Решение № 2909 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2019 г.

Решение № 2909 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на кметство с. Тополчане срещу решение № 121/10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 33/2019 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Д. Петрова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № решение № 121/10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 33/2019 г. по описа на АС-Сливен е отменена Заповед № 9/24.01.2019 г. на кмета на кметство с. Тополчане, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Д. Петрова на длъжност младши експерт в кметство Тополчане. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, които са довели до незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е установил и приел, че не е налице реално съкращение на щата, защото независимо, че длъжността младши експерт да е премахната като нормативно определена позиция продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В касационната жалба не са посочени конкретни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения независимо от навеждането им като касационно основание за отмяна. При разглеждане на спора административният съд се е съобразил с процесуалните правила и не е нарушено правото на защита на страните. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от Д. Петрова не е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът точно е установил, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция), но не и като система от функции, задължения и изисквания, които са продължили да съществуват и са запазени. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Д. Петрова е направила разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател, но с оглед направеното възражение за прекомерност само до размер на 500 лв. В списъкът по чл. 80 от ГПК Д. Петрова е посочила разноски в размер на 1600 лв., от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Направените пред първата инстанция разноски са присъдени с обжалваното съдебно решение, поради което в тази част искането повторното им присъждане е неоснователно, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение