства и представени ли са същите, дали това връчване, което трябва да е писмено, е извършено в сроковете, посочени в цитираните разпоредби. Не е посочено в мотивите има ли писмено уведомяване на председателя на Контролния съвет и кога е станало това, тъй като това е изрично изискване за изчисляване срока за обжалване. Председателят на Контролния съвет е подал жалба против решението за вписването й без повод, като се е самосезирал за извършено нарушение от страна на Софийски адвокатски съвет, без да има право за това, тъй като в разпоредбите на чл. 95 ЗАдв., изброяващи функциите на контролния съвет, не е отбелязано, че същият се самосезира за извършени нарушения на закона. Моли за отмяна на атакуваното решение на Висшия адвокатски съвет като неправилно, незаконосъобразно и недопустимо. С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е отменено решение № 2 на Софийския адвокатски съвет, в частта, с която П. Г. Р. – С. е вписана като адвокат в Софийска адвокатска колегия, по жалба с вх. № 2678/03.11.2020 г., подадена от Х. Х., в качеството му на председател на контролния съвет при Софийска адвокатска колегия. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че от представените към преписката писмени доказателства е установено, че госпожа П. Р. – С. е била вписана като адвокат в САК на 10.04.2002 г. с личен номер [ЕГН], като към този момент не е обърнато внимание, че госпожа Р. – С. не е български гражданин. С решение по дд № 43/2007 г. дисциплинарния съд при САК я лишава от право да упражнява адвокатска професия за срок от три месеца, поради неплащане на членски внос. Оттогава не е подновявала адвокатските си права. На 31.01.2020 г. Р. – С. подава заявление за вписване в Регистъра на адвокатите към САК, като е преминала през събеседване, внесла е встъпителна вноска и е подписала клетвения лист. Поради наличие на предишно досие не й е поискана лична карта. Новоиздадената адвокатска карта не й е дадена, тъй като при получаването й е представила личната си карта, от която се установява факта, че същата е чужд гражданин – гражданин на М., поради което няма право да бъде вписана като адвокат. Прието е, че към момента на приемането – 18.02.2020 г. и вписването й като адвокат П. Г. Р. - С. не е отговаряла на изискванията на чл. 4, ал. 1 ЗАдв., поради което решението на Софийска адвокатска колегия е отменено като незаконосъобразно. Ответникът Висш адвокатски съвет не взима становище по жалбата. Контролния съвет на САК, чрез пълномощника си адвокат В., счита, че спора следва да бъде разрешен съобразно доказателствата по делото и закона. Жалбата е постъпила в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА и е процесуално допустима, а по същество е основателна. Оплакването на жалбоподателката за недопустимост на обжалваното решение е основателно, тъй като жалбата на контролния съвет при Софийска адвокатска колегия е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на срока по чл. 7, ал. 2 ЗА. Решението на САК по чл. 6, ал. 2 ЗАдв. за вписване на жалбоподателката за адвокат не е било съобщено писмено на контролния съвет съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАдв., поради което е нарушен редът за съобщаване на легитимираните лица да обжалват постановеното решение. Безспорно е, че жалбоподателката е била вписана за адвокат на 5.03.2020 г., а на 3.11.2020 г. е подадена жалбата срещу решението на САК, т. е. извън законоустановения четиринадесетдневен срок. Процесуалните разпоредби са императивни и създават задължения за страните да съобразяват действията си с тях, без да се допускат отклонения. В случая срокът за надлежно упражняване на правото да се обжалва решението на Софийска адвокатска колегия е бил изтекъл, обстоятелство, което не е било съобразено от Висшия адвокатски съвет при постановяване на решението. Спазването на срока за подаване на жалба за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която се следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде жалба. Като не е съобразил изложеното, Висшият адвокатски съвет е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение