Решение № 10101 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2020 г.

Решение № 10101 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлиян Киров Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по молба на М. Т., с адрес: [населено място], [област], [адрес] за отмяна на Решение № 297 от 20.02.2019 г., постановено по административно дело № 1946 от 2018 г. на Административен съд Варна и на Определение № 14606 от 30.10.2019 г. по адм. дело № 11797/2019 г. на петчленен състав на ВАС. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК.

В подкрепа на това искане са изложени аргументи, свързани с новоузнати и нововъзникнали правни обстоятелства, съдържащи се в

а) Решение № 4 от 16.04.2019 г. по Конституционно дело № 12/2018 г. Конституционният съд;

б) Решение № 1212 от 17.06.2019 г., постановено по административно дело № 925 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна (АС Варна);

в) извършено на 25.04.2019 г. геодезическо замерване на площта на собствените му имоти.

Молителят счита, че наличието на нови правни факти и обстоятелства, съдържащи се в посоченото по- горе са аргументи, които обосновават правната допустимост на искането, поради нарушение на правото на ефективно вътрешно средство за защита.

В подкрепа на това твърдение към искането за отмяна е приложено Решение № 1212 на АС Варна, постановено по административно дело № 925/2019 г.

В постъпила на 10.06.2020 г. молба от искателя М. Т. се поддържа искането за отмяна и се излагат допълнителни съображения, по съществото на спора.

Ответната страна- Директора на дирекция Местни приходи при община Долни Чифлик в писмено възражение счита, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Твърди, че цитираното Решение № 1212, постановено по административно дело № 925/2019 г. на АС Варна няма връзка с настоящото дело и не представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав- Първа колегия като взе предвид доводите в молбата и представените доказателства, приема следното:

С Решение № 297 от 20.02.2019 г., постановено по административно дело № 1946 от 2018 г., АС Варна е ОТХВЪРЛИЛ жалбата от М. Т. с адрес: [населено място], [област], [адрес] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1505-1/18.05.2018 г., издаден от главен инспектор ПВМП, потвърден с Решение № 1/15.06.2018 г. на директор на Дирекция "Местни приходи" при Община Долни чифлик, в частта на определените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер на 12, 15 лева и такса за битови отпадъци за 2018 г. в размер на 96, 86 лева, като общия размер на задълженията е 109, 01 лева.

В резултат на обжалване с Определение № 12179/10.09.2019 г., по адм. дело № 5800/2019 година, тричленен съдебен състав на Върховния административен съд е оставил БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 7419/30.04.2019 г., предявена от М. Т. от [населено място] срещу Решение № 297 от 20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1946/2018 г. по описа на Административен съд – Варна и е било ПРЕКРАТЕНО производството по адм. дело № 5800/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение.

С Определение № 14606 от 30.10.2019 г. по адм. дело № 11797/2019 г. на петчленен състав на ВАС е ОСТАВИЛ В СИЛА Определение № 12179/10.09.2019 г., постановено от тричленен съдебен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 5800/2019 година.

Определението на ВАС, не подлежи на самостоятелна отмяна. То няма собствени извънпроцесуални последици, а е само условие за влизането в сила на предходните съдебни актове.

Искането на М. Т. е допустимо- подадено в срока по чл. 240 АПК, от страна по делото, за която съдебните решения са неблагоприятни, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Основания за отмяна са само писмени доказателства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната. Те трябва да установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото - които биха могли да доведат до различно разрешаване на спора.

1. а. Визираните в искането факти не са нови в посочения смисъл. Решение № 4 от 16.04.2019 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 12/2018 г. няма характер на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК. Решението на Конституционния съд е юридически акт, има действие занапред, и не представлява ново писмено доказателство. В този смисъл е Решение № 702 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9184/2017 г., 5- членен състав.

Според Решение № 14991 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 11398/2012 г. на ВАС конституционните решения не са нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК.

Настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.3.2019 г.) към настоящият момент няма действие. Това обстоятелство, обаче не променя императива на разпоредбата на чл. 239 от АПК. Обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.3.2019 г.) не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор от този момент.

1. б. Висящността на спора по адм. дело № 925/2019 г. на Административен съд Варна, също е обстоятелство, което не е ново.

1. в. Извършеното на 25.04.2019 г. геодезическо замерване на площта на имотите може да послужи за процедура по реда на чл. 53 и 54 ЗКИР и Наредба № 3 от 28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри, но няма пряка връзка с обжалвания административен акт. Не представлява доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Освен това материалната законосъобразност на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му, а не спрямо факти настъпили след това - чл. 142, ал. 1 АПК. Получените данни от заснемането нямат пряка връзка, която да влияе върху резултата от делата.

Законодателят под нови обстоятелства/ доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК има предвид такива, които са относими към конкретния правен спор и въпреки проявена процесуална активност, те не са били известни на страните. По-късно предприети действия от молителя относно собствения му имот, не представляват основание по чл. 239, т. 1 АПК и за успешно провеждане на защитата по извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение.

2. Съгласно посоченото в молбата второ основание - чл. 239, т. 3 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;

2. б. Висящността на спора по административно дело № 925/2019 г. на Административен съд Варна, не е обстоятелство, което да е относимо към чл. 239, т. 3 АПК. Последното е образувано по оспорване на подзаконов нормативен акт. Съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконов нормативен акт, действа от деня на влизане на решението в сила - чл. 194, чл. 195, ал. 1 АПК. Обявяването на нищожността, респ. отмяната на нормативния акт няма обратно действие. Поради това до настъпването на този юридически факт подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие, а възникналите правоотношения се регулират според неговите норми. Въз основа на правната регламентация в подзаконовия нормативен акт се преценява и законосъобразността на издадените индивидуални административни актове. Правните последици, възникнали от прилагането на нормативния акт, подлежат на уреждане служебно от компетентния орган, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК. В този смисъл е Определение № 9319 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4643/2018 г. и Определение № 14728 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 14079/2018 г.

В случая не е налице акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Висящото дело, посочено от молителят, като обстоятелство по чл. 239, т. 3 АПК е приключило с окончателно Решение № 5373/5.05.2020 г., по адм. дело № 10738/2019 г., по описа на Върховен административен съд, с което е било ОТМЕНЕНО Решение № 1212 от 17.06.2019 г., постановено по административно дело № 925 по описа за 2019 г. на Административен съд- Варна и вместо това е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. Т., против чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 19, ал. 1 и Приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, изменени с Решение № 264 от 29.11.2016 г. и Решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет- Долни чифлик. С отхвърлянето на жалбата е установена законосъобразността на обжалваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт.

Предвид визираните в молбата множество решения на ЕСПЧ, следва де се посочи, че постановеното спрямо друго лице решение на Европейския съд по правата на човека не е нито ново обстоятелство от значение за проведеното от него съдебно оспорване, нито това решение е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Този извод е достигнат в Решение № 3223 от 16.03.2017 г. по административно дело № 518/2017 г., на ВАС 5-членен състав. Цитираните съдебни актове на Европейския съд по правата на човека могат да се съобразяват като отменително основание само при специалната хипотеза на чл. 239, т. 6 АПК, която не се поддържа от подалият искането за отмяна. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителя, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите.

В голяма част изложените в искането обстоятелства са за неправилност и необоснованост на съдебните актове и представляват касационни основания, които не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Доколкото молителят оспорва правилността на мотивите на съда, обосновали неоснователност на жалбата срещу решението на АС Варна, както и тези свързани със законосъобразността на адм. акт, това са въпроси извън предмета на настоящия съдебен процес. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. В това производство са релевантни факти, които биха имали влияние върху резултатът от правния спор, а не служи за преценка на правилността на мотивите на съдебен акт.

Предвид изложените съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Първа колегия