Решение № 6864 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2015 г.
ВАСVII отделение10.06.2015 г.докладчик Мирослава Керимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 20.01.2015 г. на Административен съд гр. Хасково по административно дело № 855/2014 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6864 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мустафа Юнис Таха, гражданин на Ирак, срещу решение № 25 от 20.01.2015 г. на Административен съд гр. Хасково по административно дело № 855/2014 г. Касаторът претендира допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, полицай при ГКПП "Капитан Андреево" - Стана Тодорова Тодорова, не взема становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховен административен съд приема, че същата е в срок, подадена от активно процесуално легитимирана страна. Предмет на контрол пред Върховен административен съд е решение № 25 от 20.01.2015 г. на Административен съд Хасково по административно дело № 855/2014 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Мустафа Юнис Таха, гражданин на Ирак срещу Отказ за влизане в страната рег. № 0125914003014, издаден на 22.11.2014 г. от граничен полицай Стана Тодорова Тодорова при ГКПП "Капитан Андреево", ГПУ - Свиленград. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че обжалваният акт е във валидна писмена форма, издаден от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и спазена процедура по издаването му. При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд Хасково не са допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Данни за Заповед № 4086/10.11.2014 г. на ДАНС, по силата на която на Мустафа Юнис Таха, гражданин на Ирак, е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" се съдържат в административната преписка - заверено копие от справка от системата АИС "ИД". Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, Административен съд Хасково е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. По делото не е спорно и се установява от представените от жалбоподателя писмени доказателства - заверено копие от удостоверение № 860051371 за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, решение № 28/20.01.2010 г. на интервюиращ орган при ДАБ и иракски паспорт № А1953450, че жалбоподателят Мустафа Юнис Таха е гражданин на Ирак, роден на 1987 г. в Ирак, на който е предоставен хуманитарен статут в Република България. Предмет на контрол пред Административен съд Хасково е отказ за влизане в страната с рег. № 0125914003014 от 22.11.2014 г. на граничен полицай Стана Тодорова при ГКПП Капитан Андреево, ГПУ - Свиленград. В отказа се посочва, че на 22.11.2014 г. в 02:24:06 часа, на граничен пункт ГКПП - "Капитан Андреево" - шосе, пред Стана Тодорова се е представил Мустафа Таха, роден на 1987 г. в Ирак, гражданство - Ирак, живущ в Ирак, Ирак, Удостоверение за пътуване зад граница на чужденец номер 860051371, издаден в България на 01.02.2013 г., като същият е уведомен, че съгласно чл. 10
- 1 по ЗЧРБ, поради следните причини му е отказано влизане в страната - вписан е със забрана за влизане в страната в националния списък. Отказът е връчен на лицето срещу подпис, като е посочено, че засегнатото лице може да обжалва забраната за влизане в страната според предписанията на националните правни наредби. Правилно Административен съд Хасково е приел допустимост на производството като образувано по редовна жалба, подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред компетентния съд. Касационната инстанция не споделя и останалите възражение на касатора за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, които обосновано са отхвърлени като неоснователни. По отношение на правилното приложение на закона:
Касационната инстанция споделя извода на Административен съд Хасково, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗЧРБ, чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част " Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници (ОВ, L 105 от 13.4.2006 г., стр. 1). Тази норма определя както компетентността на органа за издаване на акта, така и формата на издаването му. Съгласно същата, като компетентни да издават откази за влизане в страната са определени органите за граничен контрол, а формата за издаване на акта е писмена - единен стандартен формуляр. Аналогична е и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласно която в случаите, когато при ГПВК се установи липсата на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната" по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане. В случая отказът за влизане е издаден от граничен полицай при ГКПП Капитан Андреево при ГПУ Свиленград - Стана Тодорова, като видно от писмо рег. № 56133/19.12.2014 г. на Началник ГПУ - Свиленград, към този момент същата е била на смяна и е осъществила гранична проверка на лицата.
Касационната инстанция споделя и извода на съда за валидна форма на обжалвания акт:
Отказът е обективиран в писмена форма, в утвърдения единен стандартен формуляр и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително конкретно посочване на фактически и правни основания за издаването му, съставляващи причините за постановения отказ за влизане в страната, поради което наведените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, както правилно е приел административния съд, че непосочването в оспорения акт на заповедта, с която е наложена ПАМ "Забрана за влизане в Република България" е основание за отмяна на административния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове, в случаите, когато при ГП (граничната проверка) се установи липсата на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната" по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влизане. В тази насока са и разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ. В чл. 16, ал. 2 от ЗЧРБ е предвидено, че органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19. В чл. 16, ал. 3 от ЗЧРБ е посочено, че на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет. В случая, оспорения отказ е издаден по утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са посочени - "вписана забрана за влизане в страната в националния списък", поради което акта съдържа минимално необходимото съдържание за законосъобразност.
Касационната инстанция също не споделя възражението на касатора, че в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, в оспорения акт липсвала разпоредителна част, с която да се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението, както и разпореждане относно разноските, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 6 от АПК. В случая е налице разпоредителна част и тя състои именно в това, че е отказано влизане в страната.
По отношение на възражението, че в отказа не е отбелязан реда за обжалване, правилни са изводите на съда, че това нарушение би имало значение при несвоевременно упражнено право на жалба, каквато хипотеза в случая не е налице.
Като основание за атакувания отказ за влизане в страната е изписано, че лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато: т. 13 - на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила. В случая на Мустафа Таха, роден на 1987 г. в Ирак, гражданин на Ирак е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 4 от ЗЧРБ "Забрана за влизане в Република България", на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ със Заповед № 4086/10.11.2014 г. на ДАНС. Тази заповед, съгласно чл. 44, ал. 4, т. 2 от ЗЧРБ подлежи на незабавно изпълнение. Правилен е изводът на административния съд, че факта, че тя не е връчена на жалбоподателя, не влияе на нейното действие. Касационната инстанция споделя извода на Административен съд Хасково, че процесният отказ е издаден на основание чл. 10, т. 13 ЗЧРБ. В действителност, при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя постановяването на такъв отказ.
Тъй като липсват основанията за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.