Решение № 5681 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Венстара" ЕООД, срещу решение 6624/08.11.2022 г., постановено по адм. дело 2815/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответната страна Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител адв. Пачаманов в писмен отговор и становище дадено в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските и доказателства за плащане. Участващият в производство представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иска на "Венстара" ЕООД против Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал обезщетение в размер на 6 559 491,15 лв., представляващо реално претърпени загуби на стойността на заплатена неустойка в размер на 3 001 050 лв. и лихви за забава в размер на 689 463,03 лв.; пропуснати ползи от неправомерно отказана субсидия в размер на 960 799 лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 170 021,65 лв. от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта до датата на подаване на исковата молба; пропуснати ползи от нереализирания бизнес-план в размер на 1 654 784 лв. по заявление за подпомагане ИД 08/-4/1/0/00221 от 21.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че търговското дружество е подало пред ДФ Земеделие заявление за подпомагане, Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, прието с Квитанция за прием от 21.11.2016 г. Със заповед 03-РД/2805/10.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на Венстара ЕООД е отказано финансиране по подаденото заявление за подпомагане. С решение 4355/26.06.2019 г. на АССГ по адм. дело 11157/2018г., е отменена заповед 03-РД/2805/10.07.2018г., като незаконосъобразна и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по същество по подаденото от ищеца заявление, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С решение 8231/25.06.2020г. постановено по адм.д. 9872/2019г. по описа на ВАС, решението на АССГ е оставено в сила. Съдът е установил, че след постановяване на съдебните решения и изпращане на преписката за ново произнасяне, е издадена заповед 03-РД/3374/12.10.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ за спиране обработката на заявлението. Последната е отменена с определение 4095/07.06.2021г. постановено по адм. 3440/2021 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 29.06.2021 г. При тази фактическа установеност съдът след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан. Съдът е сметнал, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение като заместваща това право престация. В допълнение е посочил, че за да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението, тя очевидно следва да има какво да замести, т. е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка принципно не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за разрешаване на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ следва да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, посочени във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от същия, а именно: незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административната дейност на държавен орган или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, негови действия или бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие/бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на посочените обстоятелства е за ищеца. При липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма отговорността на държавата не може да бъде ангажирана. Първоинстанционният съд безспорно е установил, че е налице отменен акт на ДФЗ, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение. В случая неоснователността на претенцията на ищеца следва да бъде изведена от обстоятелството, че административното производство не е приключило с влязъл в сила административен акт. Когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган и съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт той изпраща преписката за ново разглеждане на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изплащането по средства по заявления за подпомагане се извършва, съобразно нормативно предвидените изисквания и ред. Обстоятелството, че отказът е отменен не може да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е завършена предвидената процедура за одобрение или отказ. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила, а конкретният случай не е такъв. Отмяната на административния акт и връщането му компетентния орган за ново произнасяне, не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Претендираните от лицето права се признават или отричат, със съответните правни последици, с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това искът за вреди от незаконосъобразна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. В този смисъл е решение 8930/13.10.2022 г. постановено по адм. д. 4028/2022 г. по описа на ВАС. Настоящата инстанция споделя изложеното от АССГ, че в чл. 1 от Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 и 2022 и за изменение на регламенти (ЕС) 1305/2013, (ЕС) 1306/2013 и (ЕС) 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането през 2021г. и 2022г. и Регламент (ЕС) 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021г. и 2022г., за програмите, подпомагани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), е посочено, че срокът от 01.01.2014г. до 31.12.2020г., се удължава до 31.12.2022г. От своя страна чл. 6 от Регламент (ЕС) от Регламент 2020/2220 , съгласно който разходите, свързани с правни задължения към бенефициери, направени в съответствие с Регламент (ЕС) 1305/2013, както и някои видове разходи, направени в съответствие с регламенти (ЕО) 1698/2005 14 и (ЕО) 1257/1999 15 на Съвета, могат да бъдат допустими за финансиране от ЕЗФРСР за периода 2023 2027 г., считано от 1 януари 2023 г., при условие че са изпълнени условията, които ще бъдат определени в съответствие с правната рамка на ОСП, приложима в периода 2023 2027 г. Горното води още веднъж до извод за висящност на процедурата, а от там за липса на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността по ЗОДОВ. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение